петък, 24 февруари 2012 г.

Психотерапия на щастието


ПСИХОТЕРАПИЯ  НА  ЩАСТИЕТО[1]
Камелия Мирчева - психолог

ВСИЧКО Е В ТВОЙТЕ РЪЦЕ
                                            /притча/

 В едно село живеели двама мъдреци. Първият бил много добронамерен и позитивен човек, докато вторият все критикувал хората, които идвали при него.
При първият постоянно идвали хора, кой за съвет, кой просто да си поговори с него, а при другият никой не идвал и той започнал някак си да завижда. Решил да го провокира и с това да урони авторитета му пред хората.  Дълго мислил как да стори това и най-накрая решил:”Ще взема една пеперуда в ръката си. Ще отида при него, когато има най-много хора  и ще го попитам:”Кажи ми жива ли е пеперудата?” Ако каже, че е жива ще я смачкам и ще го компрометирам. Ако каже, че е мъртва, ще я пусна и пак ще го компрометирам”…
  След като измислил всичко отишъл при мъдреца и го попитал:
-  Ти като си толкова мъдър, можеш ли да ми кажеш жива или мъртва е пеперудата, която държа в ръката си?!...
Човекът  го погледнал, усмихнал се  и кротко  казал:
- Всичко е в твоите ръце. Ако искаш ще бъде жива, ако искаш няма да бъде жива…

 художник Камелия Мирчева

Живеем в динамично и забързано време.
Живеем в свят, който всеки миг се променя. Живеем  почти прединфарктно, без да се замислим много върху смисъла  и потребността от това, което се стремим да постигнем и цената, която плащаме.
Затрупваме се с работа, желания, проблеми и постепенно загубваме способността си да се радваме на живота, да виждаме красивите неща около себе си, да даряваме и получаваме обич и да се усмихваме.
Ставаме изнервени, намръщени и вечно сърдити и недоволни от себе си, от колегите си, от децата си, от света, които ни заобикаля. И вместо да променяме и развиваме себе си, си намираме достатъчно оправдателни причини за гневното си и обидено настроение и състояние.
Дори нещо повече, намираме си виновник за всичко това. Той може да е член от семейството /съпруг, съпруга, свекърва, дори собственото ни дете/, колега или началник, който се превръща в най-големият ни враг.
Прехвърляме върху него всички причини за нашите собствени неуспехи, провали или неудовлетворения и отделяме толкова излишно време да проектираме сценарий, за това какво би могло да се случи или не в живота ни, ако този човек го нямаше...И не отделяме и минута време да се замислим за собственото си участие във всичко това.

  художник Камелия Мирчева

Жената седеше в кабинета ми и нервно ми разказваше за това колко безнадеждна е собствената й 16 годишна дъщеря:”... Тя ни мрази, мен и баща си. А аз съм посветила живота си на нея. Излиза с оня, а той не е за нея. Аз знам какво е добро за нея. Цял живот не съм работила, за да се грижа за нея. И сега го правя. Ходя с нея всяка сутрин до училище и като й свършат часовете я чакам. Студ, пек, аз я чакам...Но тя не разбира...Ще си провали живота...Бяга, от задния вход и аз тръгвам да я търся. Обаждам се в полицията...Няколко пъти я довеждаха, сега ми обясняват, че не е за издирване...Иначе е отличничка, няма оплаквания от нея в училище, но нещата са много лоши...Ходих и в Агенцията за закрила на детето. Питаха ме бия ли я. Преди съм я била, като не ме слуша, но сега не мога, защото е по-висока от мен...Заключвам я и тя пак излиза...”
Само час преди нея един баща ми обясняваше, че 12 годишният му син няма проблем, ами учителката му го мрази и затова постоянно се оплаква от него: „...Биел децата, всеки ден. Ами това са си момчешки работи. Момчето трябва да се научи да се защитава, за да не го тъпчат. Пък и аз съм му казал да не се притеснява и да не обръща много, много внимание на госпожата. Момчето ми е отличник и това е най-важното...”

  художник Иван Арабаджиев

И на двамата зададох един простичък въпрос:”Какво би Ви направило щастливи?”
Мъжът ме погледна изумено, помълча известно време и отвърна:”...Това за щастието са измислици, дето ги има само по филмите. Животът е гаден и тежък, живееш го и след това умираш...”
Жената бе не по-малко изненадана от въпроса ми. Тя отговори веднага:”...Това за щастието не съм го мислила, ама знам, че с мене не може да се случи. То да си щастлив трябва да имаш много пари, ама ако имаш пари може пък да си болен и пак да не си щастлив?!...Не зная какво да Ви кажа...”
Отговорите им не ме изненадаха. Години наред задавах този въпрос на всеки човек, който ме  търсеше за психологическа помощ.
За пръв път го зададох на един клас ученици, при които бях поканена да изнеса лекция.
Зададох им въпроса и им оставих имейл, на който да ми изпратят отговора си, ако желаят. Бях много изненадана от самият факт, че получих отговорите. Всички споделяха колко им е било трудно да отговорят на въпроса ми.
Няколко тийнейджърки ми пишеха, че този въпрос ги е променил и ги е накарал д осъзнаят важните неща.
А едно 17 момче ми беше написало: „щастието е дума, която съществува само в тълковния речник, дори в речниците по психология я няма...”
Провокирана от думите му направих справка в психологическите речници и енциклопедии и момчето се оказа право.
В Български тълковен речник[2] срещу думата щастие е записано „душевно доволство и успех в живота, чест, доброчестие и благополучие”.
Според М. Аргайл[3] щастието и благополучието могат да бъдат определени като личностна черта, тъй като се състоят от редица взаимосвързани елементи и демонстрират устойчивост във времето и в различните житейски ситуации, като се усилват или намаляват в зависимост от влиянието на продължителните благоприятни или неблагоприятни събития.
По въпросите за щастието съм разговаряла с много хора. Хора в различен възрастов диапазон, с различно материално състояние и успехи в живота.
Сред тях имаше такива, които се бяха научили как да постигат целите си, но щом ги постигнеха, започваха да ги омаловажават и не можеха да се радват на постиженията си.
И въпреки успехите си те живееха  в терзания и неудовлетвореност от себе си.
Имаше и други, вечно недоволни от нещо, което не можеха определят какво е. Те много успешно успяваха да вгорчат своя собствен живот и този на околните.
Имаше и едно десет годишно циганче, което живееше в една стая с родителите си и осемте си братчета и сестричета.
В домът им нямаше вода и ток от половин година. Беше с тънка мръсна и скъсана блузка в една много студена зима. Та то ми каза категорично:”...О, аз знам какво е щастие. То е да има всеки ден по три филии хляб на ядене, картофена гозба и някой да ти е дал да му допиеш кока-колата”...

  художник Камелия Мирчева

Работя с хора, които са постигнали удивителни неща в живота си, но въпреки това не са намерили душевен покой.
Светът е пълен с нещастни хора, които имат различна материална и професионална реализация.
Щастието е субективно обусловена и строго индивидуална личностова  категория, свързана  с уменията на човек да постига това, което желае и да оценява и да се радва на това, което има. И въпреки, че щастието е свързано с личният успех, то не се измерва с това колко и какво е постигнал човек, а с чувството на удовлетвореност от постижението.
Личният успех е свързан:
Ø      с умението на индивида да приема собствените си грешки, като възможност за учене и усъвършенстване, а не като провали;
Ø      с приемане, осъзнаване, освобождаване или трансформиране на отрицателните емоции, които са неизменна част от живота;
Ø      с осъзнаване на собствените желания и цели и с действия за постигането им;
Щастието е състояние на индивида, свързано и с личната му готовност и нагласа да бъде щастлив. А това се формира в ранните детски години на човек, въпреки че е постоянен и продължителен процес, който протича  през целият човешки живот. Радостта става трайно състояние на духа, само когато човек осъзнае, че неговото щастие зависи от него самият.
Когато човек осъзнае, че има силата да бъде това, което е, когато на него му е даден шанс в детските години да преоткрива своята вродена доброта, да получава и да дава любов, да вярва в собствените си способности, да се учи от грешките си, да обича себе си и света, който го заобикаля ще формира увереност и отговорност.

  художник Иван Арабаджиев

Често внушаваме на децата си, чувството, че тяхното щастие и успех зависят от единствено от другите хора. И по този начин блокираме техните мечти. Насаждаме им чувство за малоценност и вина и ги превръщаме в нещастни хора, които не вярват в себе си и изпитват вечен гняв и неудовлетвореност от живота си, която предават и на своите деца.
В училище децата  учат какво ли не, но никои не ги учи да осъзнават и разбират собствените си чувства, мисли, емоции, представи и постъпки. Отделяме доста внимание и време на външният свят /среда, околни и т.н./ и почти никакво на вътрешния свят на човека.
Човек може да изпитва обич, само ако в детството си е получавал такава. Външният свят може да даде на човек усещания за радост, красота, любов, щастие и спокойствие само, ако човек е получил тези неща в детството си и е научен как да ги дарява на другите.
Не бива да се отричат външните  фактори и критерии. Те са катализатори, но сами по себе си те са само една предпоставка за щастие.
Щастието не е възможно без наличието на това човек да се чувства добре със себе си и да живее в хармония с околния свят.  А това се учи. Уроците от грешките могат да бъдат усвоени, само ако човек получава обич  и подкрепа. Човек би могъл да живее и без любов, би могъл да оцелее и във враждебна среда, би могъл да понесе и физическо насилие, но това ще доведе до неговата деформация. Ще натрупа у нега гняв, омраза, агресия, злоба, неудовлетвореност.

  художник Камелия Мирчева

Всеки човек има потребност от обич и любов.
В различните етапи от живата му тя е различна, поради възрастовите различия в емоционалните дефицити на индивида. Типовете любов са свързани с родителската обич, обич към приятели, обич към себе си, интимна любов, обич към хора, зависими от нас /деца, родители, близки/, обич към другите, като способност да даваме и получаваме любов.
Различните видове обич дават на човека възможност да формира в единна цялост различните лица на своята същност. Потребността от тях се появява в различни етапи на човешкия живот и ако не бъде удовлетворена води до личностова криза.
Тя може да бъде свързана с междуличностни проблеми и нарушения в общуването, с криза на идентичността или с постоянна неудовлетвореност.
Когато детето загуби обичта и подкрепата на родителите си, то страда. Чувства се неадекватно, изпълнено със съмнения и страхове. Изпитва емоционално объркване и напрежение, през него преминават противоречиви чувства. Приема на подсъзнателно ниво, че си е заслужило липсата на обич.
В периода от своето развитие започва да формира ниска самооценка. Понякога е възможно да включи като защитен механизъм агресивни реакции, чрез които задоволява потребността си от това да бъде забелязано.
Когато човек смята, че не е достатъчно добър, когато изпитва неудовлетвореност и неувереност в себе си, той прави несъзнателен пренос на тези си чувства към другите.
Формира прекалено големи очаквания  и изисквания към тях. В резултат на това, той включва  като защитен механизъм вътрешните си съпротиви към всичко и към всички. Водещи в живота му стават емоционалните модалности страх и гняв. 

  художник Камелия Мирчева

В живота си като възрастни ние сме това, което сме получили в детството си.
Ако сме получавали отхвърляния и никой не ни е научил как да се справяме с тях,  ние ги трупаме в себе си и в един миг те екзалтират и преобръщат живота ни.
Животът е динамичен процес на постоянно развитие и изменение.
Когато човек е удовлетворен от живота си той приема любовта като огромен дар, като потребност да я сподели безрезервно, безкористно и е щастлив дори само от това, че е способен да я изпитва.
Човек не би могъл да изживее  живота си пълноценно, ако не се научи да приема, изживява и управлява емоционалните си състояния.
Нашите мисли и чувства формират поведенческите ни модели. От нашето поведение зависят взаимоотношенията ни с околните. Те могат да бъдат позитивни или негативни, градивни или разрушителни. И ще бъдат такива, каквито сме ние самите.

Ø       „...Щастието е някой да те обича, така както мама ме обичаше преди да умре...”
                                                                / Петър, на 10 години/

Ø       „...Щастието е да можеш да ходиш...”
                                                                          /Христина, 40 годишна, инвалид, с ампутиран десен  крак/

Ø       „...Щастието е в това да имаш нови коли и много пари...”  
                                                                                  /Явор, 20 г. общ работник/

Ø       „...Щастлив съм, когато рисувам ...”
                                                                     /Петко, 15 годишен/

Ø       „...Моето щастие са внуците ми...”
                                      / 75 годишна пенсионерка/

Ø „...Щастието е да ти купят торта за рождения ден...”
                                        /Мария, 10 годишна, живее в ДДЛРГ/

Ø „...Щастието е измислица, то в живота не съществува...”
                                     / 25 годишна студентка по право/

Ø „...Бих могла да бъда щастлива, ако ми се паднат добри и послушни ученици...”
                                  / 48 годишна, учителка/
Ø „...Щастлива съм, че най-накрая си намерих постоянна работа по специалността...”
                               / 25 годишна, учителка по музика/

  художник Камелия Мирчева

Според направените изследвания  в  „Картата на щастието”, създадена от социалния психолог Ейдриън Уайт, българите са едни от най-нещастните хора на света. Интересен е и факта, че извън класацията на 20 най-щастливи страни попадат и държави, като Франция, САЩ, Великобритания и Япония.
Защо българинът е толкова нещастен?!...И съществува ли формула на щастието? Отговорът на тези въпроси е труден и същевременно лесен. Защото щастието е състояние на човешкия дух и неговата формула е закодирана във всеки човек. Необходимо е само да отключи сърцето си и да се огледа наоколо.
Щастието е около нас. То може да бъде открито в обичта на детето ти, в благодарността към едно добро дело, в един пролетен дъжд или в усмивката, с която посрещаш деня и даряваш околните.
Щастието е в ръцете на човека  и само, ако той поиска може да го има в живота му.
               Не е необходимо човек да отиде на края на света, за да проумее, че може да бъде щастлив, единствено и само, когато иска да бъде щастлив. И въпреки това не би било зле да обиколи света и сам да се убеди в това, че щастието не е крайна цел, а начин на пътуване.









[1] Материалът е публикуван под заглавието „Психология на щастието” в бр. 6 /2007г. в списание обществено възпитание” и в http://dhost.info/boldin/authors/k/kamimircheva/stastieto.htm и  psihologia.org  и под заглавието „Човек може да бъде щастлив само толкова, колкото сам си позволи” през юни 2009 г.  в Блогът на Камелия Мирчева в нетлог / http://bg.netlog.com/kamimircheva/blog/blogid=16646/, през август 2009 в „Позитивно мислене”
 / http://bg.netlog.com/groups/Positive_thinking_bg/blog/blogid=26184/ и през юни 2009 година във вестник „Новината” бр.291
[2] Български тълковен речник, Изд.”Наука и изкуство”,С. 1976
[3] Аргайл М. Психология счазтья М. 2003

6 коментара:

  1. Прекрасно написано от Камелия Мирчева ! Абсолютно полезно четиво!!! Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ви.Много добро за възпитание.Дано го прочитът повече хора.Ще го предложа на моите приятели от фейсбука

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте,
    Благодаря Ви!
    Съжалявам, че едва сега Ви откривам. Това което сте написали е прекрасно и картините Ви са чудесни.Ще Ви бъда много благодарна ако ми разрешете да ви стана приятел във фейсбук.
    Много поздрави: Добринка Иванова
    зав. сл. "Обучение и квалификация"
    ДЗУ-АД

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ви много. Чак сега видях коментара. Профилът ми във Фейсбук е http://www.facebook.com/kamimircheva

      Изтриване