За египетските мистерии в Древна Тракия

ЗА  ЕгипетскиТЕ  мистерии в Древна Тракия

Една хипотеза, представена

от МАРИН БАЕВ

В началото на месец май 2007г. бях на посещение на Перперикон. В най-високата част на комплекса минах покрай група  туристи. В един момент чух екскурзовода да казва:”…а, ето тази рисунка /снимка№1/ нито Овчаров, нито Божидар Димитров, нито някой друг може да каже нещо за нея. Има предположения, че е на Богинята У Май…”

Мислех за това, че Богинята У Май е считана за съпруга на бог Тенгри /Тангра/. Тя е олицетворявала земното начало и плодородието, била е покровителка на децата и на жените и е майка на Бога Слънце.

  снимка №1

Бог Тангра е олицетворявал небето и е владеел живота и съдбата на хората. Всъщност за У Май в България се знае малко. Но сред Алтайските народи тя е на особена почит. Някъде я припознават под името Кумай /Хумай/ и птица, която лети над облаците и когато сянката й докосне човек, той става щастлив за цял живот.

         Унесен в тези си мисли чух коментара на една от жените в групата. Тя каза:”…била съм на много места по света, в Египет, Картаген, Троя, но Перперикон надминава всички…”

         Приближих се до рисунката и започнах да я разглеждам. Първото, което ми направи впечатление бяха двата диагонала, които представляваха централната част на фигурата. Ако имаше горна и долна страна би се получел квадрат с два диагонала.

        Загледах се и пред очите ми се открои друг знак, наподобяващ крак на птица. Този доста сложен символ се вижда на гърдите, под главата на фигурата.

Докато гледах рисунката си припомнях материали за Санкритския произход на цифрите. Според тези материали цифрите  цифрите произлизат от комбинация между страните и диагоналите но квадрат или правоъгълник. Принципът на получаването им бил следният:

Това знание в древна Индия било използвано за философски цели, докато арабите го прилагат практически.

Интересното при фигурата, за която бе предположено, че е изображение на Богинята У Май е това, че при нея няма ръце. Когато показах снимката на деца, те бяха категорични, че диагоналите са ръцете на фигурата. Главата е в нещо, като шлем. Над нея над самия шлем има два застъпващи се кръга.

 снимка №2

Внезапно си спомних една много интересна информация от книгата на Ердоган Ерчиван „Забранената египтология”, в която се казваше, че в под една от египетските пирамиди били открити множество помещения и коридори, датирани с 45 000 години по-стари от самата пирамида. И тъй като вярвам, че нищо няма нищо случайно, реших да да датирам изображението.

Като начало взех снимките и отидох при една моя позната, която след оперативно лечение придоби паранормални способности и бе призната дори от официалната медицина за перфектен диагностик.

Занесох снимките. Тя ги постави на масата и сложи върху тях двете си ръце.

Постоя така и каза”…това не е от земен произход”. След което обясни, че става дума за знака, символа под главата. Помолих я за датиране на знака и тя след малко каза: „5000 години” и внезапно допълни „…Натам, накъдето гледа има нещо в дълбочина…”

На другият ден отидох на Перперикон с комплект багети. На няколко метра пред камъка, където беше фигурата регистрирах аномалия на дълбочина 15-20 метра.

На кръгъл час  правих снимки на рисунката. В различните части на деня се получаваха линии и овали около нея. В края на деня се получи фигурата,изобразена на снимка №2. На няколко места в комплекса се забелязваха геометрични фигури, предимно триъгълници. Такъв равностранен триъгълник със страна 10 см. има и в нишата на трона.

Случи се така, че след няколко дни имах разговор с египтолога Екатерина Шумкова. След като разгледа снимките, тя каза, че този знак /символа над главата/  приличал много на символа за обединяването на Горен и Долен Египет, които се нарича Тауи /Тау/ и че този знак датира от „четвъртата династия, Старото царство, около 2590 г. пр.н.е. при фараон Снофру, бащата на Хиопс. По –късно в надписите по пирамидите, саркофазите и и в „Книга на мъртвите” този знак, йероглиф означава двете земи…”

Мисля си за това какви ли надписи и символи е имало върху саркофазите, вдигнати през 80 години от Перперикон. Едни казват, че това е станало по нареждане на покойната вече Людмила Живкова, други твърдят, че това е дело на тогавашната Държавна сигурност. Търсят се саркофазите днес, но без особен резултат…

И като стана дума за саркофази и древни царства, редно е да се спомене и за Бастет, живяла около 5000 години пр. но е. Тя е египетска богиня на радостта, танците, музиката, въплъщение на животворната и лекуваща сила на Слънцето. Баст покровителства бременните жени и според едни източници тя е сестра –близнак на Хор и следователно дъщеря на Озирис и Изида. Според други източници е дъщеря на Бога на Слънцето  Ра. Обикновено е изобразявана с тяло на жена и глава на котка и с едно от божественото око на Ра, във формата на Урей – змията на мъдростта.

Защо и как богинята Бастет, дъщерята на Ра или на Озирис и Изида е достигнала до Странджа планина е въпрос, по който ме се иска да поразсъждавам.

Едно английско специализирано издание, с безспорен научен авторитет твърди, че в Европа единственото място, където в древността се е добивало злато е било на територията на днешна България, а именно в Стара планина, Средна гора, Родопите и Странджа. Твърди се, че е имало повече от 200 находища.

Връщам се отново към снимката. Гледам я дълго и продължително и в миг проумявам, че двата застъпващи се кръга на шлема над главата са част от „Цветето на Живота”. Смята се, че то изображението му енергизира пространството около себе си и го изпълва със съзидателна сила и хармония. /фиг.2/.

„Цветето на Живота” е геометричен модел, за който се твърди, че съдържа всичките тайни на Вселената и управлението на нейните енергии.  Всички древни общества са го познавали, като модел на Сътворението. То може да се открие на много места по света  - Ирландия, Турция, Англия, Израел, Египет, Китай, Тибет, Гърция, Япония и др.

               

                фигура на „Цветето на Живота”                   

                                                              

                фигура „Дървото на Живота”

Две групи от „Дървото на Живота” са издълбани върху колони в Египет – в Карнак и Луксор преди 5000 г. „Дървото на Живота” пасва към „Цветето на живота” като „ключ към ключалка”, както се изразява  Друнвало Мелхизедек в книгата си „Древната тайна на Цветето на Живота”.

В нашият случай интересното е, фигурата на снимката, обърната на обратно също пасва на „Дървото на Живота” /снимка №3/

                                                                     снимка №3

Интересно беше заключението на мой приятел, заяви, че по този начин изглеждали космонавтите в безтегловност с прибрани към тялото крака.

В статията „Фараоните в Тракия” публикувана в бр.10 на списание „Осем” четем: „Повече от 30 години Смолянският музей ревниво пази най-ценния си експонат – фигурка на свещения за египтяните скарабей, издялана от камък, без дори да предполага какви тайни на историята крие. По убедителен начин изписаните на гърба му йероглифи доказват, че казаното от бащата на историята Херодот и баба Ванга е вярно: а именно - египтяните са били тук преди 4000 години. Името на фараона – Монтухотеп IV, който най-вероятно е изпратил експедиция в Тракия, разчете известният eгиптолог д-р Васил Добрев...

...В V в.пр.Хр. Херодот пише за легендарния древноегипетски владетел Сезастрис, управлявал през XIX в.пр.Хр., който “тръгнал през континента, подчинявайки всеки народ, който срещнел... Правейки това, прекосил континента и  като преминал през Азия в Европа, покорил скитите и траките”. В завладените страни Сезострис поставял “стели, на които било изписано неговото име и това на родината му и как със силата си ги е подчинил”. По-нататък Херодот допълва: “Струва ми се, че дотам най-далеч е достигнала египетската армия; защото в техните земи има положени такива стели, а по-нататък няма. След това се обърнал и се върнал назад.” Част от войските му, според бащата на изторията, останали при река Фасис, днес р.Риони в Западна Грузия. Дали и в земите на траките са останали египетски воини, историкът не съобщава. Завещанието на Херодот е добре известно на историци и археолози в България, но както и самият автор споменава, “от стелите, които поставил в различните земи египетският цар Сезострис, повечето вече не се виждат и ги няма”.”

 Тридесет години една уникална находка, уникален скарабей с египетски ейроглифи на гърба, открит край с.Любча си стои  в Смолянския музей, докато известния египтолог д-р Васил Добрев разчита надписа и името на фараона – Неб Тауи Ре, или Монтухотеб  ІV, последният фараон от ХІ династия, властвал едва 7 години и известен „преди всичко с големите си по мащаб експедиции”.

Докато разсъждавах върху въпроса с космонавтите в безтегловност и мистериите около Египет и Тракия към мене  прелетяха мисли за находката на „Крилатият слънчев диск” край култовият комплекс „Палеокастро”, който се намира на 3 км. западно от Тополовград. 

За тази находка също се пише в споменатата вече статия. Тридесет години тя е била заведена под инвентарен номер, като каменен идол и до скоро е била погрешно интерпретирана.

 

                   

снимка: Крилатият слънчев диск

                                                     

          Когато д-р Васил Добрев поглежда идолът, под друг ъгъл вертикално, а не хоризонтално, той е категоричен, че находката е счупеното крило именно на крилат слънчев диск.

Крилатият диск в Египет е изобразяван в храмовете в средата на 3 хилядолетие пр. Хр. По-късно, през 2-то хилядолетие вече е познат не само в Египет, а ив Мала Азия и Месопотамия. Разпространението на Образа на Бога – Слънце е до времето на Константин Велики.

Датировката на Крилатия слънчев диск, открит край Палеокастро не е категорична дали е от ІІ –то или от І-то хилядолетие пр. Хр.

Има обаче сведения от антични автори, които твърдят, че през римския период / І в. сл. Хр./ в Тракия са  преселени египетски майстори във връзка с обработването на метал.

Внимателно се вглеждах в крилатият диск и внезапно в мен изникна почти риторичния  въпрос: „Защо в слънчевия диск липсват двете кобри отстрани?” А може би те са поставени допълнително в Егепет преди 2600 г. пр.н.е.по времето на бащата на Хеопс?!

Гледах под лупа слънчевия диск, имам усещането, че в него има скрити още много тайни, които чакат своя откривател.

И когато на човек му е писано да върви в една посока, то събитията  тичат към него сами. Бях в магазина на мои приятел, ювелир.

Докато си говорехме с него в магазина влезе мъж, които му подаде нещо дребно и мръсно, което каза, че открил в Родопите по време на лов.

След като нещото бе почистено, то се оказа бронзов пръстен – печат.

Когато с него бе направен отпечатък всички бяха категорични, че „нова е някакво насекомо”.

Взех  го и започнах внимателно да го разглеждам с лупата.

Отдолу се мъдреше една фигура, приличаща на древен египтянин с пелерина или крила, а до него имаше изправена кобра с качулка.

 

 Сергей Игнатов в книгата си „Египет на фараоните” пише:”доисторическите египтяни били слаби хора с продълговати глави и лек овал на лицето, с тъмни, къдрави коси и оскъдна космена покривка по тялото, т.е. на тях били присъщи белезите на средиземноморската раса”.

Египетската цивилизация една от най-древните е изследвана много и въпреки това е покрита с безкрайно много тайни. За траките знаем и малко, и много. И някъде по средата между тези две цивилизации стоят много въпроси. Ние търсим отговорите.

Търсим отговорите и колкото повече отговори търсим, толкова повече въпроси изникват.

През 2009 г. бях в района на с. Сливарово. То се намира в Странджа планина, източно от град Малко Търново. 

На около километър от Сливарово се намира тракийска, антична и средновековна крепост Кладара. В околностите на селото в  местността Мучиево се намира и Свещената пещера „Света Марина”, свързана с нестинарството.

Светилището в пещерата дълги години е било и голям култов център. Хората са идвали на поклонение и „смиване” с лечебна цел.

От местни хора разбрах, че японски специалисти са сканирвали район и са регистрирани дълбочинни аномалия, сходна с на пирамида с прилични размери.

Кой знае каква тайна се крие тук, в Сливарово и дали няма да се окажем на пъпа на нещо много, много древно.

Защото днес, може би вече е дошло времето да научим истината за древните духовни центрове и обсерватории, в които са се проучвали и разпространявали знания, преди повече от 6820 г. пр. н. е.

 

 

Марин Баев е роден на 03.03.1954 г. в Димитровград. Завършва средно специално образование – математическа паралелка в гимназията „Иван Вазов” в Димитровград и Минен техникум с дипломна работа на тема „Биолокационно проучване на подпочвени аномалии”.

При едно посещение в Москва през 1983 г. той се запознава с Джуна (Евгения Давиташвили), с която експериментират съвместно в областта на приложение на радиестезията при диагностика на различни заболявания. През лятото на 1990 г. Марин Баев завършва курс по безконтактен масаж при Джуна и започва интензивно да се интересува от алтернативни методи на диагностика и лечение на различни болести.

Впоследствие установява, че известна част от заболяванията се дължат на неподходящи места за живеене и работа (т.нар. геопатогенни зони или зони със силни електромагнитни излъчвания). През 1997 г. завършва 3-годишен курс по класическа хомеопатия.

Работи в областта на радиестезията, класическата хомеопатия и биоенерготерапията.