ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА, ПЪК ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ

ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА, ПЪК ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ

интервю на Камелия Мирчева с Мариана Манева

Тя е родена на 8 април 1963 г. Завършила е Математическа гимназия в гр. Стара Загора и ТУ в гр. Варна със специалност икономист – счетоводна отчетност, магистър по финанси. Работила е в изчислителния център на ДЗУ Стара Загора ш като счетоводител в ТКЗС с. Горно Ботево. От 1993 г. и до днес е управител и собственик на счетоводна къща. Владее руски и английски. Омъжена. Майка на две деца. От 2009 г. е председател на Тракийско дружество „Димитър Карев” с. Горно Ботево. За себе си твърди, че е „вечно търсещ и преследващ целите си човек.”

С нея се запознахме се преди няколко години. Тогава аз вървях по стъпките на Димитър Карев и проучвах съдбата и историята на тракийските бежанци. Тогава животът ми направи неоценим подарък. Срещна ме с един прекрасен човек, невероятен специалист и съмишленик. Когато й казах:”Имам една идея и ми трябват още 9 човека, с които да започнем да я реализираме.” Тя много внимателно изслуша думите ми, усмихна се и отвърна: „Давай, ще го направим.” Това постави началото на историята за нетрадиционната кампания на бюлетина 55 за общински съвет в Стара Загора. Защото точно тези нейни думи ми вдъхнаха кураж и надежда, че има смисъл да се прави промяна. В началото бях сама с една идея. После станахме двама, трима...десет души и една бюлетина. Сега сме много, но колко точно, ще разберем на 23 октомври.

За мен е огромна чест да я представя на читателите на блога си. Нейното име е Марияна Манева.

Мариана, разкажи нещо повече за историята на Съюза на тракийските дружества и за Тракийско дружество „Димитър Карев” в с. Горно Ботево.

Съюзът на тракийските дружества в България е национална, патриотична културно-просветна организация на тракийските бежанци и техните потомци в страната. Тракийските дружества обединяват преселниците от Одринска и Беломорска Тракия. Чрез дейността си те са отстоявали правата на бежанците от тези региони и популяризират местата, на които са извършени най-тежките престъпления на геноцид над българското население, потърсило спасение от унищожението. Днес ролята на тракийските дружества е насочена основно към културно-просветна дейност, свързана със запазването на паметта на потомците, с посещение на родните места на дедите им, с организирането на тракийски събори, насочени към разпространение и съхранение на тракийския фолклор и обичаи.

От 2009 г. съм председател на Тракийско дружество „Димитър Карев” в с. Горно Ботево. В момента се опитвам да събера пъзела на историята на дружеството.

През годините документите за дейността му са разпилени. Тази част от историята ни все още тъне в тъмнина. Пъзелът е доста объркан. Спомените на хората се заличават с годините и с поколенията. Трябва да се работи, да се запази родовата памет. Но общо взето, както и в цялата ни държава всичко се отлага за друго време в очакване някой друг да свърши работата. И докато чакаме по-възрастните хора си отиват от този свят, а с тях си отива и родовата памет.

Как преминава най-често денят на Мариана Манева?

Малко тривиално може да звучи, но денят ми преминава в работа. Проучване на последните новини, занимаване с основната ми дейност - счетоводна отчетност, срещи с различни хора и техните проблеми, които се опитваме да разрешим заедно. След изморителния ден се отдавам изцяло на семейството си и на възстановяване на работоспособността ми за следващия работен ден. Допълвам останалото време с четене на художествена, историческа и специализирана литература.

Ти си потомка на тракийски бежанци, би ли разказала историята на семейството си?

Дядо ми по майчина линия, Димитър Стоянов Караманов е роден в с.Балъкьой през 1907 година. През 1913-1914 година заедно със семейството си е принудително изселен от там. През 1959 година се заселва в с. Горно Ботево и там пребивава до края на дните си. Родът ми по бащина линия е от с.Горно Ботево. Тук, в Горно Ботево, аз се чувствам като човек на мястото си. Тук са корените ми и тук обичам да се връщам и да си почивам.

Историята на тракийските преселници в село Горно Ботево е свързана с името на Димитър Карев. Би ли разказала нещо повече за това.

Има написана кратка история за Горно Ботево. Тя е записана от Трифон Козарев, дългогодишен учител в селото. Записките са допълнени от Радослав Костадинов, който дълги години е бил директор на основното училище. Според този ръкопис първите сведения за Горно Ботево датират от ХVІІ век със заселването на турски бей в местността „Шамлъ”. Шамлии е било наречено и първото селище. То се е състояло от няколко турски чифлика. През 1837 година в околностите е имало и друго село Кючук Дуванджии, което е било заселено само с българи. Селото е било свободно от турски посещения и данъци, тъй като жителите му са доставяли на агите и бейовете догани /соколи/, които са използвали за лов. След Освобождението се заселват и 30 семейства преселници от Беломорска Тракия. Именно тези семейства, в по-голямата си част преселници от Бълъкьой ,са свързани с името на Димитър Карев, авторът на книгата „Бълъкьой - един кът от Беломорска Тракия”.

От разказите на моите близки знам, че през онези години са съществували приятелски отношения между семейството на Димитър Карев и Карамановия род.

Какви са предимствата и недостатъците на това един човек да живее и работи в България? Какво би искала да се промени?

Предимство е, че живее и работи в родината си и за родината си, а недостатъците идват от това, че няма общовалидни и еднакво важещи правила за всички. Ето това е най- голямото предизвикателството да оцелееш в трудната и объркана обстановка, защото в едно подредено общество се живее лесно. Аз лично съм привърженик на реда, дисциплината и отговорността. Когато има точни и ясни правила и общовалидни за всички санкции при нарушаването им се създава ред. А редът води до формирането на дисциплина. Това са нещата които бих искала в обществен план да се променят, както в България, така и в Стара Загора.

Имаме много закони, но приложението им е избирателно към различните категории граждани. Време е вече законът да е един за всички. Да не гледаме в чуждата паница, да не чакаме някой да дойде от някъде и да ни реши проблемите, а да се стремим сами да си уредим живота, такъв какъвто искаме да го живеем тук, в България. Да градим бъдещето си без злоба, без омраза, а чрез диалог и конструктивни решения.

Но промяната в живота на хората трябва да започне не само в обществен, но в и в личен план. Ако ние създадем един добър личен модел на възпитание и поведение в семейството си, на работното си място, в населеното място, в което живеем, във взаимоотношенията си с хората, това постепенно ще доведе до промяната. Животът винаги ни предоставя право на избор какви да бъдем. Животът ни предоставя и право на избор кого да подкрепим и на кого да предоставим правото да решава от наше име.

Сега е момента да се направи правилният избор. Когато човек гласува, той поема отговорност да избере някой, който може или не може да промени живота на населеното място, в което живее. Някой, който притежава или не дадени качества. И ако хората сметнат, че няма смисъл в това да гласуват, те просто оставят някой друг да решава вместо тях. И твърде често забравят, че с тяхното неучастие в избора са допринесли за случващото се. В този смисъл е добре всеки да се замисли върху думите, че всеки народ си заслужава управниците, защото сам да си ги избира. Или не избира, бих допълнила. Иска ми се повече хора да осъзнаят това и да отидат в неделя да гласуват.

Каква е преценката ти за политическата действителност в момента?

На този етап политическата действителност е доста взривоопасна, каквато винаги е била по време на избори. Политиката трябва да се прави от зрели хора, с устойчиви морални принципи и голям професионализъм. Ако хората в управлението са стойностни, почтени, честни, компетентни и некорумпирани, те ще могат да изискват и да налагат тези принципи и качества. Време е потърсим тези качества, когато правим изборите си кой и какви хора да ни управляват. Години наред ние гласувахме за различни политически партии, но досега, нито една от тях не отговори лично на моите очаквания за промените, които исках да се случат.Най-голямото ми разочарование от политическия живот в страната е дълготрайният застой и дългогодишното безочливо и безобразно разграбване на страната ни.

Привърженик съм на убеждението, че не партиите, а личностите в партиите могат да осъществят промяната. И колкото повече личности има в една организация, независима каква е тя, толкова повече ще са сътворените дела. Именно определени личности ме мотивираха да приема да участвам в листата на бюлетина №55 за общински съветници в гр.Стара Загора.

Какво е най-голямото постижение на Мариана Манева?

За мен най-голямото ми постижение е, че несгодите в живота и всички препятствия, през които съм преминала не успяха да сломят вярата ми в доброто, не успяха да насадят в душата ми омраза, злоба и отмъстителност. Винаги съм следвала принципа “ако не можеш да помогнеш на някого, то поне не му пречи“.

Удовлетворена съм от факта, че живея сред близки хора, които винаги и безрезервно са ме подкрепяли. Имам верни приятели, на които мога да разчитам. Живея и работя в един от най-хубавите градове на България - Стара Загора. Дядо ми на времето казваше, че камъкът си тежи на мястото. И аз знам, че моето място е тук. Никога не ми е минавало през ума да емигрирам от България. Обичам страната си, обичам Стара Загора и Горно Ботево и именно тук, се чувствам, като камъка, който си тежи на мястото.

Какво е разбирането ти за таланта и за успеха?

Талантът е Божи дар. Всеки човек има някакъв талант и трябва да го развива. А успех е това да си на точното място, в точното време и да си удовлетворен от това, което вършиш.

Кои са най-важните за теб ценности?

Най важни са всички общочовешки добродетели, сред които любов, трудолюбие, съпричастност и състрадание, родолюбие, доброта, почтеност и човечност.

Кое би определила като най-голямото зло?

Най-голямото зло са омразата, алчността, злобата, насаждането на нетърпимост и нетолерантност на хората едни към други. Глупостта също е голямо зло. Глупавия човек може много да навреди не само на себе си, но и на другите.

Смяташ ли, че времето, в което живеем е интересно и с какво?

Да. Времето в което живеем е интересно. Всяко време е интересно. Нашето поколение изнася на плещите си последиците от прехода. Колко поколения трябва да понесат товара на безумни управленчески решения на шепа хора?!...

Повече от 20 години всеки ден се събуждам с надеждата, че в България все пак нещо ще се промени и че тя ще стане райско кътче за живеене, но уви?! Едни и същи обещания, едни и същи хора и нищо ново. Всички ние виждаме проблемите, виждаме и това, как тези, които би трябвало да ги решават и имат властта да ги решават нехаят. Повечето хора могат да назоват имената на проблемите. Но трябват и хора, които да могат да ги решат. Именно тук е ролята и мястото на личностите в политиката. Защото само личностите могат да променят събитията. Защото само личностите могат да кажат не, когато трябва и да отстоят, въпреки всичко позициите си. Нужни са ни не само хора, които имат идеи, но хора които могат да реализират идеите си. Хора, които могат да застанат смело пред всички, да поемат отговорност и да заявят кои са и в какво вярват. Хора, мислещи, можещи и притежаващи морални качества.

Определяш ли себе си, като щастлив човек и защо?

Да! Щастлив човек съм. Много малко са хората, които наистина са щастливи. За мен щастието се изразява в това да водиш съзнателен и стойностен живот, да създадеш семейство с обичан човек, да отгледаш деца и да видиш, че макар и с преодоляването на много трудности успяват да се докажат като стойностни и добри хора и родители.

Щастие е да виждаш и да се радваш всеки ден на малките си внуци. Щастие е да можеш а изкажеш почитта и уважението към майка си и да си заобиколен с обичта на хората, които обичаш. Щастие е да обичаш професията, която работиш и да усещаш уважението, което имат към теб, хората които си допуснал да те опознаят малко по-отблизо в личен и професионален план.

Кои са сбъднатите мечти на Мариана Манева и за какво продължава да мечтае?

Успях да се реализирам в професията си. Успях да създам здраво и задружно семейство. Мечтая да имам повече време да се занимавам с внучетата си. Мечтая да посетя още много красиви и свързани с нашето историческо минало места.

Нещата, които те радват и натъжават

Радвам се, че живея в най-красивото кътче на света, България. Но ме натъжава и факта, че живея в държава, в която поредното управление е и поредната грешка, която всички сме длъжни да изтърпим. И я изтърпяваме толкова стоически и дългогодишно, че по-голямата част от живота ни премина. Надеждата ми е, че вече е дошло време народа да се опомни и да събуди. Да обмисли добре ситуацията и да се вземе в ръце, като направи поне този път правилния избор.

Любима мисъл, ако имаш такава.

Никога не казвай не мога. Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

20.10.2011г.