Прагматична педагогика

ПРАГМАТИЧНА ПЕДАГОГИКА
Камелия Мирчева

Прагматизмът (гр. лат. pragmatismus - работа, дело, нещо сътворено за практически цели) се разпространява в Америка към края на XIX век.

Според неговата философска концепция познанието, мисленето, пътят към истината трябва да бъдат насочени към решаването на практически задачи.

    

                                                                         Чарл Пирс                    

 

                                                                     Уйлям Джеймс

Чарлз Пирс (1839-1914) поставя началото на прагматизма в САЩ. Пърс е химик по образование и е работил като учен 30 години. Той е известен приносите си в логиката, математиката, философията, семиотиката (и прагматиката, която сам основополага).

Уйлям Джеймс /1842-1910/ доразвива прагматизма чрез разкриването на психологическите му аспекти.

В своята психология Джеймс е функционалист.

Той поддържа възгледа, че съзнанието се формира във връзка с приспособяването на индивида към средата.

Според Джеймс „душата“, „съзнанието“ не са някаква абсолютна същност, така както са виждани от християнството, а имат функционално значение.

Друга важна особеност на Джеймсовата психология е неговото разграничаване на възприятие от усещане.

Той смята, че всяко усещане бива преработено от съзнанието ни и чак тогава добива вида, в който ние го осъзнаваме.

Съзнанието ни обаче е ограничено и по тази причина ние не можем да възприемаме всичко, което е около нас, а само това, което ни интересува.

Творчеството на Джеймс има три основни психологически теории :

1. Теория за потока на съзнанието

2. Учение за самосъзнанието и Аз-образа

3. Теория за емоциите и чувствата /Теория на Джеймс - Ланге/

Той създава и една феноменология, едно описание на съзнанието, което рисува като река, като поток от мисли, желания, преживявания, фантазии.

Потокът на съзнанието тече в една посока и това, което е протекло, не може да се върне. Съзнанието е транзитивно – тече. Съзнанието е селективно – в даден момент има един център, после има ореол – около центъра кръжат неща, има периферия, граници и задгранични територии от безсъзнателна психика.

Според Джеймс съзнанието е субективно – не може да се даде на друг и е рефлексивно, познава себе си.

Джеймс полага основите на учението за Аз-образа, разкрива способността на съзнанието само да познава себе си, показва, че Аз-образът има множествена природа, съзнанието работи с много Аз-ове.

Джеймс говори за Аз-физическо, Аз-духовно, Аз-социално и Аз-идентично.

Реалният Аз-образ е това, което мислим и казваме, че сме. Може да не съвпада с това, което сме в действителност.

Идеалният Аз-образ е това, което искаме да сме.

Огледалният Аз-образ е построен от това, което казват другите за нас.

Джеймс интерпретира емоциите и чувствата в духа на схемата : действието предхожда психичното – тъжно ми е, защото плача; страх ме е, защото бягам.

Действието може да засилва емоциите и чувствата. Те са психични реакции, състояния, с които организмът реагира не на самите обекти, а на значенията на обектите за човека.

Действието може да провокира емоции и чувства, но причината е значението на обектите за нас.

Тази теория се нарича теория на Джеймс и Ланге.

В началото на 20-ти век функционализма се претопява, разтваря се в бихевиоризма.

Позиция на Джеймс може да се характеризира по следният начин:

1.индивидуализъм-личността е центърът на света;

2.номинализъм-природните закони са повече названия, отколкото реални „неща“;

3.психологизъм-законите на логиката се подчиняват на психологическите такива; познанието има главно психологически характеристики;

4.теизъм-Бог съществува като наша подкрепа, като Този, на когото можем да разчитаме;

5.плурализъм- няма една истина, има много истини и те зависят от гледната точка; окончателно знание за света не може да има;

6.мелиоризъм-Вселената се развива към по-добро и хората имат главна заслуга в това отношение

ДЖОН ДЮИ

/1859-1952/

          Джон Дюи възприема изходните положения на прагматизма и ги прилага в педагогическата практика. Създател на функционалната психология. Дюи създава педагогическа система, основаваща се на разбирането на детето, която  съдейства за личностното му развитие. Като основна изходна постановка  на системата е субективния опит, като единствен източник на познание.

Основно педагогическо и философско дело на Дюи е трудът му  “Демокрация и образование. Въвеждане във философията на образованието”(1916).

Други негови педагогически произведения са: “Бъдещето и училището” (1924); “ Психология и педагогика” (1929); “Училището и детето” (1934) и т.н.

Според Дюи в процеса на обучение и възпитание се реконструира индивидуалният опит на детето като се обогатява и развива.

Той смята, че в традиционното училище, класната стая е прекалено тясна за самостоятелната работа на детето.

Твърди, че е нужно учениците да бъдат поставени в изследователска позиция, която да стимулира и предизвиква тяхната активност.

Основната задача на възпитанието, според Дюи  е да се насочва и правилно да се ръководи активността на детето. Той се обявява за засилване на жизнените функции на училището, което е част от детския  живот.

Смята, че училището трябва да  е място, където детето получава жизнен опит, да са научава да се наслаждава на живота си и да намира свой собствен смисъл в него.

Усещането за вътрешна удовлетвореност има особено значение в теорията на Дюи.

Твърди, че на детето  е нужен е такъв тип учене, при което на базата на собствения  му опит  да се запознава с непрекъснато развиващия се свят и живота в него. Джон Дюи създава УТИЛИТАРИСТКАТА концепция за съдържанието на образованието.

Според нея единственият път за овладяването на знанията е приобщаването на учениците към социалния опит на цивилизацията чрез многообразните видове дейност в обществото.

Прогресът според Дюи се дължи не на придобиването на систематизирани знания в отделни учебни предмети, а на свободата на ученика да участва в различни форми на дейност. Дюи приема опитът на детето, като отправна точка за неговото обучение.

През 1910 г.  издава помагало по логика за учители, озаглавено ”Как мислим”.

В него развива проблемният и проективният метод в педагогическата си концепция.

Според тези методи основната цел на училището е не да се дават знанията на готово, а да се развиват мисловните способности на учениците. 

Дюи създава през 1895г. експериментално училище в Чикаго, където практически прилага концепцията си. Стреми се да разгърне творческата активност на учениците, въвличайки ги в полезна за тях практическа дейност, чрез учене за разрешаване на проблеми и преодоляване на трудностите.

В акта на мислене Дюи разграничава няколко етапа:

Ø долавяне на трудностите,

Ø определяне и разкриване;

Ø формулиране на хипотези за разрешаване на проблема;     логическа проверка на хипотезата;

Ø доказване чрез наблюдения и експеримент.

Учебният процес според Дюи трябва да  се осъществява чрез поставянето на ученика в проблемна ситуация.

Тези ситуации и задачи трябва да произтичат от индивидуалните особености, потребности и интереси на ученика, за да не се стига до решаване на  “мними” проблеми, които нямат образователна и възпитателна ценност.

Решаващо значение имат естествените методи, основани на непосредствен контакт с действителността.

Моделът на обучение, които създава  Дюи е подчинен на “УЧЕНЕ ЧРЕЗ ДЕЙНОСТ”.

Той смята, че програмите за обучение трябва да имат само общ, ориентировъчен характер, а специфичната организация на учебния материал трябва да подтиква към размишления, съпоставки, класификации, към оценъчно - логически процедури и умозаключения.

Проблемното обучение се отличава с динамичността и гъвкавостта си. Знанията са предмет на самостоятелно търсене.

Дюи предлага, така нареченото ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПРОЕКТИ, при което процесът на учене се характеризира с отвореност - учениците подхождат към темата избирателно.При приемането на проекта програмата не е строго регламентирана, а това дава възможност учениците да я трансформират според стила си на мислене и типа учебно поведение. Учениците са заинтересувани от проекта и го изпълняват с удоволствие без някаква външна мотивация, тъй ката е свързан е с личните преживявания.

В следствие от изпълнение на проектите се достига до конкретни резултати. Чрез проективния метод децата решават проблеми, близки до тях, свързани с тях и пряко  интересуващи ги. Учебно - познавателната дейност надхвърля рамките на отделните учебни предмети.Учителят и учениците планират проекта заедно и го реализират в сътрудничество с извънучилищни институции. Обучение на учениците се осъществява чрез решаването на конкретен проблем. Проектът има практическа стойност, отличава се със своята използваемост и е насочен е към постигането на някаква практическа цел.

  Според Дюи обучаващите и възпитателни ефекти са неразривно свързани, особено, когато учениците работят с желание, вътрешната благоприятна мотивация води до формиране  на черти и качества на характера.

 Материалът е част от книгата на Камелия Мирчева "Нетрадиционни педагогически подходи. Основни школи в психологията"

© Автор: Камелия Мирчева

Нетрадиционни педагогически подходи

Психологически школи и направления

Художник на корицата: Камелия Мирчева

ISBN 978-954-351-045-0

Второ преработено и допълнено издание 2012

Издателство Арт клуб “Херос”-Стара Загора

Коректор: Теодора Паланкова

Редактор: Павел Димитров

Първо издание 2006

ISBN-10: 954-351-002-4

ISBN-13: 978-954-351-002-3

За контакти с автора:

kameliqmircheva@abv.bg