сряда, 29 февруари 2012 г.

В многоточието на въпросите


ISBN: 978-954-351-018-4
Издател: Арт клуб „Херос” Стара Загора
2008
Първо издание
Корица и фотоколажи: Камелия Мирчева
За контакти: kameliqmircheva@abv.bg
                                                 Редактор:Красимира Божанова
          

ПРОЗРЕНИЕ №3
За глупостта
         Само две неща са безкрайни – Вселената и
човешката глупост, но за първото не съм особено сигурен.
                    Алберт Айнщайн

Ø      Много глупост е необходима, за да бъде принесено в жертва най-важното, което човек може да притежава – любовта и уважението.
Ø      Най-характерната особеност на глупостта е, че почти винаги може да те изненада и да ти създаде проблеми, дори и в най-обикновените и безпроблемни ситуации.
Ø      Понякога е по-добре човек да остане самотен и потопен в собственото си мълчание, отколкото да позволи на човешката глупост да полепне по него.
Ø      Животът на човек, принуден да понася дълго и продължително време активната глупост, е по-тежък и по-страшен, отколкото животът на самия глупак.
Ø      Мъдрият човек се стреми към великите и съвършени неща, но умее да цени и да се радва и на малките и не дотам съвършени неща.
Ø      Когато глупец поведе слепи, крайната спирка е единствено в пропастта.
Ø      Само глупакът вярва, че ако получи това, което иска, може да стане по-силен от другите и да има власт над тях.
Ø      Глупакът никога не проумява, че в даден момент от живота си един човек може да бъде капка, а в друг -океан.


                                                     Фотоколаж: Камелия Мирчева
ПРОЗРЕНИЕ №4
За щастието

Ø     Много хора знаят какво е собственото им състояние, но малко се опитват да разберат причините за него.
Ø     Нещастен е този, който гледа на света с презрение и мрази хората, като смята себе си за по-висш от тях.
Ø     Щастливият човек не критикува и не осъжда. Той смело преследва мечтите си, постига това, което желае, не упреква и не обвинява, защото знае, че животът му ще бъде такъв, какъвто сам си го направи.
Ø     Тайната на щастието не се състои в това да правиш само онова, което ти харесва, а да харесваш онова, което ти се налага да правиш.
Ø     Човек може да бъде щастлив, само ако успее да преодолее всичко, което му причинява болка. Щастието е начин на пътуване, а не крайна цел.
Ø     Не е необходимо човек да отиде на края на света, за да проумее, че може  да бъде щастлив, единствено и само когато иска да бъде щастлив. И въпреки това не е излишно да обиколи света и сам да се убеди в това.
Ø     Човек може да бъде щастлив само толкова, колкото сам си позволи.

                                                     Фотоколаж: Камелия Мирчева

ПРОЗРЕНИЕ №5
За промяната и за успеха

- Това е невъзможно - казала Причината.
-  Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът.
- Това е безполезно! - отсякла Гордостта.
-  Опитай... - прошепнала Мечтата.
                                      /неизвестен автор/

 Ако човек иска да промени живота си, трябва да започне да променя начина си на мислене.
Защото:
Ø      Няма проблем, който да не съдържа в себе си някаква нова възможност. Просто човек трябва да се огледа по-добре, за да я открие. Тя стои някъде около него тихичко  и го чака.
Ø      Най-добрият начин да излезеш от тунела е като преминеш през него.
Ø      Който иска да получи нещо, което никога не е имал, трябва да има смелостта да направи неща, който никога не е правил.
Ø      Когато човек даде име на едно нещо, то се превръща в реалност.
Ø      Ако една врата се затвори, друга ще се отвори. Успяват тези, които виждат отворената врата, а не тези, които плачат пред затворената.
Ø      Много хора стават жертва на собствената си, създадена от самите тях, реалност.
Ø      Нищо в света не е абсолютно еднозначно.
Нещата съществуват в зависимост от субективното индивидуално възприятие и от личното отношение и преживяване.
Ø     Никога не е твърде късно да коригираш представите си за нещо или за някого.
Ø     Човек може да познае границите на собствените си възможности, само когато се стреми към невъзможни неща.
Ø     Само когато човек успее да променя собствената си дефиниция за реалността, има възможности да променя и самата действителност.
Ø     Когато човек знае къде отива, няма начин да не пристигне.
Ø     Дали човек ще бъде по-малък или по-голям от себе си, зависи само от неговия личен избор.
Ø     Победителите винаги успяват да се качат на коня, който ги е хвърлил.
Ø     Невъзможно е да спечелиш от лотарията, ако не си си купил поне един лотариен билет.
Ø     Твърде трудно и сложно е понякога човек да разбере и осъзнае колко много неща в живота му зависят от него самия.
Ø     Когато човек се превърне в жива реклама на хората, с които работи, успехът му е сигурен.
Ø     Можеш да се справиш поне със сто неща в живота си, ако си успял да овладееш дори само едно единствено нещо перфектно.

                                               фотоколаж: Камелия Мирчева

 Констатация  № 3

        Всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива.
       Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.

         Извод: В повечето случаи няма значение дали си газела или лъв, достатъчно е да решиш какво искаш, да се мотивираш да го направиш,  да станеш, да се абстрахираш от това какво правят другите и да свършиш съвестно и отговорно работата си.

        ЗАЩОТО:
            Животът е като огърлица от съдбовни мигове. Той винаги следва своя собствен ход. Животът е низ от различни събития…
Светът за всички хора е един и същ, просто всеки го интерпретира по собствения си начин и това го прави  различен. Всеки човек има избор да е като газелата, като лъва или да бъде себе си.
 Има хора, които успяват да уловят мига и да го подредят в желания от тях ред, а други успешно пропускат миговете на възможности и се чудят защо постоянно се провалят. Има и трети вид. Те се нуждаят от собствения си провал, за да има за какво да се оплакват и по този начин тровят собствения си живот и този на хората около тях.
Когато човек не знае накъде е тръгнал и какво иска да постигне, е невъзможно въобще да пристиг­не  някъде.

                                                    фотоколаж: Камелия Мирчева

 Констатация  № 4

     Орелът си  седял по цял ден на едно високо  дърво,  без да прави нищо.
     Видял го заекът и го попитал:
    - Мога ли и аз като теб да седна и по цял ден да не правя нищо?
    - Разбира се, защо не? - отговорил орелът.
    Седнал заекът на земята и се отдал на бездействие. Наслаждавал се на новия си начин на живот Отпуснал се, поунесъл се и дори  не усетил как една лисица изскочила от храстите и закусила с него.

    Извод: За да си позволи някой да седи, без да прави нищо, трябва да е на много, много висока позиция.

Защото:  Някъде по света има правила. И едно от най-важните е, че колкото по-висока  позиция заемаш, толкова по-голяма отговорност, компе­тент­ност и морал се изисква.
У нас – колкото по-висок пост заемаш, толкова по-недосегаем си.
У нас - по-висшестоящият винаги има право: 
Ø     Той дори не спи, а се възстановява от ефекта на безделието си; 
Ø     Той дори не се храни, а само похапва, за да поддържа силите си; 
Ø     Той не пие, а дегустира напитките, за да ги препоръча на приятелите си;  
Ø     Той не крещи, а само убеждава в мнението си, което е задължително;
Ø     Той не е корумпиран, а само приема благодарности;
Ø     Той не е некомпетентен, а само не е достатъчно информиран;
Ø     Той не се занимава със интриги и слухове, а само проучва нагласите;
Ø     Той не лъже, а проявява дипломатичност;
Ø     Той не променя уговорките си, когато закъснее, а само ги вмъква между многото си делови ангажименти;
Ø     Той мисли и решава вместо другите, защото има власт;
  
И ако по някакво чудо някой кадърен, компетентен и можещ случайно успее да се покачи малко по-нависоко и реши да променя нещата, бива сдъвкан, смачкан и оплют, само защото е нарушил еднообразната хармонична безделност на групата.

Втори извод: Най – прекрасното нещо в живота е, че повечето правила си имат изключения. И това е валидно дори за много, много висшестоящите.

                                     Фотоколаж: Камелия Мирчева

Констатация  № 5

      Вълкът съгледал агне, което пиело вода в един поток.  Решил да се нагости с него, но искал това да стане под благовиден предлог.
    Застанал вълкът по-нагоре, по течението на потока и започнал да обвинява агнето, че му мъти водата. А то отвърнало, че пие с върха на устните си и че освен това не е възможно, когато стои по-надолу, да мъти водата, която тече от по-нагоре.
    Вълкът, като не успял с този довод, казал:
     — Но ти преди две години обиди моя баща.
     А когато агнето отвърнало, че тогава още не е било родено, вълкът му отвърнал:
    — Това, че ти тогава не си било родено, не значи, че не си обидил баща ми и затова аз днес ще те изям.


    Извод: Светът и за агнетата, и за вълците е един същ, просто всеки си има собствена интерпретация, която формира мотивацията му.

                                               фотоколаж: Камелия Мирчева

Констатация  № 6

Един кораб потъвал. Пътниците му се събрали на палубата, за да вземат решение и да измислят какво да правят, за да се спасят.
След дълги спорове и много, много мислене решили да сменят капитана.

    Извод: Нищо не би могло да бъде по-поучително от доказаната човешка глупост,
въпреки че
според Гьоте:
„Където глупостта е образец,
там разумът е безумие.”

                                           фотоколаж: Камелия Мирчева 


Посвещавам тази книга с благодарност:

Ø      На онези, които се опитаха да омаловажат работата ми,  да залеят част от дните ми със злоба, интриги и клюки, защото благодарение на тях разбрах, че щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване, който зависи единствено и само от моя собствен избор;
Ø      На  всички, които ме предпочетоха за свой психолог и терапевт, защото работата с тях затвърди убеждението ми, че хората не са лоши и зли, а просто объркани и нещастни;
Ø      На тези, които ми създадоха трудности и пречки, защото ме направиха по-силна, по-мъдра, по-амбициозна и по-популярна;
Ø      На хората, които направиха моя свят по-красив и по-добър, само защото са част от него;
Ø      И не на последно място на Човека, който ми помогна да повярвам, че мога да постигна всичко, което пожелая, защото ми подари рецептата на абсолютния успех, а именно: винаги да помня от къде идвам, да знам накъде отивам и по пътя да не забравям да се забавлявам и да съм щастлива.

Камелия Мирчева
2008 г.
 Цялата книга може да бъде прочетена на линк http://vesletz.webs.com/knigi/vmnogotochieto.pdf



Няма коментари:

Публикуване на коментар