Думи и изрази, характерни за Лесидренския говор

Думи и изрази, характерни за лесидренския говор

А

Але – ето

Алегу – ето го

Айдук  - разбойник, крадец;

Айде - хайде

Алаойда – човек без работа, който се шматка надолу нагоре;

Артък – в повече;

Б

Бръмбъл – бръмбър;

Барабой – картоф;

Балдясах - изгорях за вода;

Балтия – малка брадвичка;

Бараш - специфично забраждане, характерно за жени, останали вдивици;

Баскии – дълги, прясно отсечени пръти, завързват е два по два, от към върховете  и се премятат през пласта, купата сено, за да не го събаря вятъра;

Белким – може би;

Бранище – гора, сечище;

Бутор – дебелият край на отсечен клон или повалено дърво;

Букагии /букаи/ - железни приспособления за спъване на кон;

Белоопаво – белоопашато

Бетуин – мързелив, немърлив човек;

Баталисвам – пахабявам, унищожавам, разпилявам; Баталисал съм се от работа. Съсипал сам се от работа.

Бела гнила – бяла глина, пръст, хума;

Бюлюк – стадо с около 200 -300 овце;

Биле утишле – били отишли;

Буджак – място през което се прекарват овцете, за да се издоят

Бъдън, бъдне – затворен дървен съд с две кръгли дъна, издут в средата;

В

Варяка – оплаква се споделя, че нещо го боли;
Възнък – по гръб;

Влък –вълк;

Верушка – вихрушка;

Вейне – 1. завее Вейне вятъръ /Задуха вятъра/

               2. завехне, изсъхне Китките ти нящо вейнат /Цветята ти          нещо вехнат, съхнат/

Връй – върви Връй нататъ /Върви нататък/

Викнъа  ма – викнаха ме;

В пърга – в ранен стадий на зреене;

Връъна дреа – връхна дреха;

Водник – място, на което са се окачвали съдове с вода;

Г

Галазно – синьо;

Гевезево – виолетово

Гътъм – свалям ,повалям,разрушавам;

Гуде – прасенце

Гьол – локва

Габосам – подигравам се, излъжа, заблудя, шегувам се

Гълчи ми нящо – приказва ми нещо

Д

 Дъмга – дъга;

Данакиня – млада крава, на възраст до 2 години;

Джевгар – впряг от два чифта волове;

Джурулек – дървен кухненски прибор за разбиване на брашно във вода при направа на качамак, коприва или разбъркване на кисело мляко;

Двиска – млада, не агнена овца;

Даврандисвам се - съвземам се, възстановявам се;

Даврантисъл съм го – изоставил съм го, зарязал съм го

Джука – уста

Дождаше – идваше Той дождаше у нас. /Той идваше у нас/

Дваждай – идвай Па по дваждай. / Идвай /

Джикет – женска връхна дреха;

Джавкат се съде – карат се само;

Е

Ейца – яйца;

Еле гу – ето го

Есенес, найсен  – през есента;

Едене – ядене;

Ж

Жълнъ – кълвач;

Жуловина – царевични стебла;

З

Зимъс – през зимата;

Затикло – запушалка;

Златовра- лале;

Задънка – предна и задна част на каруца;

Застилам – застеля, постеля Застилам кревата.

Зефет - празненство по случай влизането в нова къща,коли се курбан и  свири жива музика;

Зер – нали;

Зембил – зюмбюл;

Зъмня – змия;

И

Ичиник – гъба булка;

Изтищи – да се изцеди сланината от водата

Ибрик – глинен съд от които се е поливала вода за измиване на ръцете;

К

Калидор- коридор;

Капистра – повод, кожен юлар за биволица или за крава със синджир за водене;

Квасник – хляб замесен с квас, обикновено хляб за църковни празници;

Кичер – скалист,обрасъл с храсти и дървета  трудно достъпен хълм;

Кремениш – каменно поле, ивица край реката осеяна с камъни;

Кукурузно брашно- царевично брашно;

Крисчина – месо без тлъстна;

Куфарджийка – безопасна игла;

Клашничко – кърпикожух, син минзухар. Имало вярване, че които види за пръв път син минзухар трябва да го откъсне и да се натърка  по челото с него , като си бае:” Когато видя рог да порасне на конска глава , тогава да ме боли главата, когато видя рог а порасне на свинска глава, тогава да ме боли главата”;

Крокон  - невен /цвете/;

Кише – ъгъл на стая;

Киселек- киселец;

Клопачка- квачка;

Купаня – дървен съд за месене  на тесто

Кириджия – собственик на мъжки биволи или волове и кола /каруца/, с които свлича дървен материал от Балкана;

Курник – кокошарник;

Клич – ключ;

Клозет – тоалетна;

Куртулисах се – отървавам се, освобождавам се;

Клатено –ястие със свинско месо и лук, което се приготвя на коледа, когато се коли прасето;

Кротмач – приготвя се от прясно, посолено и сварено мляко, което се съхранява в делви;

Кюше – ъгъл на помещение;

Караклиш – просеник надробен в кисело / вид домашно приготвен оцет от сини сливи, сложени в каца за ракия/

Камик – камък;

Коги – кога;

Куртулисвам се – отървавам се от тегло. Употребява се и в преносен смисъл, като умирам;

Калпав – некадърен;

Кьопав – сакат;

Кьорав – сляп;

Кифте – кюфте;

Кладе – пали;

Кръмбулна се – преобърна се, търкулна се;

Каче – каца със среден размер. Използвала се е за приготвяне на кисело зеле, крушова чорба и някои видове туршии;

Квасник – хляб

Кърпел – тояга, парче  дърво

Клюпосал – завързал;

Курдисал се – настанил се;

Л
Лятос, лятоска – през лятото;

Ляп – хляб;

Ладовина – хладинка, прохлада;

М

Майке – не искам, не ща;

Мигър – нима;

Минувам – минавам;

Мани тата -

Млащи – мляска;

Менгуши –обици;

Мъртвичаво дърво – дърво, което трудно гори в печката;

Мулдуванин – човек, който не поддържа своята външност, ходи мръсен;

Малица – голям дървен чук;

Мушък – сърцевината на бъзе, свирчовина и други;

Мамуле – царевица;

Мифка – парцал, с който се мият съдове;

Мустаки – мустаци;

Мугурица – гърбичка, хълмче, грапавина;

Мравучки - мравки

Месал – кърпа, с която се увива хляба

Мерудия – магданоз;

Манерка – метален съд за вода;

Мътеница – айрян;

Н
Набодка – дълга, права и дървена вила за подаване на снопи и сено;

Навилек- купчинка сено, голяма толкова, колкото човек може да пренесе с крива вила;

Надроба – пълнеж на печено яре или агне, направен от дреболиите на агнето, които са сварени и нарязани на ситно. Към тях е прибавен изпържен зелен лук, ориз и подправки;

Напукун – след това, после;

Напролет, пролетес – през пролетта;

На прястрана – напреко през склона, през хълма;

Наали – знам ли;

Ни еде ми съ – не ми се яде;

Никоги – никога;

Ньохте – нокти;

Ниможа – не мога;

Напрявър – минаване по пряка пътека;

На испоред – успоредно;

Не съм ти /му/  вящ – не съм запознат, не го познавам

Наклади огъня – запали огъня

О

Осен – ясен, вид дърво;

От пладне – след обяд;

Отсеги, досеги –отсега, досега;

Одър – легло;

Одая –стая;

Олийка – кожена торбичка, в която се държи брашно.Прав се от одраната кожа на овцата, която се оскубва и се завързва.

Одеве- преди малко;

Оджак – огнище или място където се пали огън;

Оборете – оборите;

Онезе – онези;

Огледач – огледало;

Облещил се, като котур –вторачил поглед, като котка;

П

Пияна – пяна;

Презорец – прозорец;

Преснак – прясно мляко;

Пряод – преход, проход, брод;

Пърлича – прилича;

Пътика – пътека;

Плужек – гол охльов;

Присойка – напечено място, южен склон;

Притривник – туршия от кълцано зеле, чушки и домати. Прави се лятно време в малко количество и се консумира веднага щом почне ферментацията;

Просеник – хляб от церевиично брашно;

Пъкна – показа се, излезе от някъде;

Протък – струненик от по-старо време, при който вместо мрежа  е използвана надупчена кожа;

Пъздерка – твърдата част от стъблото на конопа, която отпада при отделянето на влакното;

Праска – праскова;

Подънек – храна или някакво вариво, което е останало на дъното на съда, в който е сготвено;

Пързулка – пързалка;

Пързулна се – плъзна се;

Пърлича – прилича;

Пъртина –отъпкан сняг от хора или превозни средства път, пътека в снега;

Парафун – парфюм, тоалетен ароматизиран сапун;

Прислукна – спря, престана, прекъсна;

Принамага – движи се или работи бавно, едвам, едвам;

Пиливанин – пехливанин;

Принамага – движи се или работи бавно, едвам, едвам;

Пъкнало – показало се

Покрекло – ястие от прясно свинско месо и кисело зеле, готви се когато се коли прасето;

Ператник – голям котел;

Пенжер – прозорец;

Паралия – малка кръгла дървена масичка за хранене;

Р

Ръфък – хапка, остатък от изяден плод /круша , ябълка /;

Ругачовка – дребна ядлива гъба;

Разквечен – неприлично разкрачен;

Ресоа – разклонение на дърво, чатал;

Рушкам – ровя

Разджуркай – разбъркай;

Рукнъ ли огъня – подпали ли се огъня;

Ръгна нанякъде – тръгна, забърза се нанякъде;

С

Сайван- навес от греди, покрит с каменни плочи или цигли;

Сиги, сигикъна – сега;

Сяно – сено;

Спрудник – хляб от царевично и пшеничено брашно;

Самълък – плевня на 2 етажа. На горният етаж се съхранява фуража, а на долният нощува добитъка;

Слон – нисък навес за овце или кози, направен от слама, папрат или клони;

Скипрен – докаран, нагласен, натъкмен;

Сугарен – късен /Сугарни мамуле – късна царевица/;

Струненик – прибор за пресяване на царевично брашно;

Сиги – сега;

Сигиз- тогиз – от време на време;

Сългън – епидемия

Снеси - донеси

Сълкъм грозде  – чепка грозде

Скокот – гъдел;

Самораслек – култура, растение, което се е посяло само;

Стаям – ставам;

Сърбогъзки – шипки;

Т

Таралежек – таралеж;

Тадява – тук някъде;

Търлъци – терлици;

Туртулица – гургулица

Тупорижка – дървена дръжка за брадва или мотика;

Турмук –юмрук;

Турям – поставям, слагам;

Тогива – тогава;

Тупан – тъпан;

Тизе – тези;

Търгъм – тръгвам;

Троптина – утайката, която се образува при пърженето на домашно масло;

Тръклище – площад;

Топило – трап налят с вода, в който киснат сноповете коноп при обработката му;

Тефтере – малко метално съдче с тапа, в което се носи ракия;

Търмък – гребно за стъргане на сено;

Тилник – инат човек

Темерут – човек с труден характер

У

Ушо – ухо;

Уреи – орехи;

Убав – хубав;

Уртаци – хора, които правят или ползват нещо заедно;

Уруглица –

Угрипка – метално уредче за почистване изстъргване на копанята;

Укачалка - закачалка

Ф

Фърча, фъркам – хвърча, хвъркам;

Фтиче, фтичка –птиче, птичка;

Х

Хортуват си – приказват си

Ц

Цалав – засмян, приятен, общителен;

Целец – нов, неотъпкан сняг;

Ч

Чалъшканин – трудолюбив човек, пригодлив, практичен;

Чалъщисвам – усърдно намирам колая на всяка работа;

Човръст – чевръст, бърз, сръчен;

Чиляк – човек;

Чоона, изчоона – съхна , изсъхна;

Чутура – дървен  съд за тълкане на жито;

Чардак – дървена тераса от външната страна на къщата;

Чепици - обувки

Ш

Шиле – голямо агне на 1 година;

Шлибам – шибам, удрям с пръчка;

Шъвръкливо – човек или добитък, който не може да сто дълго на едно място;

Шъшкънин – глупав човек;

Шикер – захар;