КНИГИ НА МОМКА ПОПОВА
Издател: Арт клуб "Херос" Стара Загора
корица: Камелия Мирчева
корица: Камелия Мирчева
Издател: Арт клуб "Херос" Стара Загора
корица: Камелия Мирчева
корица: Камелия Мирчева
корица: Камелия Мирчева
корица: Камелия Мирчева
корица: Камелия Мирчева
Издател: Арт клуб "Херос" Стара Загора
корица: Камелия Мирчева
Издател "Арт клуб" Херос Стара Загора
художник:Камелия Мирчева
Книгата може да бъде прочетена на http://vesletz.webs.com/momka/sarca.pdf
ГЛАВА ПЪРВА
Младият полицай Иван Манев,
облечен в цивилни дрехи, прилепнали на
тялото му като на манекен, стоеше
изправен пред прозореца зад отворената врата на родилното отделение и целият
тръпнеше от напрежение. Тръпнеше, защото само след броени минути щеше да гушне
в прегръдките си първородния си син. Целият ескалираше от щастие.
Усмихна се, когато видя как по стълбището бавно-бавно се изкачваха тъстът и тъщата
му. Тази усмивка той адресира до тъща си, която не го искаше за зет и която той
с един замах направи тиха, кротка и покорна като „божа кравичка”. Екстравагантна,
силно гримирана, тя в движение
обясняваше нещо и през две
стълби спираше мъжа си... Дъщеря й Евелина още преди да се оженят, го предупреди,
че майка й е зла, отмъстителна и властна жена. Отговорът му беше безразличен и
точен. „Не се женя за майка ти. Ще й сложа усмирителна риза.”
„Още не се е намерил такъв човек.” „Ще
видим!” И този разговор-предупреждение беше забравен до часа, когато Ева
за пръв път го заведе у дома си и го изправи пред родителите си. Влязоха в хола.
Тъща му го изгледа от краката до
главата. Пребледня. И само промълви: „Не
ми казвай, че се казваш Иван!” "Да! Иван се казвам!” Тогава тя се
извъртя. Отиде до вратата и спокойно отряза: „В този дом за тебе няма място.
Преди да забремениш дъщеря ми, трябваше да дойдеш и да поискаш ръката й. Ясна ли
съм! Напусни дома ми, а аз ще се погрижа това дете да не види бял свят. Копелета не искам в къщата
си!” Не можеше да повярва. Не очакваше такова посрещане. Смути се. Погледна жена си, която стискаше
една в друга ръцете си и не знаеше какво да каже, а баща й стоеше с наведена глава.
Чу как почти в ухото му изригнаха още веднъж думите: „Напусни къщата ми!” „Тая
няма да стане, уважаема госпожо! Обичам дъщеря Ви, тя ме обича и искаш или не искаш, ще бъде моя жена! Аз ясен ли съм?” - Тихо и колкото
се може спокойно реагира той. „Не съвсем, миличък! Ти се жениш за нея заради
тлъстата й зестра. Оплел си я с външния си вид... Спортист, атлет, ченге...” -
ехидно изкрещя тя. „Ще направиш
това, което аз ти казвам. Омитай се и повече не се мяркай пред очите на дъщеря ми
и който и да е друг!”...
„Наистина си зла жена!” -
като за себе си подчерта той.
„И ще ти докажа това! Момчета, елате тука!” - ревна тя към кухнята
и отвори вратата. Оттам изкочиха две мутри и склещиха нежелания зет. Ева успя
само да каже: „О, боже!”... Разбра, че ще стане нещо страшно. Помъчи се да
попречи на мутрите. Назова ги по имена, но те стояха вклещени в жертвата си. Тя
не знаеше, че мъжът й владее източни бойни изкуства. Познаваха се само от
няколко месеца - от Алианса по чужди езици, където тя преподаваше, а той караше
курс по немски език... и говореха само за
литература, филми, музика и политика... Обичаха се до полуда. Сключиха тайно
брак и поставиха нещата пред свършен факт... Когато съобщи този
факт на родителите си, отговорът беше категоричен:
„Този брак е невъзможен!"
И сега дъщерята проумя, че майка й е способна
да направи това? „Татко, защо
мълчиш, помогни!” - разтърси тя с две ръце все още вперилия поглед в пода тъст.
Отново се обърна към бодигардовете на майка си, но те не я чуваха. И тя изумена
стана свидетел на нещо невиждано, дори и в най-шокиращите филми. С един замах
мъжът й се освободи, завъртя се в тясното пространство, издигна се над всички и
стовари горилите на земята. След това сграбчи тъща си като пътна чанта и я
настани върху тях. Поражението беше бързо, неочаквано и смешно. Зетят насади тъща
си на пачи яйца. Бащата на Ева, Атанас Атанасов, се разсмя гръмогласно и развеселен
се обърна към жена си: „Намери си майстора! Не ме послуша. Не ти остава нищо
друго, освен да се извиниш на децата и да ги благословиш!”... „Може и да съм сгрешила...
За пръв път имам работа с
квалифицирано ченге. Бива си го!..." - насила се усмихна тя и много
пъргаво се изправи на крака. Отпрати наетите момчета и покани зет си на кафе.
„Предполагам, че не е отровно!” – огледа я развеселен той и
пое чашката от ръцете й. И остана да живее през цялата бременност на жена си в
тоя дом, защото условията и удобствата бяха несравнимо по-големи, отколкото в неговата гарсониера. Освен
това жена му Ева имаше непоносимо трудна бременност. Лежеше на легло и грижите
на тъщата бяха от голямо значение. Връщаше се вечер от работа. Изкъпваше се и замезваше с тъста си на чашка и
оживен разговор за проблемите на България в края на двадесетия век, свързани с
корупцията, мафията, разрухата и безработицата. Изморен, понякога се отпускаше и заспиваше на фотьойла в хола. Държеше се с тъща си официално
и строго. Тя отговаряше с мълчание и усмивка. И така до раждането на детето. Тъща му не можеше да бъде повече проблем.
В този щастлив момент младият мъж вярваше,
че и тя ще се радва на новороденото дете повече от всички. Отново се усмихна и
съвсем неволно чу думите й, когато те се спряха до вратата отвън:
- Още не мога да си простя...
- Стига, Гена! Каквото и да кажеш, е излишно... Момчето е
свястно!
- Не ме успокоявай! Дъщеря ми е със светлинни години
по-далече от него, владее три чужда езика. Свири на пиано. Красива е и възпитана,
Мястото й е по върховете, а не при това просто ченге. Той търка обувките си по килима и влиза с тях
в спалнята. Гледа телевизия и заспива по средата на новините. Сърба, когато се
храни и не може правилно да използва вилица и нож. Не мога да се побера в себе
си, когато си помисля само кой е?
Коя е майка му и кой е баща му. Баща алкохолик и майка курва...
- Моля те! Спри! Сега не му е тук мястото за такива
разговори - разтревожен настояваше Атанасов. – Какво ти влезе пак в главата?
- Попитай ме какво не ми е излязло. Разбрала съм се с Ева.
Няма да му дам да докосне детето. Аз ще го къпя, аз ще го повивам и храня. Аз
ще се грижа за него, а тя е склонна да иска развод.
- Знаеш, че номерата
ти не
минават пред зет ти.
- Този път ще минат. Ева е на моя страна. Каза й да не
кърми детето и тя не се е докоснала до него.
- Ваньо знае ли за това?
- Откъде ще знае?
- А сега кой кърми бебето?
- Една самотна майка. Родила е заедно с Ева. Дъщеря ми не е
крава. Трябва да запази финеса си. Аз поемам детето на изкуствено хранене. Направила
съм всички консултации с детската лекарка... Това е. Не зная само защо досега
не е дошъл уважаемият татко. Сам си направú извод как по-нататък ще се грижи за
детето и жена си.
На крачка от тях младият мъж онемя. Стори му се, че току-що
се е върнал от нощен купон, където са го черпили и обливали с отровно питие и
сега бавно-бавно се сгромолясваше мъртъв. В най-щастливия миг от живота си чу
как тъща му го мачка с миксер.
Чу прогнозата на своето бъдеще и на семейството си. Властно и непоколебимо беше
решила съдбата на сина му и на жена му. Обля
го гореща вълна, мозъкът му превключи на компютърна програма. Трябваше
да вземе бързо и правилно решение. Не беше готов да посрещне бебето в малката
си гарсониера. Всички приготовления се правеха при тъщата. Тя купи креватче,
ваничка и всичко необходимо и ги подреди в специална детска стая, която
всъщност щеше да бъде само за бабата и детето. Поиска му се да я смачка в ръцете си. Задавен
от злоба и гняв, с последно усилие изскочи пред нея и извика през зъби:
- Не! Това ти не можеш да направиш! Чух всичко...
- Още по-добре.
Ще си спестя труда и усилието да ти казвам, че трябва да си отидеш сам от дома
ми... - иронично се усмихна тя и тръгна по дългия коридор. Тъстът остана отвън
на стълбищната площадка. Зетят тръгна
след тъщата. Поспря се и разтърка слепоочията си. Все още не можеше да се опомни.
Трепна. В дъното на коридора една врата се отвори и Ева се хвърли в прегръдките
на майка си. Зад нея акушерката държеше сина му. Той хукна и в момента, когато
тъща му протягаше ръце към детето, сграбчи
го и сви в скута си.
- Нетърпелив и щастлив баща - засмя се акушерката даде
някакви последни наставления на Ева.
Всички вкупом тръгнаха към чакащия дядо. Той поиска да види
внука си. Манев внимателно откри малкото личице и го показа. В този момент край
тях се промъкна стройна слаба жена,
облечена в широка рокля. Навела глава, тя нежно притискаше детето си. Слезе няколко
стъпала надолу и внезапно се
обърна. Нежно и с нотка на обич
каза:
- Чао, Евелин! Бъди щастлива!
Вместо отговор, жената на Манев обясни:
- Ваньо, това е Теодора, тя кърмеше сина ти.
- О! Така ли? - лаконично възкликна той и неочаквано бързо
хукна след жената, настигна я и се изпречи пред нея:
- Извинете! Аз съм бащата на Явор.
- Разбрах! - погледна го тя открито със светлия си поглед. -
Имате най-красивото бебе на света.
- Благодаря на Бога! Благодаря и на Вас за това, което сте
направили за него.
- Няма нищо...
- Но за мене е от значение. Позволете от благодарност да ви
отведа в дома ви.
Тя се поколеба, а след това прошепна:
- Може.
Стиснал в едната си ръка сина, с другата той пое нейното
дете, и без да се обърне, тръгна към колата си.
Изправени на стълбищната площадка - съпруга, тъст и тъща -
проумяха какво става едва когато колата му бързо и плавно изчезна по улицата на
големия град.
След дълго мълчание Манев попита седналата отзад жена с двете бебета.
- Къде живеете?
- На Славянска – 20.
- Очакват ли Ви?
- Никой. Сама съм. Родителите ми загинаха при автомобилна
катастрофа.
- А въпросният татко?
- Това си е мой личен проблем и не желая
да го коментирам с когото и да е.
- Извинете! – прехапа смутен устни Манев.
Помисли малко, намали скоростта и отби в
една глуха пресечка. Изключи мотора и се обърна назад. Нямаше друг избор.
Трябваше да пробва. Трябваше да заложи като в хазартна игра. Знаеше, че
рискува, много рискува, защото не знаеше в ръцете на кого дава детето си.
- Теди! - много свойски заговори той.
Тя се изненада от обръщението.
- Какво?
- Имам нужда от помощта ти.
- Не Ви разбирам.
- Няма нищо за разбиране. В момента отвличам сина си. Объркан съм и ми е нужна помощ.
Тя се изплаши и викна в лицето му:
- Обърнете колата и върнете бебето на майка му!
- Никога! За мене
и за него в нейния дом няма място.
- Имате умна и красива жена, не разбивайте живота си.
- Току-що и ти ми каза, че не желаеш да коментираш личните
си проблеми. Моите не са по-малко. Жена ми не може да бъде никаква майка. Тя е само една глезла и мързелана,
а тъща ми е змия. Не мога да оставя сина си в ръцете им. Една майка, която не
кърми рожбата си, не е майка.
- Повтарям Ви! Върнете детето на жена си! Не усложнявайте живота си!
- Не! Това няма да
стане!
- Аз не мога да ви помогна. Сама изнемогвам. Без пари съм,
без храна. Чакам и се надявам да получа някаква социална подкрепа... Послушайте
ме и поправете грешката си. Сигурна
съм, че все още не са проумели
какво сте направили.
- Не ме убеждавай. Аз също съм почти сирак. Баща ми беше
художник и умря от алкохолно отравяне. Прекъснал съм връзки с майка си. Тя живее
с втория си съпруг на село, той е
болен от рак и не мога да я моля за подкрепа. Произходът ми не допада на
богатата ми тъща. Обсъжда наляво и надясно въпроса, че бракът на дъщеря й с
мене е грешка и настоява за развод. Търпя унижение след унижение. Моля те! Повярвай
ми! Помогни ми! Аз също ще ти
подам ръка. В момента съм
безпомощен пред това малко същество.
- Добре, но само временно, защото и аз имам неща за оправяне.
- Благодаря! Как се казва синът ти?
- Пламен.
- Твоят Пламен, а моят Явор. И двамата
имат хубави имена и подобна съдба - усмихна
се Иван Манев и запали мотора на колата.
Повече за авторката и нейните книги може да научите на
Няма коментари:
Публикуване на коментар