Индивидуалната психология.

ИНДИВИДУАЛНАТА  ПСИХОЛОГИЯ  НА  АЛФРЕД  АДЛЕР /1870-1937

Камелия Мирчева 

     Алфред Адлер

  

             Алфред Адлер е роден на 7 февруари 1870 г. във Виена. Посвещава се на лекарската професия. През 1902г. Фройд го поканва да се присъедини към неговата изследователска група. През време на съвместната им изследователска работа, Адлер достига до свои собствени възгледи, които през 1911г. довеждат до открит разрив между двамата.

Адлер утвърждава възгледите си със създаването на своя собствена школа.

Между 1911 и 1914г. той изгражда теорията си и я нарича индивидуална психология.

Около 1920г. вече е разработил теория, чието практическо приложение доказва ефективността й при хора, намиращи се в различни житейски ситуации.

Получава признание като психотерапевт, който работи с деца. През 1935г, се установява окончателно в САЩ. Умира през 1937г.

Индивидуалната психология на Адлер е теория за личността.

В началото на века, като лекар, помагащ на пациенти с телесни страдания Адлер разработва психологическа теория, основаваща се на органната непълноценност.

През 1910 и 1920г. се занимава с развитието на личността на детето и с това, че някои индивиди цял живот се стремят да преодолеят своите малоценностни чувства.

Третият етап в неговата дейност от края на 20 години до 1937 г. е посветена на основната потребност на всеки човек да се чувства принадлежащ към общността на всички хора и да намери своето място в обществото.

Според Адлер всеки отделен човек се стреми към това да допринесе за общото благо.

Индивидуалната психология се отнася до неделимата цялост на всеки отделен човек.

Тя обхваща двустранната зависимост между индивида и обществото.

За Адлер личността не се състои от отделни части, а като цяло е ориентирана към външния свят. Единството на личността като израз на тази цялостност нарича жизнен стил.

Жизненият стил е устойчива насоченост, която се разпростира върху целия жизнен път на човека, свързва се с това, как един човек в общи линии гледа на себе си и на околните и каква най - дълбока цел е избрал за себе си и за своя живот.

Адлер поставя акцент и върху САМООПРЕДЕЛЕНИЕТО.

Психичното детерминиране не се основава на историческите събития в живота на човека, а на ИЗБОРА, който той прави и на решенията, които взема като определя линията на поведението си.

Теорията на Адлер е оптимистична - ние не можем да променим миналото си, но можем да променим намеренията си.

Един от принципите на Адлеровата теория сочи, че хората са преди всичко общностни същества.

Човешките същества могат да бъдат разбрани добре само в техния социален контекс.

Социалната природа на човека е основата на потребността от принадлежност към общността и на онова, което Адлер нарича ОБЩНОСТНО ЧУВСТВО.

Той поставя ударението от една страна на субективните процеси и от друга на социалните. Целта, според него  е представа, която човек има точно в определен момент, без значение дали ще постигне тази цел или не. Целта е субективен факт нещо което се случва тук и сега.

Теорията на Адлер разглежда целта като движеща причина на поведението.

Още от детството целите определят насоките на човешкото поведение.

Целта не трябва непременно да е изразена с думи и човек не е длъжен да я осъзнава. Целите на малкото дете са много прости. Едно дете търси нови и интересни вълнения или уют и защитеност, или внимание и власт - ако прави пакости.  

Адлер вижда зависимост между самочувствието и социалната идентичност.

Всеки човек се нуждае от потребността за съпринадлежност и от място в човешкото общество. Човекът определя общността към която би искал да принадлежи чрез своята референтна група: тя за възрастните е много по - голяма абстракция, отколкото за децата.

Потребността от съпринадлежност свързва всички хора. От голямо значение са представите, които човекът свързва с тази потребност. Представите и понятията, които отделния човек развива относно мястото си в общността са решаващи за целите, които той си поставя.

Ако едно дете стигне до извода, че няма никаква стойност, че такова, каквото е, то не е достатъчно добро и няма място сред другите то ще използва цялата си енергия за това да се погрижи за личният си статут.

Учители, родители и психолози трябва да помогнат на детето да проумее, че то има своето място и принадлежи към общността, просто защото съществува и не е длъжно постоянно да воюва за това място, нито да доказва, че принадлежи към определена общност.

Според Адлер цялата значимост на човека се състои в приноса му към живота на другите. Това е чувството за единство с общността, но то е и рационална нагласа.

 Ключът към ОБЩНОСТНОТО ЧУВСТВО по-скоро е ИДЕНТИФИКАЦИЯ С ГРУПАТА.

За разгръщането на вроденият потенциал на личността, според него са необходими и съответните групови процеси:

Ø       СЪТРУДНИЧЕСТВО,

Ø       ДОВЕРИЕ,

Ø       УВАЖЕНИЕ,

Ø       РАВНОЦЕННОСТ.

Адлер твърди, че пълното разгръщане на един вроден потенциал предполага социален опит.

В неговата теория ОБЩНОСТНОТО ЧУВСТВО ПРЕДСТАВЛЯВА ОСНОВОПОЛАГАЩ ПРОЦЕС, който може да доведе отделния човек до пълна реализация на всички негови заложби.

Индивидуалната психология се занимава и с това, как родителите да възпитат децата и как учителите се отнасят с учениците си.

Колкото по-рано детето се срещне с хармонията и сътрудничеството, толкова по-вероятно е то да развие една субективна мъдрост, отговаряща на общностното чувство и изразяваща желанието му да допринася за общото благо.

Детството, според Адлер е най-доброто време за пълноценно развитие на общностното чувство, което дава кураж за много неща: да се изпита нещо ново, да се решават проблеми, да се работи с хора, да се сътрудничи.

Решаването на проблемите и възприемането на задачите заместват грижата за собственият имидж. То окуражава и помага на човека да не се предава, а да опитва отново и отново да се пребори с ударите и да преодолее бариерите.

Доверието в себе си е следствие от чувството за общност.

Мотивацията за постижения може да доведе до поведение и нагласи, сходни с онези, които се определят от желанието да се допринася за благото на всички. Ако няма общностно чувство отношенията с околните и разбирателството с тях са накърнени.

Адлер не приема търсенето на одобрение от страна на другите за общностно чувство.

От гледна точка на индивидуалната психология хората се стремят към превъзходство над останалите и за да преодолеят по този начин малоценностните си чувства.

Когато НЯКОЙ СЕ ЧУВСТВА ИЗОЛИРАН ТОЙ ВЯРВА, ЧЕ НЕ Е “ДОСТАТЪЧНО ДОБЪР” и СЕ ЧУВСТВА МАЛОЦЕНЕН. Това чувство засяга неговия статут и ценността му като човек. За да преодолее чувството си за малоценност детето много често си поставя за цел да привлече ВНИМАНИЕТО или ДА ПОЛУЧИ ВЛАСТ.

Детето се стреми към превъзходство, а не към равностойност, когато не се чувства пълноценно.

Целта власт може да приеме много форми, но всички целят владеенето над останалите. Дете или възрастен, които имат за цел властта, могат да се разпореждат с другите или да ги тиранизират, но те могат да властват и чрез скрити форми на тирания.

Един човек може да стане тиранин не САМО ЧРЕЗ СИЛА, НО И ЧРЕЗ СЛАБОСТТА СИ.

ВЛАСТТА е свързана с доминирането в човешката общност. Ако детето е загубило кураж и не намира мястото си и когато е постигнало власт над другите, чувствайки се дълбоко наранено, то поставя пред себе си трета цел, ОТМЪЩЕНИЕТО.

То мисли, че ще получи полагащото му се място, ако нарани другите така, както самото то е наранено и тогава си поставя за цел да превъзхожда останалите.

Ако едно дете си постави за цел ОТМЪЩЕНИЕ, то прибягва до извънредни средства, за да подчертае значимостта си. То ни показва, че е силно обезкуражено. Ако и този опит се провали, то може би ще си постави четвърта цел - пълно оттегляне и това вече е СИМПТОМ за така наречения КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ.

 Всички възрастни се стремят към превъзходство, но могат да правят това, както го правят и децата по ГРАДИВЕН или РАЗРУШИТЕЛЕН начин.

Индивидуалпсихолозите говорят за СУБЕКТИВНА, а не за ОБЕКТИВНА ПРИЧИННО - СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА.

Те приемат, че действията на един човек не се предизвикват непосредствено от обективни обстоятелства, а от това, какво значение им придава човек.

Те се опитват да разберат “частната логика” на човека и по този начин да проумеят начина му на възприятие.

Според Адлер значението на целите се извежда от социалната и психодинамичната им природа.

Жизненият стил е устойчив и неизменен.

Адлер не смята, че индивидът изпада във вътрешен конфликт между собствената си частна логика и здравия разум.

Непосредствените цели винаги са  в съответствие с крайната цел на един жизнен стил.

В границите на един определен жизнен стил винаги са възможни различни непосредствени цели.  

Индивидуалната психология разработва техники, които дават възможност да се разбере жизнения стил на човека.

Методи като арттерапия и психодрама доставят ценна диагностична информация, макар че като задължителни за разбирането на жизнения смисъл се приемат детските спомени и погледа върху семейната конфигурация.

Според Адлеровата теория човешката личност се формира в първите години от живота. Те са решаващи за щастието на детето, а в последствие и за възрастния човек. От тук следва важността на отношенията с родителите.

Първо в семейството си детето преживява сътрудничество или конфликти, окуражаване или обезкуражаване, изпитва чувство на равенство или малоценност.

Адлер в противовес на Фройд смята цялото семейство със структурата и динамиката си за значимо.                           

Той предава голямо значение на последователността, в която се раждат децата в семейството. Признава светогледа на всяко дете за зависим от неговото положение в семейството, от мястото сред братята и сестрите му. Тази позиция е важна, но на нейна основа не може да се предскаже поведението на детето.

Формиращите години на ранното детство са важни в теорията на Адлер, защото през тях се формират цели и нагласи, които ще останат за цял живот. Не самите обективни факти, а начина на възприемането и тълкуването им остават трайни впечатления в личността на детето, а по - късно и в личността на възрастния.

Твърдението, че нашите спомени са резултат от селекцията, която ние правим в съответствие с целите си е основополагащо за индивидуалната психология.

Психологията на Адлер е “услужлива психология”, ние избираме основа, което може да ни бъде от полза, което съответства на нашите цели и намерения.

Човек не осъзнава как си спомня само събитията, съответстващи на целите му.

Човек не осъзнава далечните си цели, често не осъзнава дори непосредствените си цели и когато си спомня нещо от детството си дори не знае защо си спомня именно него.

Спомнящият си мисли, че споменът съответства на действително случилото се и затова е жив и не съзнава активния си избор, не допуска възможността това никога да не се е случило.

За Адлер СЪЗНАТЕЛНО означава ОСЪЗНАТО, а НЕСЪЗНАТЕЛНО - НЕОСЪЗНАТО.

В теорията му съзнателното и несъзнателното не са абсолютно ясно разграничени. Ние знаем или не знаем какво и с каква цел правим нещо, в зависимост от това, какво е важно за нас в определен момент или кое от двете ни е нужно.

Поощрението и наказанието, идващи произволно от вън, не показват на човека, че може да се осланя на собствените си оценки и способности.

За известно време те могат да променят нечие поведение, но те не учат човека на доверие в себе си и не го окуражават в търсенето на нови пътища и собствен принос.

Затова в ИНДИВИДУАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ ОКУРАЖАВАНЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ПООЩРЕНИЕТО И НАГРАДАТА.

Защото само, който познава собствените си сили, може да се научи да ги използва.

Адлер разбира психичните разстройства, като погрешни нагласи и убеждения и вижда терапията и консултирането, като форма на възпитание, в която човек научава нови нагласи и убеждения.

Невротичната личност, за разлика от нормалната, според него, се характеризира с увеличаващо се чувство на непълноценност, с развити социални интереси и прекомерен стремеж към превъзходство над останалите.

В основата на индивидуалната психология е справянето на човека с неговата социална среда.

Принудителната подчиненост в детството води до чувство за малоценност, което се компенсира в последствие посредством инстинкт за власт.

Физическите дефекти и дискриминацията също предизвикват потребност от компенсация.

Чувството за малоценност и преодоляването му е централен момент на психотерапевтичната индивидуална теория и практика.

От педагогически аспект преборването с малоценността се преодолява чрез използването на методики и похвати като поощрения, положителна оценка, похвала и др.

Чрез тях се укрепва вярата на детето в неговите способности.

Педагогът, според Адлер, трябва да избягва всичко, което би породило или засилило чувството за малоценност, ирония, сарказъм, физически наказания и унижения.

Под влияние на идеите на А. Адлер се организират много експериментални училища, в които се придава голямо значение на груповите взаимодействия, в чиято основа е чувството за съпринадлежност към дадена социална група .

 Материалът е част от книгата на Камелия Мирчева " Нетрадиционни педагогически подходи. Основни школи в психологията" 

© Автор: Камелия Мирчева

Нетрадиционни педагогически подходи

Психологически школи и направления

Художник на корицата: Камелия Мирчева

ISBN 978-954-351-045-0

Второ преработено и допълнено издание 2012

Издателство Арт клуб “Херос”-Стара Загора

Коректор: Теодора Паланкова

Редактор: Павел Димитров

Първо издание 2006

ISBN-10: 954-351-002-4

ISBN-13: 978-954-351-002-3

За контакти с автора:

kameliqmircheva@abv.bg

Книгата може да бъде прочетена на http://kamelia.bugs3.com/novels.htm