събота, 11 февруари 2012 г.

Транзакциионен анализ


ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ
Камелия Мирчева 
 
Ерик Бърн

ЕРИК БЪРН /1910 – 1970/ е роден на 10 май 1910 г. в Монреал, Канада. Рожденото му име е Ерик Леонард Бернщайн, което той сменя на Ерик Бърн при получаването на американско гражданство през 1939 г. Завършил е Медицинския факултет на университета “Макгил” в Монреал, Канада.
След преместването си в САЩ, работи като стажант по психиатрия в Ню Хейвон и в Йейлския институт по личностни взаимоотношения. Учи психоанализа в Ню Йорк и Сан Франциско.
Постъпва в американската армия, като психиатър. След войната се мести в Калифорния.
През 1941 г. Бърн започва да се обучава в психоанализа, а през 1947 се подлага на анализа при Ерик Ериксън, с който работи в продължение на две години.
През 1956 г. година му отказват статус на психоаналитик, поради направените от него изказвания за несъгласия с учението на Фройд.
В края на 50 години разработва т. нар. ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ, като групова психотерапия, основаваща се на интериндивидуалните отношения между хората.
През 1957 година публикува статията "Транзакционният анализ - нов и ефективен метод за групова терапия" в Американски журнал по психотерапия и това слага началото на новия метод на психодиагностика в психотерапията.
През 1964 г. Берн заедно със свои колеги създава Международна асоциация за транзакционен анализ (ITAA), което пренася новия метод и извън пределите на САЩ.
В основата на транзакционният анализ е теорията за сценария и трите Его състояния – на дете, родител и възрастен. Транзакционният анализ е "система за изучаване, предсказване и изменение на поведението на човека, основана върху анализа на транзакциите на индивида с обкръжаващите в техните съответни Его състояния"[1]
Транзакцията според Бърн е “единицата мярка за социално взаимоотношение”. [2]
 В обмена СТИМУЛ (правя нещо за вас или против вас) – РЕАКЦИЯ (действие вследствие от дадения стимул) или ДРАЗНИТЕЛ - ОТГОВОР всеки индивид разполага с репертоар от състояния на Егото, които не са роли, а психични реалности.
Бърн разделя този репертоар до 3 категории на Егото: РОДИТЕЛ, ВЪЗРАСТЕН И ДЕТЕ. Индивидите могат с различна лекота да преминават от едно състояние на друго.
 “Състоянията на Егото са нормални физиологични явления… Всеки тип състояния на Егото притежава специфична жизненоважна стойност за човешкия организъм”. [3]
Тези три състояния съществуват у всеки човек. Те са психологически същности и се предизвикват от възпроизвеждането на записани данни за събития в миналото, в които участват реални хора, в реални времена, места, решения, чувства и поведение.
Ø      Състоянието на Егото - РОДИТЕЛ (Р) е съвкупност от ценности, интроектирани в детството. Това е една огромна колекция от запаси на неоспорвани или наложени външни събития, които са възприети до петата година от живота на човека.
Бърн включва в това състояние всичко, което детето е видяло да правят родителите му, всичко чуто от тях.
Думите се приемат и записват без редактиране.
В РОДИТЕЛЯ са записани всички предупреждения, правила и закони, които детето чува и вижда от родителите си в техния начин на живот. Независимо от това дали тези правила са добри или лоши, те се записват като ИСТИНА.
Този запис е траен, остава на разположение на индивида и лесно се възпроизвежда, а това оказва мощно влияние през целия му живот. Състоянието на Егото на РОДИТЕЛЯ е внушената концепция за живота.
Ø      СЪСТОЯНИЕ НА ЕГОТО - ДЕТЕ (Д). Едновременно с външните данни се осъществява и запис на вътрешните събития, реакции, чувства. Това е почувстваната концепция за живота. Отговора на емоциите, спонтанността.
Ø      СЪСТОЯНИЕ НА ЕГОТО - ВЪЗРАСТЕН (В). Това са записаните данни придобити и обработени чрез изследване и изпробване. Това е МИСЛЕНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ЖИВОТА. Възрастният започва да се формира между десетия и дванайстия месец и това формиране продължава през целия живот.
Данните у Възрастния се натрупват в резултат на способността на детето да установи само за себе си по какво се различава концепцията за живота в неговия Родител и концепцията за живота така както то я чувства.
Всяко от тези три състояния (Р, В, Д) представлява пълна система от чувства, нагласи, мисли, език, която влиза в действие в различни ситуации, с които човек се сблъсква.
Транзакциите между тези три състояния определят ефективността на общуването. Когато комуникацията протича гладко транзакциите са комплементарни. Когато комуникацията се прекъсва се получава КРЪСТОСАНА ТРАНЗАКЦИЯ и тя е причина за социални затруднения.
Бърн приема обществения живот като поредица от игри. “Играта е поредица от допълващи се, скрити транзакции, които се развиват до определен предвидим изход. Описва се като повтарящ се набор от транзакции, често стандартни, повърхностно правдоподобни със скрита мотивация или, казано на разговорен език играта е поредица от ходове с улов, или “трик””[4]
В “Енциклопедия на игрите” [5] Бърн класифицира игрите като: житейски, семейни, по време на парти, сексуални, игри на престъпния свят, в лекарския кабинет и добри игри.
Според него игрите имат историческо, културно, социално и персонално значение. Транзакционният анализ е повторение на тази игра с цел да се оптимизират отношенията.
В процеса на разиграване на отношенията между “Д-Р-В” се провокира нетрадиционното мислене и поведение. Така се намалява психическото напрежение и се стимулира промяна на стратегия на общуването.

Томас Харис

ТОМАС ХАРИС /1910–1995/ усъвършенства методиката на Бърн. Завършил медицина  през 1938 г. в медицинското училище на Арканзаския унверситет. Обучава се по психиатрия във болницата „Света Елизабет” във Вашингтон.
Практикува психоанализа при Хари Стек Съливан. Работи като психиатър към американския флот и преподавател в Арканзаския университет.
В американската армия, където работи като психиатър се запознава с Ерик Бърн и заедно с него основава семинарите по транзакционен анализ в Сан Франциско.
През 1969 г. излиза неговата книга – ръководство за самопомощ „Аз съм добър, ти си добър”. В нея Харис формулира четирите жизнени ПОЗИЦИИ, които човек заема спрямо околните.
Ø      Аз не съм добър - ти си добър.
Ø      Аз не съм добър - ти не си добър.
Ø      Аз съм добър - ти не си добър.
Ø      Аз съм добър - ти си добър.
Позицията АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР - ТИ СИ ДОБЪР” е универсална.
Възприема се в ранното детство. Тя е логично заключение на детето “Аз не съм добър” (за себе си) и “Вие сте добри” (за родителите си).
Това заключение може да бъде сменено от друго, но едва след като бъде осъзнато. До края на втората, а по някога и до 3 година детето се е установило на една от първите три позиции.
“Аз не съм добър - Ти си добър” Харис разглежда като първото условно решение.
Постепенно то или се затвърждава или отстъпва на позиция 2 или 3.
След окончателното решение на позицията детето я отстоява и тя доминира в действията и постъпките му.
Тя остава през целия му живот, освен ако по - късно не я замени съзнателно с четвъртата позиция АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР - ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ”, която се придобива, ако детето не е получавало обич и положителна подкрепа.
Те са били заменени с по - чести наказания, след прохождането на детето. В тази позиция възрастния спира да се развива, нарушена е функцията за получаване на обич.
“Човек в тази позиция се предава. Няма никаква надежда. Той просто минава през живота и в края на краищата може да го завърши в някоя институция за душевно болни или в състояние на пълно отдръпване в себе си, с регресиращо поведение…”[6]
Когато индивидът реши ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ той отхвърля всички и всичко. Детето се затваря в себе си, то остава психологически неродено.
Дете, малтретирано от родителите си, което първоначално ги е смятало за добри ще заеме третата - на хората с престъпно поведение позиция: АЗ СЪМ ДОБЪР - ТИ НЕ СИ ДОБЪР”.
“Аз съм добре, когато съм сам” може да каже детето след системно физическо насилие.
При повторната проява на бруталните родители ужасеното дете може да заключи ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ”.
Омразата поддържа индивидът да оцелее. Той познава единствено грубостта и знае как да бъде груб и жесток. За такова дете това е спасяваща живота позиция. Но то минава през жестокостта, отказвайки да погледне вътре в себе си. То отхвърля съучастието за това, което се случва в по нататъшния му живот. Криминалните престъпници заемат тази позиция. Те са убедени, че са добри независимо какво правят и че виновни са другите - ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ”.
Първите три позиции са несъзнателни според Харис, докато четвъртата: АЗ СЪМ ДОБЪР-ТИ СИ ДОБЪРе “съзнателно и буквално взето решение”.[7]
Първите три позиции се основават на чувства, а четвъртата на мисъл и вяра за действие.
Индивидът не преминава в нова позиция, а ВЗЕМА РЕШЕНИЕ.
Целта на транзакционният анализ, според Харис е да позволи на човека да има свобода на избор, свобода да се променя, ако поиска, да реагира по новому към променящи се  нови и повтарящи се стимули.
Когато ЧОВЕК ЗАГУБИ СВОБОДАТА СИ ЗА ПРОМЯНА - има наличие на симптом за НАЧАЛО НА НЕВРОТИЧЕН ПРОЦЕС.
Според Харис „три неща са в основата на желанието на хората да се променят: - достатъчното страдание, отчаянието и внезапното откритие, че са способни да се променят. Тези три причини за човешкото поведение лежат не само в миналото, но и в способността на човека да обмисля бъдещето и да определя неговите вероятности[8]
Целта на анализа при транзакцията е да се разбере  коя част Дете, Възрастен, Родител предизвиква всеки стимул и отговор.
Харис разработва БЕЛЕЗИТЕ на РОДИТЕЛЯ, ДЕТЕТО И ВЪЗРАСТНИЯ. Описва и видовете транзакции (комплементарни и кръстосани). Според него Възрастния съзрява по - късно от Родителя и Детето.
Разработената от него методика е за заставяне на Възрастния да разработи своя ценностна система, която да определя всички взаимоотношения, както и да стигне съзнателно до позицията, че е ВАЖНО ДА ОБИЧАШ.
Игрите според Харис “са защитата, за да се запазят индивидите от по - голяма или по - малка степен на болка, която се поражда от позицията НЕ СЪМ ДОБЪР[9]
 Той разглежда концепцията за игрите като полезно терапевтично средство за предварително усвояване на Р-В-Д. Харис смята, че “анализът на игрите трябва винаги да следва Структурния и Транзакционния анализ”[10], тъй като само осъзнаването на играната игра може да позволи промяната.
Специално внимание Харис отделя на Р-В-Д и децата. Той тръгва от позицията, че най - добрият начин да се помогне на децата е като се помогне на родителите.
През 20 години се разработва първият обширен клиничен модел за лечение на деца, станал известен като Ръководство по Детска клиника.
Методиката, която се използва е игрова терапия. Основното е възможността родителят и детето да изразяват чувства.
Целта е да се елиминира потенциалния източник за провокиране на лошо и пагубно поведение. Посредством използването на играчки и други символични средства за комуникация детето се окуражава да се нахвърли срещу своите мъчители - родителите, - преминавайки през пречистващ катарзис от негативни чувства.
 След това се набелязва следващия сеанс за разискване - изключително важна дейност за участие в терапията. Тези емоционални изблици разчистват пътя за развитие на нови, по - положителни чувства, базиращи се на новото прозрение, което ще извлекат родителите.
Ефикасно приложение на Транзакционния анализ е програмата за обучение на бъдещи родители, проведена в Сакраменто през 1965 г. от г-н и г-жа Айхорн.
Осъзнаването на позицията при малките деца АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР - ТИ СИ ДОБЪР от страна на възрастните би била много полезна.
Преодоляването на този вид транзакция в детството води до заемането на позицията АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР - ТИ НЕ СИ ДОБЪР или в краен случай - АЗ СЪМ ДОБЪР - ТИ НЕ СИ ДОБЪР.
Транзакционният анализ помага за изграждането на пълноценен Възрастен.
Харис пише:”Училището, освен ако не разполага с наистина компетентни учители е място където формално погледнато “богатият става по - богат и бедният става по - беден. При дете, което очевидно има проблеми в училище - лошо поведение, разпиляност или лоши оценки, много вероятно е да се окаже, че него непрекъснато го занимава позицията АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР - ТИ СИ ДОБЪР. В училище е на лице конкурентна ситуация с твърде много заплахи за Детето, които в последствие се реализират и има много малки възможности поне в началото за някакви дори символични успехи, които да намалят чувството НЕ СЪМ ДОБЪР[11]
Така в ранните години в училище се поставя началото на този тип повтарящи се транзакции, свързани с несполуката и отчаянието предизвикани у детето.
Позицията НЕ СЪМ ДОБЪР възприета в рамките на семейството и училището може да се съхрани трайно.
Индивидът в зряла възраст не би могъл да изпита удовлетворението, което може да получи от свободата на избор.
Детето в предюношеската възраст има нужда от сигурност, а тя се дава чрез близост последователност, одобрение, подкрепа. Някои деца установяват, че могат да получат сигурност чрез приспособяване, а други чрез творчество (ако им бъде позволено от родителите).
Остават и третата категория деца, които продължават да използват начините на манипулиране - разиграване, пробване, бягство, крадене и др.
Детето използва ума си и усъвършенства манипулациите, а това внася смут сред околните.
Много важно в психотерапевтичната практика детето да почувства че може “да говори за чувствата си и да обяснява своята гледна точка, без да предизвиква протест на родителите или мълчаливо сърдене”[12]
Харис препоръчва използването на концепцията за КОНТРАКТА. Тя се състои в това двете страни да изкажат това, което очакват. То да се изведе на преден план, да се обсъди и да се разгледа на ниво Възрастен - Възрастен.
Битото дете е програмирано да стане убиец. Това е детето, което е било непрекъснато бито, и то по толкова жесток начин, че са му свличали кожата и са му чупили костите”. [13] - пише Харис.
 Той смята, че в малтретираните деца в Детето се записват страх, омраза и ужас. То се бори с тези разрушителни чувства и изпитва вътрешен гняв.
Тук се формира трайната психопатна позиция АЗ СЪМ ДОБЪР - ТИ НЕ СИ ДОБЪР.
В неговия Родител се записва разрешението за жестокост и насилие. В по - нататъшния си живот такъв човек може да върне този запис при наличието на достатъчно силен стрес.
Според Харис степените на насилие са различни. Той твърдо вярва, че всяко едно насилие, независимо от степента поражда гняв.
Груповата терапия е предпочитан метод от Транзакционния анализ. По този начин по - бързо се постига подобрение в разбирането и овладяването на Възрастния.
Целта е да се разшири реалността, вместена само в рамките на собствения опит и преживявания. Да се приемат и тези реалности, различни от нашите. Човек се нуждае от изградена морално - ценностна система. Простото осъзнаване на конфликтите не гарантира тяхното разрешаване. Ефективността от психотерапията според Харис изисква системата от ценности да е приспособена към житейските потребности на човека. Той разглежда моралните ценности, възникнали първоначално в Родителя. Човек може да избере това което е добро за него, но то трябва да бъде добро и за другите хора.
Харис изказва предположението, че “личностите са ценни поради това, че са свързани заедно в универсална близост, която предхожда тяхното собствено лично съществуване”.[14]   
Възрастният е тази част от човека, която единствена може да направи, изказването “АЗ СЪМ ЦЕНЕН. ТИ СИ ЦЕНЕН”, което е равнозначно на : АЗ СЪМ ЛИЧНОСТ. ТИ СЪЩО СИ ЛИЧНОСТ. АЗ СЪМ ВАЖЕН-ТИ СИ ВАЖЕН. Ако те обезценя - обезценявам себе си”.
А именно това е обосновката на позицията АЗ СЪМ ДОБЪР-ТИ СИ ДОБЪР. Това е единствената позиция, която ни превръща в личности.Транзакционният анализ, според Харис дава отговор на човешките затруднения. Транзакционният анализ е терапия посредством реалността, в основата на която стои приемането, че хората са отговорни за своето поведение.


[1]  Берн Э., Познай себя. О психиатрии и психоанализи - для всех, кто интересуется, Литур, Екатеринбург, 2002, стр. 359
[2] Бърн Е. Игрите, които хората играят. С. 1996г.
[3] Пак там стр. 29
[4] Бърн Е. Игрите, които хората играят. С. 1996 /.стр.49/
[5] Бърн Е. Игрите, които хората играят. С. 1996г.
[6] Харис Томас “Аз съм добър - ти си добър” С. Наука и изкуство 1991
[7] Харис Томас “Аз съм добър - ти си добър” С. Наука и изкуство 1991
      31 Харис Томас “Аз съм добър - ти си добър” С. Наука и изкуство 1991

    [9] Харис Томас “Аз съм добър - ти си добър” С. Наука и изкуство 1991 стр. 177
    [10] Харис Томас “Аз съм добър - ти си добър” С. Наука и изкуство 1991
[11] Харис Томас “Аз съм добър - ти си добър” С. Наука и изкуство 1991 /стр.227/
[12] Харис Томас “Аз съм добър - ти си добър” С. Наука и изкуство 1991 стр. 231
[13] Харис Т. Аз съм добър - ти си добър Изд. Наука и изкуство С. 1991 стр. 239
 [14] Харис Томас “Аз съм добър - ти си добър” С. Наука и изкуство 1991стр. 307

 Материалът е част от книгата на Камелия Мирчева "Нетрадиционни педагогически подходи. Основни школи в психологията". Книгата може да бъде прочетена на линк  http://kamelia.bugs3.com/novels.htm

Няма коментари:

Публикуване на коментар