Българинът
трябва да спре да бъде безразличен към това, което му се случва
интервю на Камелия Мирчева
със Станка
Пъшкова,
секретар на Читалище „Пробуда 1934” село
Ковачите
Село Ковачите
е разположено по последните източните склонове на Средна гора. В миналото тези
склонове са се наричали Караджа Даг и са били обрасли с големи широколистни
гори. Днес от тези гори има само спомен и няколко самотни дъба.
Курията,
последната гора била безсмислено изсечена още през далечната 1929година.
Селото е осмото по големина в община Сливен. Разположено е на 4 км. от Сливенските минерални бани. Основния
поминък на населението е свързан с производството на плодове и зеленчуци, но
много от много хората работят в намиращия се на 15 км. град Сливен.
Землището на
селото някога се е славело, като
"Долината на прасковите", но в годините на прехода много от
прасковените градини били унищожени.
Селището е
възникнало през ХV век и се е казвало Налбантари. Първите заселници били двама братя ковачи.
Братята Карел
и Хермин Шкорпил, които са били учители Сливенската гимназия през периода 1886
- 1889 година правят археологически разкопки под местността „Чуруклий”, където
намират останки от тухли, зидове, съдове и стари монети от периодите на
управление на различни римски императори.
В края на
ХVІІІ и началото на ХІХ век в околностите на Налбантаре се е подвизавал
прочутият Злати войвода.
След
Руско-турската война през 1828 – 1829г. 13 български семейства от селото се
изселват в Бесарабия и се заселват село Струмок, Татарбунарски район.
По-късно шест
от тези семейства се завръщат отново.
През 1862
година 35 семейства от Налбантаре се заселват в село Налчовка, Запорожка област
в Украйна.
Според
статистически данни след Освобождението на България от Турско робство през 1878
г. в селото е имало 85 къщи, от които: 40 били турски, 35 български и 10
цигански. По-късно турците заминали за Турция, а циганите се разпръснали по
селата.
В началото на
ХХ-ти век Налбантларе вече наброявало 190 къщи с 1400 жители.
Днес в Ковачите живеят около 800 души. В селото има детска
градина и аптека.
Запазена е и
черквата "Св. Димитър", построена
от тревненеца Уста Генчо Пенчев през 1871 г.
Педи 77 години в село Ковачите се създава
читалище. Днес читалището е най-важния духовен център в селото. То продължава
да запазва българския дух и традиции и да разпространява любовта към бългащината,
към род и родина.
Читалището само по себе си би било само една
сграда, ако ги няма хората в него.
С хората от Читалище „Пробуда” в село
Ковачите се запознах на Шестия национален тракийски фолклорен събор
„Богородичната стъпка”. Впечатлиха ме невероятните им носии и присъствието на
младият гайдар в групата им.
Оказа се, че двамата гайдари в групата са
дядо и внуче.
Днес мой гост е госпожа Станка Пъшкова.
Нейният живот е свързан от 1986 година с Читалище „Пробуда 1934” в село Ковачите. Това е
времето от което тя е секретар на читалището. Казва, че „харесва работата си и
не би я заменила с никоя друга.”
Изказвам благодарността си на госпожа Станка
Пъшкова, за това, че прие да ми отдели от времето си и да ме разкаже нещо
повече за читалището и неговите дейности.
Благодаря й и за предоставените снимки от
архива на Читалище „Пробуда 1934 г. в с. Ковачите, община Сливен.
Госпожо
Пъшкова, разкажете ни нищо повече за Читалище „Пробуда 1934” в село Ковачите?
Читалището е създадено през 1934 година по
инициатива на местните учители Андон Димитров - Даскала, Иван Киров, Васил
Петрович, Васил Пантов, Никола Курдов, Асен Маслинков, Петър Велев, Костадин
Карабоюков и още други будни селяни.
Първият председател и най-дългогодишен
председател на читалището е Андон Димитров - Даскала, касиер е по онова време е
бил Костадин Карабоюков, а първият библиотекар– учителя Иван Киров. Първите
книги са подарени от местните учители. Тогава читалището не е разполагало със собствена
база и се е помещавало в кръчмата на бакал Митеви. През 1939 година при строежа
на сградата на общината, за нуждите на читалището са отделени две стаи- за
библиотека и за изнасяне на представления.
През 1938 година е закупен радиоапарат,
който привлича още повече посетители в библиотека. В дейността на
читалището в този период са застъпени пресъздаването на местните обичай,
развива се и театралната дейност. Поставени са и са представени пиесите
„Трите сирачета”, „Тенекеджията”, „Снаха”, „Синът на кулака”,”Грамада”.
В петдесетте години на миналия век, към
читалището са създадени танцов състав и битов хор. Ръководител на танцовия
състав е Димитър Колев. При участието си в Републиканския фестивал през 1952
година, танцовия състав завоюва званието „Отличник” и е включен в гала концерта
при закриването на фестивала. На този концерт Филип Кутев харесва нашенските
носии за костюм на Държавния ансамбъл за народни песни и танци.
Отлично се представя и битовия хор с ръководител
Георги Киров, достигнал до окръжните прегледи в Стара Загора.
През 1962 година е построена и открита
новата сграда на читалището с просторна библиотека, сцена и салон с 250 места,
гримьорни и малка зала.
През седемдесетте години на миналия век
читалището развива много богата дейност. По това време е възстановен битовия
хор, като в годините негови ръководители са били – Тодор Бакалов, Георги
Припорски, Тодор Костакиев, Митко Маринов и Тодор Кръстев. Но най-високи успехи
са постигнати, когато ръководител на хора е Калинка Гуркова. На петия
Републикански фестивал спечелихме сребърен медал и званието „Лауреат”, на
шестия - златен, а в заключителния етап - званието „Представителен”, единствен
в Сливенски окръг.
През 1977 година се създават младежкия и детския
танцов състав, с ръководители Тодор Кикьов и Дичка Петкова.От 1980 година
ръководители на съставите са Велика Сярова, Станка Иванова и Иван Добрев.
Поставени са танците: „Джиновски”, „Тракийска младост”, Буенек”, „Тракийска
ръченица”, „Приятелки”, „Акрани”, „Яйцето”,”Годили пръстен менили”, „Варненски
танц”, „Мъжки тракийски”, „Мегданско настроение”, „Комитско либе”, ”Жеравненски
танц”, „Проклятие и прошка”, „Лазарки”,и много варианти на ръченица и буенек.
Имаме много участия в събори, прегледи,
фестивали. На петия Републикански
фестивал младежите ни получиха златен медал, а децата – сребърен. На шестия и
седмия имаме златни медали за детския и младежки танцов състав.
Във всички окръжни и регионални
прегледи и събори нашите колективи са получили много грамоти и награди.
Пак в тези години много активно работи и
театралния състав с ръководители Иван Михайлов и по късно Бойко Петков. Поставени
са пиесите „Тревога”, „Не само животът е ценен”, „Ние не вярваме в щъркели”, но
връх в творческото развитие на театралния колектив е пиесата на Никола Русев
„Как Писар Тричко не се ожени за царкина Кита с китка накитена”, с която
завоювахме сребърна значка на Окръжните прегледи в Нова Загора през 1989 година.
По това време към читалището имахме група за
политически и популярни песни с ръководител Светла Илчева, която се представяше
отлично във всички фестивали и прегледи.
Всичко това нямаше да се случи, ако в
читалището не работят хора, които обичат българското, хора инициативни и
всеотдайни, каквато беше Диана Гинчева- първо като библиотекар, а от 1986
година завеждащ културно масовата работа и по късно секретар.
Тридесет и осем години тя е работила в
читалището и имаше време, когато служебните й задължения бяха над личните,
особено в дните, когато се подготвяхме за участие в прегледи, фестивали и
събори.
Към читалището винаги са работили фолклорна
певческа група, фолклорна танцова и коледарска група и група за автентичен
фолклор. Подготвяли сме и сме представяли обичаите „Заговезни”, „Годеж”,
„Лазарки”, „Пеперуда”, „Коледуване” фрагменти от сватба „Изнасяне на кравая”,
„Вземане чейза на булката” „Байрак се кичи”.
Години наред фолклорните ни групи разнасят
славата на ковачевските песни и неповторими хора. През 1981 година на четвъртия
НСНТ в Копривщица, фолклорната танцова група завоюва златен медал, изпълненията
й са включени в предаването на БНТ „Чие хоро най-хубаво”. На десетия НСНТ в
Копривщица през 2010 година отново се представихме с местни хора и получихме
диплом за постижения и плакет.
На Копривщица сме представяли обичаите
„Заговезни”, „Коледуване”, „Годеж” и „Изнасяне на байрака”.
В община Сливен се провежда регионалния събор
„На събор край Тунджа”. През 2000 година нашето читалище, съвместно с
кметството беше домакин на събора.
През 1995 БНТ засне и излъчи обичая „Правене
на байрака и изнасяне на кравая”, пак през тази година сливенската телевизия
излъчи обичая „Коледуване в Ковачите”.
Изпълнения на коледарската ни група има и по
националната телевизия. А през 2010 година с нашите състави участвахме в
предаването „От българско по българско” на телевизия СКАТ.
Там представихме обичая „Коледуване”,
певческата група участва с изпълнения на песни предимно от репертоара на
Йовчо Караиванов, чиято майка е от Ковачите и местни хора представени от
фолклорната танцова група. Участваха и двете ни гайдарчета Петьо Тодоров и
Митко Русев. Самодейците бяха облечени с автентични костюми.
През вече седемдесет и седем годишното
съществуване на читалище „Пробуда” са работили различни състави, които са
създавани съобразно условията им за съществуване. В началото са били
развити повече групите за автентичен фолклор, по късно - за обработен .
Сега отново работят повече групите за автентичен фолклор. За тези 77 години никога
дейността на читалището не е прекъсвана.
Нашите състави са участвали в стотици
концерти, събори, фестивали, прегледи на местно и национално ниво. Два пъти сме
гостували в Тернополска област през 1982 и 1990 година, където показахме
красотата на българското народно творчество. Стотици са самодейците преминали
през читалищната сцена.
През 1984 година чествахме петдесет годишен
юбилей на читалището. По този повод сме удостоени с орден „Кирил и Методий”
втора степен. Изявени самодейци и активни читалищни дейци получиха значка „Отличник
на комисията за култура” и „Отличие за читалищна дейност”.
Продължаваме да честваме годишнините от
създаването на читалището, защото по този начин се събираме за да покажем, че
нашето читалище е живо и днес и продължава своята дейност. През 2004 година
отпразнувахме 70 годишнина, а през 2009 – седемдесет и пет годишнина с концерт
„Читалище поклон пред тебе” – с което още веднъж показахме колко ни е мило и
нужно това българско светилище.
Тези чествания са празник за всички
бивши и настоящи самодейци, за цялото село.
Но историята на едно читалище не са само
изявите на самодейните състави. Много и разнообразна е дейността на едно
читалище. При нас се организират срещи с народни изпълнители. Наши гости са
били Стайка Гьокова, Янка Рупкина, Недялка Керанова, гъдуларят Атанас Вълчев,
оперната прима Лиляна Кисьова в дует с Тодор Ботев, писателите Атанас Душков,
Камен Васевски, Георги Константинов, Евгения Генова, Стефан Чирпанлиев и др.
Провеждали сме и вечери на зетьовете, на
снахата и на свекървата, както и инициативата „Брачно дълголетие”. Уреждали сме
изложби на художниците Русчо Симеонов, Христо Нейков, на местни наши художници,
изложба „От сръчните ръце на баба” и др.
Неразделна част от историята на всяко
читалище е библиотеката. Нашата библиотека е започнала със 75 книги, а сега
фонда й е над 7000 тома. От 2006 година всяко лято отваря врати лятната
работилница „В библиотеката е интересно и забавно”.
Ще кажете много дълга история, но не може в
няколко реда да се напише за всичко, което се е правило през годините в
читалището. А през всичките тези години в нашето читалище е имало много
ентусиазъм, труд и любов към традициите, фолклора и българщината.
Разкажете ни нещо повече за село Ковачите.
Според първите сведения селото ни се е
намирало на около 500 метра от Сливенски минерални бани. Но от там
минавал важен търговски път. Това бил пътя от Казанлък за Ямбол. Много
често селото било ограбвано. По тази причина се е преместило на сегашното си
място. Първи тук се заселили двама братя налбанти /подковачи/ от където идва и
името на селото. В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” са
намерени сведения за селото ни от 1472 година, което показва, че то е
съществувало още през ХV век.
В края на ХVІІІ век, в околностите на
Ковачите в местността Кара буба е шетала четата на Злати войвода. В същата
местност през 1944 година сражение водили и група партизани от отряд „Хаджи
Димитър”, което е увековечено в картина на художника Димитър Гюдженов.
Опит да съберат историята на селото са
правили Атанас Чолаков и учителя Георги Киров. Имаме събрани много материали,
но нямаме издадена книга.
Първото училище в Ковачите е открито през
1857 година, но за съжаление вече е закрито. През 2000 година в новата сграда на кметството уредихме етнографска
сбирка.
Разкажете
ни за фолклорната група и за
творческите планове, върху които работите.
В последните години постоянно действаща е
фолклорната певческа група. В състава й влизат тринадесет жени и двама мъже.
Основно за музикален съпровод ползваме ръководителя на групата Петър Колев с
акордеон. При нужда от допълнителен музикален съпровод търсим съдействие от
ансамбъл Сливен.
За участие в събори и празници събираме
танцовата и коледарската група. В танцовата група се включват много млади хора
и тя наброява 35 човека.
Подготвяме съставите си за участие във всички
местни и регионални събори. Всяка година допълваме репертоара на
певческата група с нови песни и се стремим да поддържаме едно добро ниво. Имаме
готовност да се включим във всяка изява с певческата и танцовата група.Всяка
година подготвяме и коледарската група за участие в Зимните празници.
Какви са
предимствата и недостатъците на това един човек да живее и твори в Ковачите?
Да живееш и твориш на село, което и ще да
е то няма никакви предимства. Все по малко средства се отделят за селските
читалища, пък и за читалищата въобще. Дори да се подготвяме на самодейни
начала, без професионални ръководители, не можем да се изявяваме,
защото нямаме пари за превоз. Успяваме някак си да намираме спомоществователи,
но в селата те са едни и същи, не може всеки път да ги ползваме. Трудно се
работи в читалищата, само ентусиазъм и любов към българското не се достатъчни.
Много трудно се работи, като секретар
на читалище, когато в селото няма училище. Ако не започнеш да работиш с децата
от малки, да запалиш любовта им към народното творчество, никак не е лесно да
ги спечелиш за това по - късно.
Сега за децата има много повече занимания. Но
добре, че все още се намират и такива родители, които насърчават децата си към
творчески изяви, като малките ни гайдари Петьо Тодоров и Митко Русев. За радост
и двамата са приети в музикалното училище в Котел. В
момента най-малкият участник в нашата читалищна дейност е на 10 години, а
най-възрастния на 78 години. И двамата са коледари.
Какво бихте
променили в България, ако имахте такава възможност?
Бих променила отношението на управляващите
към подрастващото поколение, към образованието на това поколение и културата,
защото е страшно като се пренебрегват тези три неща.
Липсва ли
вяра в живота на съвременния българин?
А в какво и в кого да вярваме? Аз лично вярвам само в себе си. И мисля, че
всеки първо трябва да повярва в себе си, за да се стреми към това което иска.
Най-големите злини в живота на съвременния българин са апатията, безразличието
и стремежа да прецакаш другия. Трябва да се промени начина на мислене, българинът
трябва да спре да бъде безразличен към всичко което му се случва, да мечтите
си.
Определяте
ли себе си като щастлив човек?
Да, щастлив човек съм. Мисля винаги
позитивно. Рядко оставям да ме победи песимизма. Имам прекрасни деца и работата
ми ми доставя удоволствие.
Всичко хубаво, което ни се случва е сбъдната
мечта. Моля се само да сме живи и здрави и аз и децата. Не правя компромис на лъжата.
Радвам се на всяко красиво и добро
дело, натъжават ме завистта и простотията. Смисълът на живота е в това да
вярваш в себе си най-вече, никога да не се предаваш пред трудностите, да мислиш
позитивно, защото начина по който мислим е и начина по който живеем. Искам да живея в мирен и спокоен свят, без да
се страхувам какво ще ти се случи, когато излезеш от дома си. Да не се
страхувам какво ще се случи на децата и внуците ми.
Вашето
пожелание към читателите
Четете повече. Вярвайте в доброто, не бъдете
черногледи. Търсете красивото в заобикалящия ни свят, търсете красивото в
природата и в отношенията ни един към друг.
12.10.2011 г.
