Какво иска да разбере Камелия Мирчева

ИСКАМ ДА РАЗБЕРА КАКВО МОГАТ

ДА НАПРАВЯТ 10 ЧОВЕКА С ТРИСТА ЛЕВА

интервю на Иван Арабаджиев с Камелия Мирчева

Не е тайна за никого, че с Камелия Мирчева се знаем отдавна, че сме приятели отпреди 25 години. Много изложби направихме заедно и много неща сме преживяли. Докато вървяхме, всеки по пътя си, вървяхме и по общи пътища – картини, книги, Арт клуб „Херос”, конкурси и какво ли не. Променяхме се, променяха се и хората около нас, променяха се и цветовете в картините ни. Натрупахме години, натрупахме мъдрост и опит и доста уроци научихме. Ние сме различни, но има нещо което си остана същото - ентусиазма, оптимизма и упоритостта на Камелия Мирчева. Тя много обича да доказва, доколко и какво може да направи.Преди години когато се опитаха да провалят школата й, тя прояви завидно постоянство като почти цяла година работеше само с едно дете. И резултатът беше самостоятелната му изложба. Когато ни поискаха луди пари, за направата на предпечата за едни диплянки, тя каза:”ще изкарам курсове и ще се науча”. И го направи.Видях как Камелия Мирчева създаде паралелките с разширено изучаване по изобразително изкуство в 13 ОУ.

Знам колко картини събрахме да дарим за кабинета й. Видях и как си тръгна от училището след 10 годишен труд. Знам как на 30 годишна възраст каза „трябва да осъществя една моя мечта” и отиде да учи психология. И не само я изучи, но и име и практика създаде.Виждал съм Камелия да взема трудни решения. Виждал съм как я предават, как я оплюват. Виждал съм как рушат граденото с години от нея. Виждал съм как тя се изправя и продължава. Знам, че тя може винаги да започне от начало. Знам, че тя е способна да прави нещата и да казва открито това което мисли.Преди време, след като в една медия така преразказаха думите ни относно една изложба, че доста се чудихме откъде са го измислили. И когато се обадихме да коригират това и ни отказаха, Камелия каза :”тази работа не ми харесва, не може така. Представяш ли си, Иване, всеки може да те „цитира” както му дойде на ума. И върви после да доказваш, че това не е така”. И направи Блог в Нетлог, който се превърна в доста четена медия.Виждал съм Камелия Мирчева натъжена и щастлива, вдъхновена и притеснена. Видял съм и това как присвояват благата от труда и идеите й. Как обират аплодисменти, с това което тя е направила и съм й говорил.

Говорил съм й много. Говорил съм с факти, с примери, но тя е убедена, че „човек, за да се уважава сам, трябва да държи на думата си и да постъпва почтено и правилно.”Говорил съм. Но с Камелия на глава трудно се излиза, особено, ако е убедена, че нещо трябва да се направи. Особено, ако вярва, че в това има смисъл. Тя твърди, че в този живот всичко могат да ти отнемат – парите, имотите, властта, но не и способностите, честта и достойнството.Имало е времена, в които ме е ядосвала с упоритостта си, с това да е толерантна и почтена, спрямо хора, дето не заслужават и добър ден да им кажеш. Но тя вярва, че „на всеки трябва да се даде шанс да промени нещо в живота си”. И не само, че го вярва, но го и прави.

Като организирахме първия пленер в Лесидрен се запознах с баща й, с дядо й, със семейството и приятелите й. Тогава, когато стъпих в Лесидрен за първи път, разбрах, че Камелия не може да бъде друга, след като е израсла сред такива хора и на такова място. И ми стана ясно едно – тя трудно ще направи нещо за себе си, затова ние, дето я ценим и уважаваме трябва по-често да се грижим за нея. Да я попитаме какво иска и когато стане ясно да и помогнем по-лесно да постигне желаното. Преди 22 години, когато Камелия дойде в Стара Загора тя си имаше име, като художник и като, човек пишещ за някои Ловешки вестници. Като реши да прави първата си изложба в града, ние се разтичахме да помогнем при организирането и тогава ни зададоха въпроса: „Коя е Камелия Мирчева и какво общо има със Стара Загора?”. Днес, 22 години по-късно, когато за пореден път я номинирах за наградата Стара Загора, пак зададоха същия този въпрос. Това повече няма да го коментирам.

Но ще разкажа само за това, което Камелия направи за тези години. Дванайсет самостоятелни изложби в страната и чужбина, 14 книги художествена и психологическа литература. Когато тя поиска да направи конкурс за детски рисунки в Стара Загора и потърси подкрепа от институциите, а те й обясниха, че това е много сложна и скъпа работа. Тя каза: „Добре, ще направим с лични средства национален конкурс”. И го направи. Не само, че го направи, но връчи 30 награди. После имаше още много конкурси - „Ние, българите” – три години подред, Национален младежки конкурс „Ябълката”, Национален конкурс за кратка проза „Цветница”, Национален конкурс за пътеписи „Неизвестната България”. И всичко това, без нито един лев държавна пара.Подкрепял съм я, за изложбите и конкурсите. Подкрепих я и когато реши да подпомага авторите да си издадат книгите. Преди три години каза: „не харесвам политическия живот в страната, не харесвам методите и начините, по които се прави политика, Иване, нещо трябва да се промени”. Хич и не ми мина през главата мисълта, че ще хукне да прави партия. Различна партия?! Не знам колко различна е партията й, но предизборната й кампания направо хвърли в шах много хора. Когато каза: „Иване, искам да разбера какво могат и какво не могат да направят 10 човека с предизборна кампания за 300 лева” реших, че се шегува. Но то си било сериозно. Не харесвам политиката, не харесвам институциите и не вярвам, че нещо може да се промени, като гледам и слушам едни как се опитват да ме лъжат. Но това, което Камелия реши да прави ме стресна. „Този път ще я смачкат”, това беше първото, което си помислих. После колко пъти казах, колко думи издумах, да я накарам да слезе на земята и по-полека да я кара с партията.И пак казвах, колко по-полезна ще е за себе си и за човечеството, ако си рисува картините, ако си пише книгите и си върши психологичeската работа. Защото тая работа на Камелия, с политиката, хич не я одобрявам. Не одобрявам това, не защото Камелия няма да свърши работа, не защото няма да бъде полезна за Стара Загора и за хората, а защото ще хаби таланта и способностите да се бори с вятърни мелници. Ще хаби енергията и времето си, за да направи нещо, което разни хора ще стъпчат с лека ръка. И после все някой ще я оплюе, тъй като това става в политиката и в институциите - колкото повече и по-добре вършиш работата си, толкова повече пречиш на някого там.А като знам Камелия колко работа може да свърши, си представям на колко хора, ще „попречи”. Та затова не одобрявам политическите работи, с които се е захванала. Не ги одобрявам, но тъй като я познавам достатъчно добре и от много време, знам, че тя ще направи това, което е решила и ще го направи по нейния си начин. Ще го направи и без моето одобрение.И тъй като приятелите са за това, за да подкрепят човек, когото ценят и уважават, дори и да не са съгласни с действията му, ще подкрепя Камелия, като отида да гласувам за нея. Пък и голям сеир ще падне, ако успее да направи нещо с кампания за 300 лева. На Камелия съм спретнал няколко въпроса, лично измислени от мен и малко от нейните въпроси, дето ги задава в интервютата си, да я видя как ще им отговори...А на вас казвам, че на 23 октомври ще се види, колко от вас, всичките тези, дето сте й много благодарни, затова, че ви направи книгите Дето сте много признателни, затова, че се занимава с децата ви, за това, че ви помагаше за едно или за друго нещо, ще отидете да гласувате за нея? Защото вярата на Камелия Мирчева, че нещо в Стара Загора може да се промени може да бъде стъпкана и смачкана, но само, само, ако ние го позволим.Аз казах, на вас оставям да действате. Иван Арабаджиев

Камелия, аз казах, сега си ти наред.

Не приемам нещата, като битка. Просто знам, че това може да стане, а може и да не стане. Каквото зависеше от мен съм го направила. Останалото е в ръцете на хората. Ако решат да ме подкрепят, ще го направят, ако решат да не ме подкрепят, пак ще го направят. За мен по-важното е, че се намериха 9 стойностни човека, които много ценя и уважавам, които се съгласиха да станат част от тази листа. Това не е малко. За изборите. Нямам очаквания. Каквото има да се случва, ще се случи. И толкова. За смачкването на вярата ми относно промяната?!...Няма страшно. Ако нещата не се случат, значи че или още не сме готови за такава промяна или начинът ни на действие не е правилен. Като видя резултатите на 23 октомври, тогава ще мисля по този въпрос. В Художествената гимназия в Троян ме научиха да правя гърнета. Та има една приказка за камъка и гърнето. В нея се казва, че ако камъкът се удари в гърнето, ще се счупи гърнето. Ако гърнето се удари в камъка, пак ще се счупи гърнето. Аз отдавна съм си избрала позицията на камъка. Само че камък, който си тежи на мястото. И нямам никакви желания и намерения да удрям, мачкам и унижавам. А пък ако някой реши да се удря в мен, това си е негов проблем. Обичам предизвикателствата, обичам да правя нещата, но не на всяка цена. Има морални граници, които не бих пристъпила. И преди да започнеш с другите си въпроси, нека уточним нещо. Така е, много нещо работа свършихме с конкурсите, с изложбите, с дейността на Арт клуба. Но всичко това не съм го направила сама. Всичко това се случи, защото около мен имаше много хора, които свършиха доста работа. И тук е мястото да кажа колко съм им благодарна за всичко. Сам човек не може да направи каквото й да е. Да, направихме паралелките в 13 ОУ, но това се случи, защото всички вие, приятелите ми художници, дарихте картини и с подкрепата на ръководството на училището и с парите от една акция за вторични суровини се направи кабинет по изобразително изкуство. Това стана с труда на ученици, на родители, на учители от училището. Тогава директорка на училището беше Светла Русева. За конкурсите?! Ти знаеш, че с 300 лева направихме национален конкурс, за който подсигурихме 30 награди. И тези награди пак бяха намерени, благодарение на това, че много хора се обединиха около идеята. Художници дариха картини за награди, писатели дариха книги и така се случиха нещата. За книгите?!...Наистина много труд влагам в тази идея да помагам на автори да издадат книгите си в малки тиражи, но това ми носи огромна радост. Пък и книгите, които издаваме си ги бива. Доста неща направихме, но има и такива, които се опитах да направя и не успях. Не съм чак толкова можеш човек. Знам границите на компетентностите си и винаги се захващам с нещо, което е в тях. И много, много внимавам какво обещавам. Ако човек държи на думата си и е последователен в действията си няма начин да не успее. Е, имам и много неуспешни опити и много недовършена работа. Но успешните още повече затвърждават убеждението ми, че когато хората се обединяват около една идея, могат да постигнат много неща. Могат да направят чудеса. Това е проверено и действа. Просто е нужен някой, който да сподели идеята си, да създаде правилата при реализирането й и да обедини подходящите хора, за да я реализират заедно. Когато знаеш какво искаш и си наясно как да го направиш, няма начин да не срещнеш подходящите хора, с които да го направиш.

Звучи много лесно и просто, но в живота не става с лекота. Ти обичаш да вървиш по трудните пътища...

Виж, не става дума за лесни и трудни неща. Става дума за възможни и невъзможни неща. Лично аз съм убедена, че няма невъзможни неща. Вярвам в чудеса и знам, че когато не нарушавам моралните си принципи и правила, няма начин да не се случи най-доброто в дадения момент. Животът ни е такъв, каквито сме ние самите и каквито са нашите избори. Само когато човек осъзнае своето участие или неучастие в живота си, той може да го променя. Да вземем онази ситуация за с школата ми. Да, хора, на които вярвах и помагах, постъпиха зле. Разочароваха ме. Нараниха ме. Това са фактите. Но какво щеше да стане, ако и аз бях постъпила по тоя начин?! Война. Дълга, безсмислена битка, от която няма победител. Хората, които постъпиха така ме загубиха като приятел, загубиха уважението ми, ако това има някакво значение за тях. Всъщност, и тогава и сега аз съм убедена, че от цялата тази ситуация само спечелих. Да, имаше крачка назад в това, което съм създала. Но пък ми се отдаде възможността да направим с детето една прекрасна изложба. По принцип в школата работя с малко деца, в група по 3-4. Но тогава работех само с едно дете, което не се отказа. Хората са различни. По една или друга причина някои ще те предат и оклеветят, други ще те подкрепят. Аз избирам за себе си каква да бъда, в какво да вярвам, как да постъпвам, останалото си е избор на другия човек. Има и нещо друго. Понякога ние не знаем кое е най-доброто за нас и затова трябва да приемем случващото се и да се поучим от него. Нищо в този живот не е случайно. Всичко си има някакъв смисъл, логика и ред, независимо дали в момента го оценяваме и разбираме. Дори и срещите ни със хората не са случайни. Всеки човек може да ни научи на нещо, стига да сме готови за това. Стига да съумеем да чуем гласа му. Няма лоши хора. Има събития и обстоятелства, които са ни пратени, за да ги осъзнаем, приемем и променим. Имала съм трудни моменти, имало е пречки в живота ми, но всичко това ми е дало нещо. Всичко това ме научи да оценявам още повече доброто, което срещам. Научи ме да правя трудни избори за себе си. И ми помогна да стана, това, което съм сега, като човек, като психолог, като художник. Правила съм много грешки, постъпвала съм понякога импулсивно, може би неумишлено съм наранявала хора. Може би съм пропуснала да благодаря на много хора, които са ми помагали...Но никога не съм постъпвала нечестно, несправедливо и не съм се въвличала в интриги. И това е защото вярвам, че това, което човек праща от себе си към другите винаги се връща при него със страшна сила. Не е лесно да преглътнеш обидата от предателство на приятел. Но след като той е постъпил така, това е неговия избор и той си е за него. Моят избор е важен за мен самата. Защото от него зависи дали след постъпката ми ще мога да се погледна в огледалото, без да се срамувам от себе си и от детето си.Това наистина е важно за мен. Знаеш ли колко време ми беше нужно да проумея, че никой не може да ме нарани, унизи или злепостави, ако аз не му позволя това? Да, сигурно е имало и по-лесни пътища, но по какъвто и път да съм вървяла, винаги съм правила най-доброто, на което съм способна и съм вярвала в смисъла на това, което правя.

Сега кажи, как и защо реши да се занимаваш с политика?

За това сме говорили много и дълго. Покани за политическа дейност имах много преди да взема някакво решение да се занимавам с политика. Канеха ме от по-големи и по-малки партии. Но нещо не се вмествах в тях. Аз смятам, че в политиката освен идеи трябва да има професионализъм. Политиката трябва да се прави от хора с качества и морал. Защото от управлението на една държава, зависи живота на гражданите, зависят промените. А промяната е онази различна крачка, от крачките които правим всеки ден. Държавата и свободното гражданско общество са двата полюса, които могат да променят ситуацията в България. Ако в управлението на държавата, ако в управлението на един град, застанат честни, почтени, компетентни и отговорни хора, те ще налагат тези ценности. Ако в управлението влязат неморални, некомпетентни, корумпирани и хора без морал, те ще налагат това, което носят в себе си. Защото никой не би могъл да даде на другите, нещо, което не притежава. Затова е много важно да се знае, кои са хората, които ни управляват. Какви са те? В какво вярват, какво са компетентни да направят. Когато бях поканена да участвам в създаването на партия Българска нова демокрация приех поканата да се срещна с хората и да ги чуя. Сред тях имаше личности, които много ценя и уважавам. На тази среща споделихме мнения и обсъдихме идеите си. И най-важното е, че се чуваше това, което се говореше. И не само, че го чуваха, но го и доразвиваха. Различното в БНД е Съвета на регионите, който е вторият по значимост след Конгреса. Но няма да се разпространявам в много обяснения, всеки който иска да прочете устава и да научи повече за партията може да направи това на сайта на БНД. С две думи аз съм в Централния изпълнителен съвет на БНД от създаването й. Това е първата партия, в която членувам. Покрай политическата работа научих доста неща. Наложи ми се да изчета много около законодателството и относно управлението на държавата. И се оказа, че някои от нещата, свързани с управлението са нелогични и лишени от разум. Оказа се и друго, че ние имаме доста добро законодателство в много аспекти, но тъй като хората не са запознати с него, те не си търсят правата и казват ”ами, като няма закони...”Аз вярвам, че информацията трябва коректно и честно да стига до хората, а те сами да направят своя избор. Ето да вземем един простичък пример. Колко хора са наясно какви са правомощията на един кмет и тези на Общински съвет? Какво може да реши кмета на един град и какво Общински съвет?Какви са личностните качества за един пост, свързан с управлението на едно село, на един град, това са въпроси, на които съм търсила отговора, като психолог. Виждала съм как един човек се променя, за добро или за лошо, когато му се даде повече власт?Започнах да наблюдавам механизмите на предизборните кампании и печеленето им. И това, което видях в повечето случаи не ми хареса. Затова смятам, че нещата трябва да се променят.

И си ти мислиш, че ще успееш да промениш това?

Сам човек нищо не може да промени. Това е една машина, която работи от години по един и същи начин. Промяната трябва да започне от всички нас. Дядо ми казваше, че никога не е късно да се орезилиш и да станеш за посмешище, а най-лесния начин да се случи това е като се захванеш с политика. Но той казваше и друго. Казваше, че никога не можеш да знаеш дали ще успееш в нещо, ако не се опиташ да го направиш. За орезиляването?! То си зависи от мен и от моите решения и избори. А за другото – никога не бих могла да знам дали нещо може да се случи или не ако не се опитам да го направя. Приех да съм водач на тази листа, а хората от БНД приеха решението ми за начина, по които да направим кампанията. Това е първата крачка. На мен лично ми се иска да докажа, че нещата в Стара Загора могат да се случат. Но това зависи от хората, които ще ни подкрепят. Всъщност нямам очаквания. Аз вече спечелих първата си лична предизборна победа. И тя е свързана с хората, които приеха да се включат в листата. Каквото и да се случи на 23 октомври тези десет стойностни и качествени хора могат да работят в екип и съм сигурна, че този екип няма да е само до изборите. Като се замисля имам и още една победа, преди 23 октомври и тя е свързана с твоята подкрепа. Благодаря ти много. Знам, че не взе лесно това решение. А направо ме изуми с дългото си настояване да направим това интервю.

Знаеш ли в какво се забъркваш?

Знам какво искам и какво мога да променя? Ние вече направихме първите две крачки. Те на този етап са съвсем мънички крачки, но са начало, начало на промяна? А колкото до забъркването?!...Не знам, но ще видим.

Ти обяви, че кампанията ви ще струва 300 лева. На фона на цялото разточителство наоколо това звучи много наивно?

Иване, трима души, успяхме да направим национален конкурс с 300 лева, помниш това, нали?!... Защо да не разбера какво могат да направят 10 души с 300 лева. Смятам за грешно и безумно да се харчат толкова много пари за скъпи афиши, които просто ще бъдат свалени след изборите. Ако хората се замислят върху това колко пари се харчат по време на избори и какво може да се направи с тези пари, едва ли ще се поддадат на въздействието на скъпите кампании. Приемам участието ни в изборите като поредното предизвикателство и като един социален и психологически експеримент. На 23 октомври ще видим какво би могло да се случи и какво не?!... Всичко, което трябваше да направя съм го направила, а какво ще се случи не знам. Нямам очаквания. Но в едно съм сигурна, ще се случи най-доброто. Може и да спечелим и аз и хора от листа да влезем в Общински съвет Стара Загора, но това може и да не се случи.

Камелия, ти обичаш предизвикателствата. Те сякаш те мотивират да направиш нещата...

Предизвикателствата са нещо, което ни се праща като начин да се развиваме в личностен план. Просто ги приемам, като събития. За мен най-голямото предизвикателство в живота е свързано не само с постигането на желаното, не само с реализирането на мечтите, а и с това да се оценява постигнатото. Много хора постигат големи успехи, но не умеят да се радват на живота си и на постигнато. Те винаги са недоволни и това разстройва душите им. Има и такива, който са напълно самодоволни и това също не води до нищо добро. За мен личният успех е свързан с чувството на удовлетворение от това, което човек прави. Моят личен успех е свързан с увереността ми, че мога да постигна това, което желая и да се забавлявам по пътя. Но не смятам, че целта оправдава средствата. Няма цел, която да оправдае непочтените средства, с които се реализира. Не съм конкурентноспособен човек. И това е така, защо за себе си съм приела, че мога да се състезавам само със себе си. Но в случая ще се състезаваме със силни политически партии, в които има много хора, които ценя и уважавам. Ще се състезаваме със скъпи предизборни кампании, с много и разлепени на всякъде предизборни плакати. Ще се състезаваме с хора, за които работят цели екипи. Ще се състезаваме, но по един различен, честен, открит и категорично заявен, като правила начин. За мен това в личен аспект е поредното предизвикателство. Знам, че ако е дошло времето нещата да се случат, те ще станат. Ако сме подранили с идеите и мисленето си, все някога ще дойде подходящото време. Винаги приемам предизвикателствата, като благоприятни възможности. Успехът до голяма степен се състои в умението на човек да превърне и трансформира невъзможната на пръв поглед ситуация в работеща.

Нали си наясно за трудностите, които ще се появят по този път?

Трудности може да има по всеки път. Тук не е по-различно. Няма човек, който да не преживява трудни моменти, пречки и затруднения, но много важно е те да се превърнат в житейски уроци. Важното е да знаеш какво искаш и да го постигаш като вървиш напред. Да го постигаш, но не на всяка цена. Всичко винаги е свързано с личния избор и с готовността да живееш с последиците от него. Аз направих своя личен избор, а какви ще са резултатите от него зависи от това какъв избор ще направят старозагорци на 23 октомври.

Какво е най-голямото предизвикателство пред съвременния човек?

Най-голямото предизвикателство към съвременния човек е в това да осъзнае как иска да изживее живота си, да разбере каква е личната му легенда и да следва пътя за осъществяването й, без да губи радостта и красота в сърцето си. Човекът винаги живее в общност, със семейство и приятели. Близките ни хора оказват влияние върху живота ни и най-често съзнателно или не се стремят да го променят чрез очакванията си. И когато нашите очаквания са различни от техните, те започват да се сърдят, защото смятат, че знаят как точно трябва да изживеем живота си. А най-големият парадокс в подобни ситуации е, че в действителност много малко хора са наясно какво искат от собствения си живот и именно те са най-много „компетентни” по отношение на живота на другите. Човешките взаимоотношения биха могли да бъдат по-прости и по-лесни, но хората сами си ги усложняват. И най-често не осъзнават собственото си участие в това. Омразата, завистта, злобата, интригата, алчността тровят живота. Те тръгват от човека, стигат до другия човек, но се връщат от там, откъдето са тръгнали със страшна сила. За любовта, радостта и обичта се отнася същото. Събитията, ситуациите са си едни и същи, но отношението и постъпките на отделните хора спрямо тях са различни. В живота на хората не липсва вяра. Липсват морални ценности. Моралното устройство на човека е нещо, което се изгражда за много време и чрез много поколения. Изгражда се бавно и трудно, а се разрушава много лесно. Моралните ценности засилват вярата. Мислите, чувствата и убежденията влияят върху живота на човека. Влияят не само върху постъпките и делата му, влияят и върху организма му, тъй като те са енергия, която тръгва от човека, стига до другите и се завръща отново при човека. И от това каква енергия създаваме зависи какъв ще е живота ни. Всеки човек сам създава собствената си реалност. Всеки проблем може да бъде превърнат във възможност, стига човек да успее да осъзнае урока, който му е пратен с поредната пречка или трудност. След осъзнаването идва готовността за промяна. Защото пътят, който ни е довел до сегашното ни състояние или ситуация не е продължил от вчера до днес, а е вървян много време – месеци и години преди това. Настоящият днешен живот на всеки един човек е резултат от предишни избори и решения. Именно те, личните избори винаги ни отвеждат на мястото, на което се намираме в момента. Ако човек е доволен от мястото, на което се намира, от живота си и от постигнатото, то трябва да продължи да живее по същия начин и даровете му ще се увеличават многократно. Но ако не е удовлетворен от живота си и от себе си, това означава, че е необходима дълбока вътрешна промяна. Важното е, човек да успее да усети единството си с Вселената. Да проумее, че в нея всичко е създадено от една и съща енергия, от която той също е част. Осъзнаването на това превръща всяко човешко същество в творец на собственото си бъдеще и живот. Чрез собствените си мисли, чувства, постъпки и лични избори човекът се превръща в главният сценарист на собствения си живот. Всеки един човек има вярвания относно себе си, относно света и относно другите. Тези вярвания са основани въз основа на твърдо формирани убеждения, нагласи и ценности. От тях произтичат действията и бездействия в определени ситуации. Човек винаги получа това, в което вярва. Животът му е винаги такъв, какъвто го вижда. Всички отговори са вътре в човека и очакват да бъдат открити и приложени. Простата истина е, че никой не може да направи живота си по-добър, ако сам не работи за подобрението му. Талантът е Божи дар и трябва да го пазим и развиваме. Всеки човек има някакви способности и ако той ги развива, това ще внесе малко повече радост в живота и в битието му. Но осъзнаването на нуждата от промяна е само началото. Нищо не би могло да се случи, ако стоим и чакаме някой друг да свърши нещата вместо нас.

А за успеха и за ценностите, какво ще кажеш?

Успех е това да съумееш да запазиш любовта в семейството си. Да отгледаш и да възпиташ детето си. Да обичаш себе си и хората. Успех е да простиш, когато си наранен, и да запазиш човешкото в себе си, въпреки трудностите. Успех е да осъзнаеш какво искаш и да направиш опит да го постигнеш. Успех е да станеш и да продължиш, като простиш на този, който те е спънал. Успехът за мен не се измерва със славата, с наградите, с богатството, а с това какви оставаме като хора след славата, след наградите и след богатството. Защото всичко е преходно и ако в един миг си на върха, не знаеш къде ще си в следващия. И тогава ще получиш само това, което си дал. Ще те уважават, ако си уважавал, ще те обичат, ако си обичал, ще ти помагат, ако си помагал, ще ти подадат ръка, ако си подавал ръка....За ценностите?!...Последователите на позитивната психология са открили определен набор от универсални човешки емоции, ценности и добродетели, които могат да отблъснат дори редица болести Сред тях са кураж, любов, доброта, творчески заложби, оптимизъм, упоритост, радост от живота, усещане за лична стойност, себеуважение, емпатия, доверие. Любовта, добротата, почтеността, достойнство, свободата и човечността за мен са най-големите ценности. Всичко това, което сме ние е резултат от нашите мисли и чувства. То се създава от тях. Щастието следва човека, който успява да изчисти негативизма от чувствата и мислите си. Омразата, гневът, и разочарованието могат да се прекратят единствено и само чрез любов. Любовта е най-голямата сила. Любовта към себе си, към другите и към света, в който живееш. Любовта е свободата да бъдеш себе си и да дадеш възможност на другия да бъде себе си. Да го обичаш не такъв, какъвто би искал ти той да бъде, а такъв какъвто е. Свободата може да се реализира само като осъзната потребност, като необходимост. Свободата е привилегия, тъй като тя има определена цена. Цена, свързана с това да се откажеш от инерцията, от зоната на удобството, в което не правиш нищо. Да се откажеш от редица заблуди и илюзии, да се издигнеш над мнението и оценката на редица познати, приятели и хора, от които зависят делата ти. Едни от тях ще те обявят за неадекватен идеалист, други ще говорят, най-често зад гърба ти, нелицеприятни неща, трети ще обливат с негативизъм това, което правиш, четвърти ще ти пречат...Но винаги ще има и такива, които ще те подкрепят. Свободата изисква вземането на непопулярни решения и много, много смелост. Свободата е отговорност. И въпреки скъпата цена, която човек плаща за това да бъде свободен, си заслужава.

Кое би определила като най-голямото зло?

Най-голямото зло е глупост, облечена във власт. С умния човек винаги можеш да се разбереш, тъй като той осъзнава границите на своята компетентност и е готов да научи нещо ново. Умният човек може или поне ще направи опит да разграничи рано или късно лъжата от истината, правилното от неправилното. Умният човек мисли и анализира ситуациите и има смелост да признае грешките си. Умният човек оценява знанията и уменията на другите, тъй като е наясно, че човешкото знание е необятно и един човек не е способен да знае всичко. Докато глупакът не мисли, той просто всичко знае и винаги, винаги и за всичко е прав. Глупакът се страхува от умния и от кадърния човек и затова прави всичко възможно, за да го смачка и стъпче.

Смяташ ли, че времето, в което живеем е интересно и с какво?

Всяко време е интересно и от една стана различно, но не чак толкова. „Няма нищо ново под слънцето”, особено, когато се касае до хората. Новото са технологиите. Винаги в историята на човечеството е имало сблъсък между доброто и злото, между истината и лъжата, между справедливостта и несправедливостта, винаги е имало любов и омраза, успехи и провали, герои и подлеци. И във всяко едно време, във всяка една епоха са живели и продължават да живеят личности, които променят света.

Кои са сбъднатите мечти и най-голямото постижение на Камелия Мирчева?

Най-голямото ми постижение е раждането, отглеждането и възпитанието на сина ми. Да бъдеш родител е много, много голяма отговорност и не лека задача. Сбъднах много мечти, но имам и нереализирани. Най-голямата ми мечта е свързана с Лесидрен. Да се завърна и да изживея остатъка от живота си там.

Какъв компромис не би направила?

Със съвестта си.

Какъв е смисълът на живота според теб?

Само, когато човек успее да се освободи от себе си, т.е. от своето Его може да проумее тайната на смисъла на живота. Само тогава човек разбира, че основната причина за нещастията ни се състои в липсата на любов, в контрола, в бягствата, в страха, в омразата. Липсата на любов води до постоянна борба за любов. Страхът от провал води до постоянни планове за контрол и стремеж към постигане на желаното на всяка цена. Страхът от отхвърляне води до заклеймяване на другите, като лоши и недостойни, некомпетентни и зли. Съвременният човек в страха си и в неумението да бъде и да отстоява себе си се вкопчва в убеждението, че той е това, което притежава. И идентифицира себе си с притежанията си и вярва, че поредната придобивка ще запълни живота му и се чуди защо това не се случва. Притежанието на различни материални неща, както и липсата на такива, би могло да направи един човек щастлив или нещастен, но това не е задължително. Познавам много хора, които разполагат със скъпи вещи и материални придобивки и не са щастливи. Познавам и други, които нямат много метериални неща и въпреки това са щастливи. Източникът на щастие, както и смисъла на живота за различните хора е различен. Животът винаги има смисъл, независимо дали го осъзнаваме или не. Животът е дар и аз вярвам, че всичко което се случва, тук и сега, в моя живот е най-хубавото от това, което би могло да се случи.

Определяш ли себе си, като щастлив човек и защо?

Да, щастлив човек съм. Правя неща, които обичам и харесвам. Сърцето ми е отключено. Обичам живота и се старая да го живея пълноценно. Наясно съм с това, което искам. Човек може да бъде щастлив, само толкова, колкото сам си позволи. А аз си позволявам да бъда много щастлива и да се радвам на всеки миг от живота си. Умея да се радвам и да ценя всяко едно добро нещо. Винаги съм живяла собствени си живот пълноценно. Защото знам, че ако някой, вместо да изживява собствения си живот в цялата му пълнота, имитират нечии друг живот, то той ще загуби способността си да бъде щастлив. Щастието и нещастието винаги зависят от вътрешната реакция на човека към конкретни външни събития, хора, предмети и обстоятелства. Щастието и нещастието са състояния на ума, основани на лични емоции и реакции. Човек, стига да иска, винаги може да се научи да приема нещата отвъд границата на собственото си виждане, чуване, усещане и тълкуване. При мен нещата са простички. Вярвам в чудеса и те се случват. Знам, че времето, с което разполагам на тази Земя не е безкрайно и затова, когато реша да правя каквото и да е давам най-доброто от себе си. И в замяна на това винаги получавам най-доброто от живота. Всяко едно събитие, независимо от неговата степен на болезненост или безболезненост винаги представя пред човека възможности за избори. И всеки един избор носи определени плюсове и минуси. Преди десетина години имах здравословен проблем и ми поставиха една много страшна и тежка диагноза. Беше много труден период за мен и за семейството ми. Но благодарение на това, аз осъзнах и проумях важните и стойностни неща в живота си. И този миг на прозрение се случи на връх Койнец. Седях на скалата и си мислех, че ако диагнозата се потвърди в най-добрия случай ми остава около година живот. Мислех си за това колко много неща съм оставяла за друго време, за друг живот. Изброявах хората, на които не съм успяла да благодаря за оказана помощ и подкрепа. Питах се, какво щях да направя, ако имах повече време. И когато си отговорих на всички въпроси, разбрах какво трябва да променя в личен план. И го промених. Сега знам какво искам да променя в обществен план. И аз ще работя за промяната. Но дали това ще става по-трудният или по-лесният път, зависи от подкрепата, която ще получа от хората.

1.10.2011г.

Стара Загора