Училището в Лесидрен

Училището в  с.Лесидрен
Камелия Мирчева 

/Материалът е част от книгата "За Лесидрен и лесидренци"/

  В по-ранни времена към църквата е имало килийно училище. Било е основано около 1850г. и в него са се обучавали ученици до четвърто отделение /деца от 8 до 9-10 годишна възраст/. До направата на сградата на новото училище учениците са обучавани в килийното училище и в мазите на частни къщи. Всяко отделение е учело в различни къщи, пръснати из селото. В долната махала е имало училища в три къщи.

За всяко отделение е отговарял по един учител, който е преподавал по всички предмети. От 1901г.са се образували и отделения за ученици до 13 годишна възраст. По-високо образование се е получавало по градовете.

                                                  На снимките: Възстановеното килийно училище в с. Лесидрен

Върбан Попски, най-големия син на поп Михаил е първият вишист в селото. Завършил е право в Белгия. Неговата сестра Кина Михайлова завършва медицина във Франция и се завръща в България около 1920 година. За кратък период от време тя е лекар в с. Лесидрен. 

Дядо Шишко също е пратил синовете си Илия и Денчо да учат право и педагогика, а Съйо Христов е завършил зъболекарство в чужбина.

Имало е и няколко човека завършили педагогика - Нейка Колева Попска /Шаферска/, Върбан Дочев, Йото Марковски.  През 1923г.в Лесидрен пристига за учител Съби Бочев, който по късно е назначен за директор на училището. Родом е от Славщица, но идва в Лесидрен и остава тук.

В Държавен архив Ловеч /Дело №2 фонд 162 к / е запазена Летописна книга на училището от периода 1897 година до 1935 година. Тя съдържа 40 листа и в нея са описани по учебни години назначените учители /представени са в таблица №3/

                                                                                                               Таблица №3

Учебна година	Назначени учители
1897/98	Илия Филипов , Иван Рашков
1898/99	Лазар Василев, назначен на мястото на Иван Рашков
1899/1900	Стоян Петков, назначен на мястото на Лазар Василев
1900/1901	Илия Филипов, Стоян Петков
1901/02	Назначени Нанко Маралиев и С. Дечева
1902/03	Назначен Георги Гърков
1903/04	Назначена Кина поп Михайлова
1904/05	Сия Дечева и Дунчо Бояджиев
1905/06	Кина поп Михайлова, Сия Дечева и Дунчо Бояджиев
1907/08	Илия Филипов, Сия Дечева, кина поп Михайлова, назначен Васил Стоянов
1908/09	Дунчо Бояджиев, Васил  Стоянов, Кина поп Михаайлова, назначен Стефан Дечов
1911/12	Васил Стоянов, Дунчо Бояджиев, назначени Сия Богданова, Р. Богданов и Велика Маринова
1912/13	Велика Маринова, назначени Пенка Найденова, Екатерина Кунева и Въло Андреев
1913/14	Пенка Найденова, Екатерина Кунева , Въло Андреев, назначен Иван Урумов
1914/15	Пенка Найденова, Екатерина Кунева, Въло Андреев , Васил Стоянов, назначен Никола Христов
1915/16	Пенка Найденова, Екатерина Кунева, Въло Андреев , Васил Стоянов, Никола Христов назначени Райна Гроздева и Тотка Баева
1918/19	Назначен Денчо Калчев
1919/20	Назначена Йона Денчева
1920/21	Назначена Невена Вълчева
1921/22	Пенка Найденова, Райна Гроздева, Йона Денчева, Невена Вълчева,Въло Андреев, назначена Иванка Даневска
1922/23	Пенка Найденова, Райна Гроздева, Йона Денчева, Невена Вълчева,Въло Андреев Иванка Даневска, назначени Николина Петрова и Радка  Стойкова
1923/24	Пенка Найденова, Райна Гроздева, Йона Денчева, Невена Вълчева,Въло Андреев Иванка Даневска, Николина Петрова и Радка  Стойкова, назначена Катина Христова,Стоян Петков, Михаил Вълчев
1924/25[1]	Катина Христова, Стоян Петков, Михаил Вълчев, Кольо Георгиев, назначени Йонка Илиева Шишкова и Кольо Георгиев
1925/26	Назначени Съби Бочев, Въто П.Зеленски, Евдокия Г.Нанева и Георги М.Стойков
1926/27	Съби Бочев, Върбан Дочев, назначени Николина Персова и Марийка Ц.Толева
1928/29[2]	Съби Бочев, Върбан Дочев, Йонка Илиева Шишкова, Кольо Георгиев,Пенка Найденова, Райна Гроздева, Йона Денчева, Невена Вълчева,Въло Андреев Иванка Даневска, Николина Петрова,Радка  Стойкова, Катина Христова, назначени Иванка Бочева и Драга Незкова
1929/30	Съби Бочев, Върбан Дочев, Николина Петрова, Иванка  Бочева, назначена Марийка К.Георгиева
1930/31	Назначена Цветана поп Василева, Радка Г.Пешева и Димитър В.Лаков
1931/32[3]	Пенка Найденова, Вълко Андреев, Райна Андреева, Невена Шишкова, Иванка Бочева, Върбан Дочев, Мара Георгиева, Йото Стоянов, назначени Стоян В. Шаферски и Богдан П.Йорданов
1932/33	Съби Бочев, Стоян Шаферски, Нейка Михайлова, Найда Георгиева, Пенка М. Петрова, Мара В.Бояджиева
1933/34	Съби Бочев, Стоян Шаферски, Нейка Михайлова, Найда Георгиева, Пенка М. Петрова, Мара В.Бояджиева
1934/35	Съби Бочев, Стоян Шаферски, Нейка Михайлова, Найда Георгиева, Пенка М. Петрова, Мара В.Бояджиева

---

[1] Срещу тази учебна година е отбелязано, че училището е посетено от министерски пратеник Стоян Стоянов

[2]  Отбелязано е, че Съби Бочев е награден от Министерството на просвещението за извънкласна дейност със сумата от 1000 лева

[3]  Съби Бочев е директор на училището до 1946 г.

      В летописната книга на училището, която започва да се води от учебната 1935/36 година пише:”Мъгливи октомврийски и ноемврийски дни на болка и тегла. Царува страшния удар на дифтерията и заплашва мало и голямо. Училищният живот се нарушава от масовото отсъствие на децата. Участъковият лекар кръстосва селото на длъж и на шир, като непрекъснато дава съвети и напътствия срещу голямото зло. Майки леят изобилно сълзи по болни и невръстни деца. Черковната камбана извести за смъртта на 6 годишно момиченце. Непреживяна мъка! Черното було се спуска върху друга бедна къща и отнема едничката радост 7 годишно момиченце. Бързо прозвуча плач и ридание по изгубената рожба”

     В същата летописна книга пише:

   „21 август 1937г.е истински празник! Радва се балканското селце, че скоро в него ще затракат машини, ще проечат усои и ще приканят трудолюбивият българин към по-хубави дни. Децата тръгват към кооперативния гатер. Всички са радостни, че на това мило тържество ще присъства и техният околийски инспектор. Освещаването на гатера свърши.Свирката изсвири и мощно „ура” се разнесе наоколо”.

      В „Енциклопедия на българските селища”изд. от 1938 г. е съхранен въпросник, попълнен от Съби Бочев, директор на прогимназията в Лесидрен, в който пише, че в основното училище: ”…има 6 учители в първоначалното училище. Прогимназия има в с.Лесидрен с 3 учители  и с 142 ученика.” През този период  учители са били:Вълко Андреев, Райна Андреева, Невяна Шишкова, Иванка Бочева, Върбан Дочев, Мара Георгиева, Йото Стоянов, Стоян Шаферски, Найда Врабевска.

                  На снимката: Учителката Райна Андреева и нейни ученици /снимката  е предоставена от Павлина Добрева/

        В непубликувания ръкопис[4] „Няколко думи за един живот”на художника Мирчо Вътов Мирчев  четем : „ ...В първо отделение /сега І клас/ никой не ме заведе. Сам отидох заедно с торбичката, в която при плочата за писане имаше и четвъртина просеник, глава лук и няколко ореха. Учителката ни Пенка Найденова, стара мома, куцичка и по възрожденски добра ни прие много ласкаво, като свои чеда. как съм се научил да чета и пиша сега не си спомням, но зная че никак не ни беше трудно. Във второ и особено в трето отделение учихме вече отечественознание. Аз много обичах да слушам учителката, когато ни разказваше историческите събития и още в часа ги запомнях до последната дума. Иначе в къщи никой не ме питаше какво съм научил и какво не съм. Пък и като се върнех от училище все ми намираха някаква работа: или добитъка да паса или да правя нещо друго. Никой не ме питаше дали имам да уча за утре. Но аз имах добра памет, запомнях всичко в часа и въобще се учех задоволително...”

     На 11 юни 1937 г. комисия е одобрила мястото за изграждането на сграда на училище и читалище. На 10 април 1938г. започва строежа на училището, проектирано от арх. Христо Дандолов. По-късно сградата е продължена от арх.Димо Мишев.

    През май 1939г. започва строежа на втория етаж на сградата на училището. Работата се ръководи от Цочо Майсторов, на когото се е плащала надница от 200лв.

   На 1.ХІІ.1939г. на посещение в селото са министъра на народното просвещение Филов и министъра на вътрешните работи Г.Недев.

     Сградата на училището е завършена през 1940 година. Основите се изкопават през юни същата година.Тя е строена  само със средства от дарения и с трудова повинност от населението, без никакво финансова помощ от държавата.

    В книгата е отбелязано, че през ноември 1937 г. населението построява кей, който да спре страшното рушене на брега от реката. Кмет на селото по това време е бил Васил Попов.

         През 1950 г.в учители са били Марийка Тантулска, Мирчо Мирчев и Анастасия Дочева. Директор на училището по това време е  Милка Марковска.

  През 1952 година към училището е открита първата полудневна детска група, с учител Пенка Мирчева. В групата е имало 33 деца. По-късно се построява детска градина и Пенка Мирчева е назначена за директор. Броят на децата в яслена възраст е наброявал 128. Първата директорка на детската градина  Пенка Мирчева Нешкова[5] разказва:” Родена съм на 27.9.1933 година в с. Лесидрен в семейството на Дойка и Мирчо Нешкови.Основното си образование завърших в училището в село, а средното в гр. Тетевен. През 1951 година завърших Института за детски учителки в София. През 1952 година бях назначена, като учител в новоткритата временна детска група, която от 1 септември премина в полудневна. В групата имаше 33 деца. Тя беше към училището. По това време директор на училището беше Мирка Марковска, а по-късно стана Илия Стоянов. Имаше много деца в селото и това доведе до построяването на новата детска градина…Омъжих се за Христо Петков Нешков. Новата детска градина беше пълна с деца.Назначиха се млади и ентусиазирани детски учителки и в детската градина имаше 5 групи деца, от които едната с деца в яслена възраст. Детската градина е отличавана с много грамоти и награди за добра педагогическа и учебно-възпитателна работа…Целият ми трудов стаж от 31 години премина със смеха, плача и радостта на децата. И до ден днешен спомените за веселите детски гласчета, които с игри и песни огласяха квартала на детската градина не ме напускат и ми вдъхват сили. Белите ми коси се увеличават с годините, а спомените ми за професионалния и житейски път не ме напускат, а ми помагат чрез миналото да живея в настоящето и да мисля за бъдещето…”

    

     От 1989г. до настоящият момент директор на детската градина е Павлина Колева Добрева. Тя разказва[6]:”...Предучилищното образование в Лесидрен започва своето развитие през 1952 година с откриването на подготвителните /предучилищни групи/ към ОУ „Васил Стоянов Марковски”, като първата учителка е Пенка Мирчева. През 1970 г.се откриват още две предучилищни групи на  целодневно обучение с учителки Лиляна Игнатова и Павлина Ралчева. През 1971г се открива ЦДГ с четири групи. Назначават се още две учителки Веселина Панкова и Цеца Стойкова. Като учителки в детската градина са работили Райна Симеонова, Петя Крайнинска, Пешка Иванова, Веска Краева, Дилайла Тодорова. През 1981г. се завършва строежа на сградата, специално проектирана за детска градина, в която се обучават 105 деца в четири възрастови групи. Директор на детската градина по това време е Пенка Мирчева, а учители са: Веселина Панкова, Цонка Калчева, Павлина Добрева, Светла Балевска, Веска Краева, Бонка Радева, Ана Алексиева.

    В момента в ОДЗ „Здравец” има две групи, едната смесена  и едната подготвителна за първи клас. Има и детска ясла с медицинска сестра Росица Димитрова.За периода 2000-2008 г. учители са Павлина Добрева, директор с група, Цонка Калчева, Бонка Радева и Оксана Губка.

През 2007г. детското заведение чества 25 години от създаването си. На тържеството присъстваха много гости и бивши учители...”

     През 1953г. в училището са назначени учителите: Динка Николова, Стефка Маринова, Мария Илиева, Валентина Югова и Андрей Ралчев. 

                     На снимката: Учителките Валентина Югова, Мария Илиева и Божана Стойкова /снимката е предоставена от Божана Стойкова/

Мария Илиева /Мария Василева Атанасова/ е родена на 8.09.1928 г. в с. Голям Извор. Завършва полувисш учителски институт в гр.Кюстендил. Работи като начална учителка в училището в с. Лесидрен  до пенсионирането си през 1983г.

Мария Илиева разказва[7]: „...Незабравими спомени имам за моята учителка, а после колежка и директорка Милка Марковска. Тя ме е учила една година в родното ми село Голям Извор. Работила съм 2 години в с. Славщица и 1 година в с.Сърнец, Добричко и  36 години, като начална учителка в училището в Лесидрен”.

                                          Валентина Югова

Валентина Югова /Фатма Ибрахимова/  е родена на 21.5.1934 г. в . Лесидрен.  За себе си тя разказва[8]:”...Израснах в бедно семейство. От първи до седми клас съм ходила главена пастирче. Основното си образование завърших в училището в Лесидрен. През есента на 1947 година под влиянието на Йото Марковски постъпих в българо-мохамеданската гимназия „М. Синай” в гр. Пловдив. След нейното разформироване завърших педагогическо училище. През 1952 година работих като учителка в с. Елховец, Смолянско. А от 1954 година до пенсионирането си  през 1989 г. със стаж 37 години съм работила като начален учител в училището в с. Лесидрен. Първият ми випуск са учениците , родени през 1947 година. Бяха 54 ученика и се наложи класа да бъде разделен на две паралелки. На едната класен ръководител бях аз, а на другата Машка Илиева. На 15 май 1957 година свързах живота си с Сергей Асенов Югов от Кирчево. Имам дъщеря Алина, зет Мануш и две внучки-Светлана и Вяра.

В училището в Лесидрен попаднах в много добър колектив. Заварих като преподаватели господин Бочев и господин Шаферски.  По онова време в селото имаше много млади хора и много деца. Помня, че родените през 1959 година деца бяха 39. Когато се построи физкултурния салон  и общежитие в училището в Лесидрен учеха и ученици от Кирчево, Сопот, Малка Желязна и Славщица. Имаше времена, когато много от учениците ни живееха на колиби и отсъстваха често от училище. Когато ученик отсъстваше учителите отиваха до дома му, за да разберат причините. Спомням си, че с Машка Илиева, Марийка Тантулска и Милка Марковска отидохме да посетим Иван Куков, който живееше на Голешарката. Това си е доста отдалечено от селото. Когато пристигнахме и майка му го потърси, той се беше скрил в курника. Тогава разговаряхме с него и Иванчо стана редовен ученик. Такива посещения правехме много. Спомням си, че на Мечкарските колиби живееха – Величка, Съйо, Анка, Дочо, Пенка и Дико. Помня, че на посещение тръгнахме  аз, Шаферски, Бочев, Стефка Маринов и Андрей Ралчев. Заваля сняг, но той не ни уплаши. Родителите ни се радваха, а ние бяхме доволни, че децата идват редовно на училище...Обичах работа си и винаги съм се радвала на успехите на моите ученици. Имаше и много забавни случки. Спомням си, когато като съвсем млад учител бях класна на първи клас и дойде инспекторът Б. Пеев на посещение на урок по четене.  Темата беше „Буквата С”. На края на часа инспекторът поиска да види дали всички ученици са овладели преподадения материал и започна да изпитва учениците върху думичките от буквара. Всички четоха добре, но когато дойде ред на Иван Петков, който беше висок почти колкото мен, но повтаряше няколко години му се паднаха думите „тесла” и „смок”. Думите бяха написани, а до тях имаше нарисувани картинки. Думата тесла Иван прочете без проблем, тъй като позна картинката, но когато стигна до смок, той с много висок глас изрече „Зъмня”. Класът се смя, позасмя се и инспектора, а аз така се притесних, че ми идеше да се скрия вдън земя. В живота Иванчо стана много добър човек и съвестен работник. Пак на един такъв открит урок, но в ІV клас, по литература учениците трябваха да рецитират наученото стихотворение. И Тошко на бай Илия Желязвенеца, започна да декламира, но по едно време нещо явно позабрави текста и замълча, след което каза:”Олеле, другарке, закучих се”...Обичах много професията си. С учениците ходехме на екскурзии и на излети. Обичам много да пея. Като учителка имам стаж 37 години, но като самодеец в читалището са 48 години. И в момента продължавам да пея във вокалната група...”

                                               Божана Стойкова

От 1954г. до 1960 г. като дружинен ръководител в училището в с. Лесидрен работи Божана Велева Стойкова. Тя е родена на 24 юни 1932 г. в с. Джурово, завършва  Института за начални учители в гр. Враца. Божана Стойкова разказва[9]:”... Успехите на учебното дело в Лесидрен се дължаха преди всичко на местните кадри, който с много любов и професионализъм обучаваха малки и големи и вземаха активно участие в целия социален и обществен живот. Такива бяха: Съби Бочев,  Стоян Шаферски, Милка Марковска, Нейка Шаферска, Марийка Атанасова, Стефка Маринова, Валентина Югова, Мара Георгиева и др. Съби Бочев и Шаферски бяха стожерите на училището, за мен те бяха пример във всяко едно отношение, от тях научих много, за което съм им благодарна. Те винаги идваха първи на работа. Подреждаха си необходимите за работа помагала, подготвяха си плана на дъската. Бяха великолепни педагози и изключителни личности. Спомням си, че правихме поход през дългия и труден маршрут от Лесидрен през Васильовската планина до с. Шипково. По време на пътуването господин Бочев разказваше на учениците за различните растителни и дървесни видове.  Имаше създаден много клубове по интереси, в който децата се възпитаваха в трудолюбие, любов към родината и  взаимно уважение. По-силните ученици помагаха на по-слабите, за да не изостават в усвояването на учебния материал. В клубът по интернационална дейност, който се ръководеше от Илия Цоков, учител по руски език се изучаваха песни и танци, провеждаха се срещи и прегледи на художествената самодейност. Най-добрите ученици се представяха на районните и окръжни прегледи. Печелили сме много награди. Спомням си, че много добре пееха Атка и Фатма Хаджиеви, Дора Радева, Гюлбие Къдриева, Кунка Костова, Павлина Иванова. Като рецитатори се изявяваха Лиляна Краева, Въто Петков, Борислав Бочев,  Димитър Добрев и Цонка Дачева, която освен това беше и великолепна певица и акордеонистка.През 1960 година бях отличена от министерството на просветата и културата за 24 май със значка „Отличник”. През 1956г. се омъжих за Сава Стойков. От 1960 година започнах работа в  НОУ „Йосиф І” в гр. Ловеч. Обичах много работата си и съм награждавана с много отличия.[10]. От 1965 г. започнах работа, като начален учител в НУ”Марко Иванов” в гр. Ловеч, където се пенсионирах..През различните години съм участвала в много самодейни форми в танцов състав в с. Лесидрен, в учителски хор в гр. Ловеч. Работих като учител-методист, бях дописник на Окръжния вестник в Плевен в периода от 1957 до 1959 г. и на окръжния вестник „Заря на комунизма” гр. Ловеч...През 2001 година със съпруга ми напуснахме града на люляците Ловеч и се завърнахме в Лесидрен...

... Отдавна съм се разделила с училището в Лесидрен, но спомените ми са запазени. Не мога да забравя учителите, с който съм работила през най-хубавите години от моя живот  Маша Атанасова, Илия Стоянов, Валентина Югова, Пенка Мирчева, Нейка Шаферска...Годините минават, неусетно отлитат. Мислено ги проследявам, изнизали са се една по една, като зърната на броеница. Животът ми преминава, но не съжалявам за нито един изживян ден.  Като си помисля колко деца съм изучила и на колко от тях съм помогнала да дадат най-доброто от себе си и да израснат добри и почтени хора...”

     От 1959 г. до 1991г. директор на училището в с. Лесидрен е Илия Стоянов Атанасов. Той е роден на 18.ІІІ.1930 г. в Лесидрен. През 1954 г. завършва Учителски институт за прогимназиални учители в гр.София, със специалност математика и физика. Една година работи, като учител в училището в Кирчево, след което през 1955 г. започва работа в училището в Лесидрен. Илия Стоянов си спомня[11]:”...През годините, когато бях директор на училището се построи общежитието с капацитет 100 места, физкултурния салон с големина 10 /20 м. спортната площадка, училищната работилница, която се обзаведе с абрихт, щрайхмус, фреза и др. машини. Построи се ученическия стол с капацитет 100 места. През мое време се експериментираше целодневното обучение със занимални. Създаде се зоокът и една паралелка с ученици на 6 години бе обучавана по програмите на Сендов. В периода, през който съм бил директор на училището всички ученици, кандидатстващи след VІІ клас в елитни училища, в математически и езикови гимназии са били приемани, като са се класирали още на първия тур."

      След 1960 г. са назначени учителките: Венета Манолова, Динка Петкова, Величка Нинова, Миролюб Алипиев.  

         Венета Манолова е родена на 12.4.1940 г. в гр. Ловеч. от 1960 до 1995г. /35 години трудов стаж/ е учителка по физическо възпитание и трудово обучение в училището в с. Лесидрен. През различните години е преподавала по руски, френски и география. Венета Манолова си спомня[12]:”...Постъпих на работа, като учител в ОУ”Васил Стоянов Марковски”веднага щом завърших. Тогава в училището все още нямаше спортна площадка и физкултурен салон. Часовете се провеждаха направо на тротоара, до училището. Часовете по гимнастика се провеждаха в класните стаи, като за целта се носеха два броя дюшеци. Условията до построяването на спортната площадка и физкултурния салон си бяха трудни за работа, но учениците обичаха часовете по физическо възпитание. Ходехме по състезания. Имахме отбори по волейбол, баскетбол и хандбал. По състезанията винаги бяхме в първите места. Когато разговарям с мои пораснали ученици, те си спомнят именно състезанията...През 1981година дойдоха от Спортното училище в Ловеч да набират ученици. В класа имаше 20 момчета и всичките покриха нормативите, необходими за приемане в спортното училище. През1983 година се проведоха Републиканските състезания по спортна гимнастика. Ние се класирахме на ІV място в страната. Спомням си, че всяка година водехме учениците на екскурзии. Беше много хубаво. В автобуса децата пееха и всички се смеехме. Тогава имаше бригади в селското стопанство. Ходехме с учениците да берем сливи и малини. Имаше първенци в работата. Беше много весело Учителския колектив беше много задружен и добър. Посрещахме заедно празници  и  рождени дни...”

        В периода от 1971 до 1975 г. като начален учител в училището в с. Лесидрен работи и Соня Вълова Филипова. Тя е родена на 9.11.1950 г. в с. Лесидрен. Завършила е Институт за начални учители в гр. Плевен и българска филология във ВТУ”Кирил  Методий.”

   От 1991г. директор на училището е Катя Стойкова. В настоящия момент директор на  училището е Веска Радева.

   Учители в училището в с. Лесидрен са били: Веска Колева,  Християна Рашкова, Милена Мотева, Георги Нонов, Наталия Хумбаждиева, Гунка Попова, Валентина  Найденова, Камелия Ангелова, Красимир Райков, Росица Енева, Диян  Банчев,  Поляна Димитрова, Веска Краева и др.

  В момента в училището работят Милчо Мирчев, Стоян Димитров, Магдалена Рашкова, Мила Василева, Мима Савова, Валентина  Дишева, Геновева Златева, Яна Минчева.

В училището в Лесидрен съм учила до VІІ клас. Училището е едно такова място, което не само ти дава знания, а те формира и като личност. Но това може да се случи само, ако в училището работят не просто учители, а личности. Добрият учител носи в себе си огън към знанието и любов към своите ученици и към работата си. 

 Добър учител е този, който може да открие индивидуалните способности на всяко дете и да ги стимулира да се развиват. Добрият учител е взискателен, когато трябва, но той знае как да дава подкрепа, обич, внимание, а това е постоянен процес, а не само за времето на преподавателската заетост.

За щастие през определени периоди  в училището в Лесидрен са се сформирали такива невероятни екипи от личности и великолепни преподаватели, които са  оказвали изключително голямо влияние върху своите ученици и са ги стимулирали и амбицирали не само да обичат науката, а и да се развиват и реализират в живота си.

      Един от тях е Съби Бочев Динов, невероятно талантлив педагог и директор на училището в Лесидрен. Той е роден на 22 ноември 1900 година в с.Славщица. Имал е 10 братя и сестри, като  2 ма от тях са починали по на 2 годинки. Най-големият му брат се е изселил в Америка. Съби Бочев е завършил гимназия в Ловеч и Педагогическия институт в Плевен. През 1925 година започва работа като учител в с. Славщица, а от 1929 година в училището в Лесидрен. Във вестник „Стандарт” бр. от 15 юни 2001 година в статията „Учителят столетник” четем:”... В президенството Съби Бочев Динов дойде  облечен в черен костюм, бяла риза и вратовръзка. Възрастният учител влезе в зала „Гербова” сам, без помощта на своите близки. „По професия казвам, че винаги съм бил народен учител, защото съм учил децата на моя народ. Вече 67 години живея и работих  в Лесидрен. Животът си отдадох на това село и нито един мой ученик не ме посрами. Всички мои ученици станаха достойни хора, много от тях са и вишисти. Човешката личност се гради още в най-ранна възраст. Точно тогава е нужно тя да попадне при достоен човек, за да стане самата тя достойна. После в живота се явяват хиляди изкушения, в които трябва да оцелеем и да останем човеци. Ако сме научени на добри неща от малки, няма да ни е трудно да се съхраним като достойни хора в последствие Отделният човек, за да живее дълго, трябва да спазва много неща. на първо място трябва да има човещина. Всяка една човешка групировка, от семейството до държавата трябва да се гради именно на базата на човещината. Човещината, добротата, трудолюбието и дисциплината са нещата, без които никой от нас не може, ако иска да остане в паметта на потомците си с добро. Човещината проявена, към някого в труден момент, може да му вдъхне вяра и да му даде самочувствие да продължи напред. В този смисъл човещината е втори живот”, каза той след награждаването си на президента Стоянов...”

Пак в същата статия 100 годишният Съби Бочев казва:”...Някои се оправдават, че децата им са разхайтени, защото нямат много време от работа и обществени ангажименти. Дори да си много зает, можеш да възпиташ достоен човек, стига да подходиш към него с доброта и любов...Любов към учителската професия ми вдъхна моята първа  учителка Сяра Баръмова.Помня как пишехме на плоча с калем, а после с молив....за да запомни детето урокът трябва да се онагледи. на моите ученици давах да пипнат всички пособия в училище. Да направят опити сами, да помиришат, да вкусят, ако става въпрос за безвредно химическо вещество. Когато сетивата участват във възприеманото наученото остава за цял живот.”

Журналистката Силвия Николова[13] пише за него:”...Съби бил най-добрият й ученик, но родителите му не винаги имали пари да му купуват книги и учебни помагала. Затова, когато Сяра Баръмова забележела, че моливът и тетрадката му свършват, го задържала след часовете и му подарявала нови, купени с  нейни пари”.

/На снимката: Президентът Петър Стоянов награждава през 2001 година Съби Бочев за изключителните му заслуги в областта на образованието и послучай честването на 100 годишният му юбилей с орден Стара планина – І степен./

        Друг невероятно талантлив учител, преподавател по математика и френски в училището в Лесидрен е бил  Стоян Вътов Шаферски. Изключителен математик. Завършил гимназия в гр.Плевен и математика в СУ „С.Климент Охридски”. Бил е студент на академик Кирил Попов и проф. Брадистилов. Неговата внучка Нели Шаферска си спомня:”...Дядо беше изключително личност, безкрайно любознателен човек, който се интересуваше от история, география, но най-много обичаше математиката. Спомням си, че нощно време до късно решаваше задачи...Имаше невероятно чувство за хумор. Разказваше много увлекателно, използваше  афоризми и анекдоти...”

        Неговата съпруга Нейка Шаферска е преподавала география, физкултура и вероучение. Тя е внучка на Михаил поп Атанасов. Завършила е Педагогическото училище в гр.Ловеч.

       Сигурна съм, че няма човек, които да не си спомня поне една случка от живота си прекаран в училище. Сигурна съм, че всеки един човек е запазил някакъв спомен от свои учител.

      Аз лично никога няма да забравя, думите на моята първа учителка, незабравимата Милка Марковска, след като бях ударила във ІІ клас един мой съученик, който се подиграваше  и тормозеше по-беззащитно дете от класа. Тя ме погледна и каза: „Видях какво се случи, знам, че сигурно имаш много важна причина да го удариш. Искам да ми разкажеш защо го направи.” Говореше тихичко и внимателно. Разказах й и тогава тя ми каза:”Разбирам какво те е подразнило, разбирам защо си се ядосала, но ми се иска да запомниш, че най-лесно е да удариш или накажеш човек, но това може да го озлоби и да отключи още лоши постъпки в поведението му. Най-трудното нещо е да накараш човека сам да иска да бъде добър и да постъпва добре. Ти си умно момиче и затова ще ти дам една много трудна задача, за чието решение ти сама ще определиш крайния срок. Искам да помислиш и да опишеш  начините, чрез които човек би могъл да накара околните да дават най-доброто от себе си.”

Това определено беше едно от трудните домашни.

Мислих и писах много дълго време, разсъждавах по проблема и после отново говорихме с госпожа Марковска. Тогава тя ми разказа за силата на думите, за прошката  и за любовта. Разказа ми го толкова търпеливо и добре, даде ми примери чрез приказки, че аз повече никога не си и помислих да разрешавам какъвто и да е проблем чрез физическа сила. 

Много години по късно в един разговор с нея й припомних този случаи, а тя отвърна: ”Това не съм запомнила, но помня едно твое съчинение за есенната гора”. И аз помнех това съчинение. Бях в ІІІ клас и нещо си говорех със съученичката си по време на часа. Госпожа Марковска се обърна към мене и ми каза:” Виждам, че явно ти е скучно и затова ще те помоля да опишеш есенната гора, част от която се вижда през прозореца. Дори, ако искаш може да излезеш на двора и да я погледнеш за малко. Но я опиши така, че всички ние, като прочетем написаното, да поискаме да бъдем там.” Смънках нещо от рода, че едва ли ще мога толкова добре да го направя, пък и се чувствах виновна, че съм нарушила дисциплината в часа. Тогава моята учителка  дойде до мен, сложи си ръката на рамото ми и тихичко ми каза: „Аз вярвам, че можеш. Ти можеш да постигнеш абсолютно всичко, което пожелаеш”.

Не знам доколко добро беше съчинението, но години по-късно и през целият ми живот в моменти на трудности съм чувал тези думи и те са ме окуражавали да продължа напред. Тези думи ми помогнаха да не се отказвам, а да  вървя , въпреки трудностите и да вярвам в себе си.

Друг много важен учител в моите ранни ученически години беше Величка Нинова, моята преподавателка по български език и литература.

Тя ми вдъхна любов към книгите и ми откри онази магия на словото, която остана в мен за цял живот. Величка Нинова е от онези рядко срещани педагози, които могат да те накарат да чувстваш думите. Спомням си как ни четеше откъсите от литературните творби. Благодарение на нея обикнах поезията.

Тя беше ръководител на един кръжок по „Художествено слово”. Всяка година подготвяхме драматизация по български народни приказка. Поканите за представлението изработвахме сами. В салона на училището се събираха родители и гости.

Друга незабравима моя учителка е Стефка Маринова. Тя ми преподаваше по изобразително изкуство. Когато разбра, че проявявам  по-засилен интерес към този предмет започна да ми носи албуми с репродукции на художници. Даваше ми да ги занеса в къщи, за да мога да ги разглеждам спокойно. Един ден ми каза да я изчакам след часовете и ме заведе в читалището. Показа ми картините на Петър Дочев, Мирчо Мирчев и Въло Лечев, които бяха там и ми каза: „Ако наистина искаш да се занимаваш с рисуване, ще  ти е нужна по-сериозна подготовка, която аз не бих могла да ти дам. След малко ще дойде Мирчо Мирчев, които води кръжок по рисуване и ще те заведа при него.” Тогава бях във ІІ  клас. Години по-късно си дадох сметка, че именно на Стефка Маринова дължа първото си докосване до изкуството на световните галерии и музеи. По-късно в училището в Лесидрен по изобразително изкуство ми е преподавала и Динка Николова. Тя е най-търпеливият учител в моя живот. Преподаваше ми и по математика. За мен тази дисциплина винаги е била не дотам интересна, считах я за суха и скучна. Динка Николова беше човека, който внимателно и търпеливо ми обясняваше задачите  и от уважение към нея аз влагах много усилия в овладяване на математиката.

---

[1] Срещу тази учебна година е отбелязано, че училището е посетено от министерски пратеник Стоян Стоянов

[2]  Отбелязано е, че Съби Бочев е награден от Министерството на просвещението за извънкласна дейност със сумата от 1000 лева

[3]  Съби Бочев е директор на училището до 1946 г.

[4]  Ръкописът се съхранява в ХГ „Вароша” гр.Ловеч под инвентарен № 402

[5] Разказът е записан през 2006 година

[6] Разказът е записан през 2007 г.

[7] Разказът е записан през 2007 г.

[8] Разказът е записан през 2007 г.

[9] Разказът е записан през 2007 г.

[10] През1962 г. Божана Стойкова е наградена с орден „Кирил и Методий”-ІІІ степан, който й е връчен от Георги Куликов, тогава секретар на Народното събрание. За професионалната си дейност е отличена 12 грамоти от градски, общински, окръжни и национални институции, 4 значки „Отличник” и 7 медала.  През 1982г. е удостоена със званието „Заслужил учител”.

[11]  Разказът е записан през 2007г.

[12] Разказът е записан през 2008 г.

[13] статия „Учителят столетник” в-к „Стандарт” от 15 юни 2001 г.

Трафикът на хора - съвременният модел на робство

Трафикът на хора -съвременен модел на робство  [1]

КАМЕЛИЯ МИРЧЕВА –психолог

/публикувано в списание „Обществено възпитание” бр.2/2005г. /

Трафикът на хора се осъществява от криминализирани организирани групировки и е свързан с придвижването на хора през граница или в пределите на една държава, с цел тяхната сексуална експлоатация.

България е страна на кръстопът. Това географско положение дава пре­димства, но и прави страната ни уязвима от всякакъв вид трафик - на наркотици, проститутки, деца...

Реалността ни поднася ужасяващи факти: търговия с хора, продажбата на бебета, принуждаване на деца и жени да проституират, робство в XXI век.

Звучи доста зловещо, но за съжаление се случва. Трафикът на хора съществува и е реален факт и за нашата страна. Ние сме свидетели на това.

За трафикантите хората са „стока", която може да се препродава, да носи висока печалба, крие малки рискове, осигурява дългосрочна експло­атация при минимална поддръжка и инвестиция. И най-страшното е, че съществува световна структура и канали, с които се осъществява това.

Какво най-често се случва с жертвите на трафик - непълнолетни мом­чета, момичета и жени? Те са продавани в публични домове, стриптийз барове, нощни клубове или са затваряни в някое жилище, където им во­дят клиенти. Те се превръщат в сексуални роби. Веднъж „наети" или ку­пени от техния „собственик", те са поставени в икономическа зависимост, като са принудени не само да изплатят сумата, за която са „купени", но и да носят печалба.

Дори, когато тази сума е изплатена, те продължават да работят срещу минимално заплащане. Трафикантите ги държат под кон­трол като им отнемат документите за самоличност, не им позволяват да се движат свободно и прилагат различни форми на насилие върху тях.

По смисъла на Закона за борба с трафика:„трафик на хора е набира­нето, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получава­не или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражня­ващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация".

За трафик се смята „набирането, транспортирането, прехвърлянето, ук­риването или приемането на деца с цел експлоатация.”

Трафикът е престъпление, злоупотреба с власт и контрол, експлоата­ция и робство. Той може да се осъществява вътре и извън страната. Тра­фикът в страната е по-рядко срещан и обикновено се наблюдава, като движение от по-малките към големите населени места и към туристичес­ките райони.

При трансграничния трафик се определят предварително страните, за които се изнасят жертвите. Страната, която приема трафикираните, е страна-дестинация. Транзитни са страните, през които се преминава.

Не ми е известен броят на осъдените трафиканти. Едва ли бихме мог­ли да предположим и колко неосъдени живеят около нас? Едва ли някой може да направи и точна статистика на жертвите на трафика?

Причините, които пораждат трафика, са свързани с липсата на доста­тъчно адекватно законодателство за преследване на трафикантите и за защита на жертвите.

Явлението е силно повлияно от ускорената глобализация, международния пазар за нелегална емиграция, от корупцията и тран­зитното преминаване, от липсата на информация и знания по проблема, както и с търсенето на евтина работна ръка в страните с крайна дестинация.

Влияние оказват и различията в културата и отношението на законо­дателството към сексуалната „търговия" в различните страни. Бедността е катализатор за трафика, но тя не дава адекватно обяснение за търговс­ката сексуална експлоатация на децата.

Най-често срещаният механизъм за въвличане в трафик е примамва­нето на жертвите с фалшиви обещания за работа като сервитьорки, фотомодели, танцьорки, детегледачки и т.н. Обещава им се високо заплащане и добри условия на труд. 
Много жени стават жертва на трафик, като би­ват наемани от нелицензирани фирми и посреднически агенции. Сключ­ват се трудови договори, които се оказват фалшиви.

Жертвите често са от малки градчета и селца, нямат добра информираност и притиснати от беднотията, лесно се поддават на подобни обещания, като вярват, че всичко е законно.

Другият механизъм е свързан с отвличане на малолетни. Лип­сата на опит, наивността и предоверяването от страна на малолетните и непълнолетните, както и липсата на родителски контрол понякога стават причина детето да бъде набелязано за обект и жертва на отвличане.

След дълго държане в изолация насилниците заснемат различни моменти на изнасилвания, с които изнудват детето. Смазано от срам и страх, под въз­действието на дрогата, която му дават, то става лесна жертва на трафик. Не са малко и случаите на така нареченото „доброволно тръгване". Свод­никът избира непълнолетно момиче, ухажва го дълго и твърди, че го оби­ча. Момичето вярва на това и от любов тръгва с него. По-късно се оказва, че нямат пари и той казва, че ще го убият, защото е длъжник и ако моми­чето го обича, може да направи нещо за него. За да го спаси, трябва само да бъде с един човек. След това се повтаря предишният механизъм. Поня­кога се действа и чрез лъжливи обещания за брак.

Системите за манипулация и държане под контрол на хората са известни и се практикуват, въпреки невероятно жестоките последици. Трафикантите доста добре използват тези методи.

Изнасилванията, побоищата, изтезанията и гладът поставят човека в екстремни условия на оцеляване.

Безпомощността унищожава и послед­ните капчици вяра, че можеш да се справиш. При опасност за живота човек „изключва", престава да разсъждава. Остава му единственото - да оцелее физически. Цената на физическото оцеляване е за сметка на пси­хичното. Системата от манипулации включва правилото - да не се дава на жертвата никаква почивка и никаква възможност да остава сама със себе си, за да подреди мислите си, да се възстанови поне отчасти и да предприеме действия в своя защита. Тя е пленник в пълния смисъл на думата.

Тоталната изолация и контролът водят до приемането на изкривена представа за себе си от страна на жертвата. Момичетата - жертви на тра­фик, обикновено работят и живеят на едно и също място. Принудени са да общуват само с насилника, приемат неговите внушения, че животът на жертвата не е ценен, че не струва нищо. Той постоянно им внушава, че жертвата е виновна за случилото се, защото „дължи пари", тъй като е купена и трябва да се „изплати".

Жертвата на сексуално насилие може да бъде препредавана много пъти. Първо - внушава й се, че е напълно безправна, че не е като другите. Това променя представата за света и другите. Убеждава се всекидневно, че насилието и контролът са постоянни спътници в живота й. Всички сводници са овладели до съвършенство тези механизми за контрол. По­някога тормозът се заменя с малки жестове на внимание, проява на ми­лост, например да се заведе на лекар или да не й се водят клиенти, ако е болна. Това има за цел да привърже жертвата към насилника. В повечето случаи успява, защото човек е така устроен, че има жизнено важна пот­ребност да бъде близък с някого.

В други случаи трафикантите се възползват от положението, че тех­ните жертви са принудени да живеят нелегално в съответната страна. Те са уязвими. Непознаването на културата и не знаенето на езика на страна­та също оказва влияние.

Първият етап от преживяванията на жертвата е свързан с обида, бол­ка, гняв, страх, отчаяние, безпомощност. Вторият етап е свързан с виктимизацията, с превръщането на жертвата в съучастник на насилието, като й се прехвърля цялата вина за извършваното върху нея насилие. Възста­новяването от травмата е най-трудният етап.

Жертвата трудно може да се справи сама с предизвикателствата, които я очакват. Много често е необ­ходима подкрепата на близки и на психотерапевти.

Около 70% от децата, експлоатирани чрез сексуална търговия, стра­дат от психично или физическо насилие в семействата си. Някои от тях са били обект на сексуална агресия от страна на член на семейството или приятел. Рисковите групи за въвличане в трафик са жени и деца на възраст от 12 до 35 години. Особено уязвими са безнадзорните малолетни, деца сира­ци, малолетни с противообществени прояви, избягали от къщи деца. Но това не означава, че не може да се случи и на деца и жени, които са извън рисковите групи.

Съществуват три основни взаимосвързани форми на търговска сексу­ална експлоатация на деца: проституция, порнография и трафик за сек­суални цели.

Сега разпространението на порнографските снимки е много лесно, евтино и достъпно по Интернет. Тъй като Интернет прекосява междуна­родни граници и закони, съдебното преследване е много трудно. Чрез Ин­тернет педофилите се маскират като деца и създават контакти с децата. Спечелват доверието им и развиват връзката. След това се организира среща или детето се подтиква да изпрати свои снимки.

Новите технологии, използването на графичен цифров софтуер позво­ляват да се комбинират изображения и да се създадат нови.

Непорнографските снимки на деца могат да бъдат превърнати в порнографски.

Най-очевидната употреба на детската порнография е да се стимулира сексуал­на възбуда, но тя се използва и за изнудване на деца, създаване на канали и търговски вериги.

Съществува цяла педофилска мрежа. По данни на ЕКПАТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ клуб „Уъндърленд" е такава организация, която действа на територията на 12 страни. За да стане някой член на клуба, трябва да притежава 10 000 порноснимки на деца. За по-малко от 100 долара на месец на членовете се позволява достъп до порнографски файлове и електронни чатове. От април 2001г. са издадени 50 присъди на членове на клуба и са иззети над 1 000 000 детски порнографски снимки.

Вече из целия свят са създадени специализирани полицейски отря­ди, които сърфират в Интернет и търсят потенциални сексуални прес­тъпници.

Не винаги хората, които сексуално експлоатират деца, са педофили. Сексуалният насилник на дете може да е с всякаква професия, народност и образование. Да е хомо или хетеросексуален. Гамата на лицата и орга­низациите, включени в трафика на деца е доста широка.

Хората, включени в сексуалната търговия, може да са членове на ста­билни семейства, ръководители на обществени групи, бизнесмени или да са в организирана престъпна мрежа.

Те си служат с измама, но някои родители съзнателно продават децата си, на собственици на бордеи или на трафиканти заради бедност, пристрастеност към алкохол и наркотици, укриване на кръвосмешения и т.н. Понякога роднини на жертвите рабо­тят срещу ниско възнаграждение в полза на агентите на трафикантите.

Уличната проституция е най-видимата форма на детска сексуална ек­сплоатация, но нейният процент е сравнително нисък. По-голямата част от детската секс индустрия се развива в търговски сгради, ресторанти, барове, клубове, масажни салони, хотели и частни апартаменти.

През последните години много бързо се увеличава броят на момчета - обект на сексуално насилие. Това е особено характерно за страните от Югоизточна Европа. Обект на сексуално насилие са деца от всички етни­чески групи, а не само циганската.

Тенденциите в развитието на трафика в България са свързани с уве­личаване на броя на местните сводници и засилване на вътрешния тра­фик (към граничните зони и черноморските курорти) и намаляване на възрастовата граница на жертвите. Използуват се много жестоки средст­ва за склоняване на жертвите към различни сексуални услуги.

Психичното здраве на пострадалите се възстановява много трудно, особено при тези, които продължително време са били обект на сексуал­но насилие. Психотерапевтичната интервенция е много трудна и продъл­жителна.

Интензивността на психичната травма е свързана с взаимнообусловеното влияние на няколко фактора. От особено значение е степента, в ко­ято е наранено тялото. Нападенията, при които в тялото е прониквано по някакъв начин, са по-силно травматични. Не по-малко важен фактор е и степента на страх за живота по време на нападението. Взаимоотношения­та на жертвата с насилника също оказват влияние. Нападението от поз­нат създава по-тежки психични травми. Не без значение е и мястото, къ­дето е извършено нападението. Обикновено хора, които са нападнати в дома си, са по-силно травмирани, от тези, които са нападнати на публич­но място, на улицата или някъде другаде извън дома. Жертвата развива фобийна реакция към мястото на нападението и ако това е домът й, кош­марът става постоянен.

Повечето от жертвите изпадат в шок, който може да продължи раз­личен период от време, в зависимост от тежестта на преживяната травма. След преминаването на шока жертвата изпада в депресия, която се изра­зява в резки промени в настроението. Следва активната фаза на гнева, която може да е доста деструктивна, ако насилникът не е наказан за това. Тук гневът може да бъде пренесен и върху друг обект, ако родителите и близките приятели не подкрепят жертвата. Следва фаза на рефлексия. Ако останалата част от цикъла на възстановяване е успешна, жертвата успява с помощта на терапията да преразгледа и преоцени събитието. Тя приема факта, че вече не може да бъде същият човек, но е настроена да продължи да живее.

Разстройствата, които се развиват при жертвите в ситуация на агре­сия се проявяват и напомнят симптоми на психично заболяване, но това са две различни неща и терапията и лечението са различни. Жертвата, преживяла трафик, се чувства вцепенена. Тя не е в състояние да понесе собствените си бурни емоции: чувство на вина, гняв, страх, отвращение и презрение към себе си. Те са наслоявани през целия период, през който е била жертва на насилие. Някои жертви на трафик успяват да съхранят личността си чрез временна самоизолация. Това е защитен механизъм, при който случилото се е в подсъзнанието и жертвата започва да вярва, че това се е случило с друг. Това не решава проблема докрай, защото спомените остават.

Жертвата изпада в хронична тревожност, апатия и регресия. Има случаи, при които се идентифицира с агресора и натрупва вина, че е едва ли не чудовище. Това води до психични депресивни реакции и суицидни опити.

Пътят за преодоляване на травмите е дълъг и труден. Психичното възстановяване е много по-трудно от физическото. Целта на психотера­пията е да се възвърне автономността на жертвата, да се премине безо­пасно през всички чувства, за да може макар и променена, да приеме слу­чилото се и да продължи да живее.

Темата е много тежка и болезнена, но познаването на негативните последици би могло да предпази много млади момичета и момчета от това да станат жертва на сексуална експлоатация.

Все пак обществото не е толкова безсилно, ние можем да помогнем и да предпазим децата си от попадане в ситуации на трафик.

Смятам, че трябва да се говори за това, не за да се всява страх, а с превантивна цел. Превенцията е работа, насочена напред във времето. Тя е свързана в из­вестна степен с това човек да е подготвен с информация и знания, за да може, когато прави избор, да мисли и за последиците от него.

Превенци­ята предоставя възможност за алтернативи и за предварително осмисля­не на негативните и позитивните страни при вземане на решение.

Нека да разговаряме с децата си по проблемите на насилието и тра­фика. Ние не можем да бъдем по 24 часа с тях и да ги пазим. Затова да ги подготвим как да се предпазват, доколкото това е възможно.

Промяната на нагласите и нетърпимостта на обществото към агреси­ята, насилието и трафика на хора е наложителна, защото там някъде в потока от информациони данни, сред комуникационните мрежи има един невидим свят, за съжаление, създаден от възрастни, който е свързан с много опасности за психиката на децата ни.

На практика това предполага всички възрастни - родители, учители, представители на медии, на държавни и неправителствени организации да обединят усилията си, да насочат децата към позитивни поведенчески модели, към реално позитивно възпитание - към спорт, изкуство и други алтернативни форми на работа.

Децата ни имат нужда от нас, от нашата помощ и подкрепа!        

http://vbox7.com/play:f32e5616

http://www.btv.bg/action/predavania/kodkriminalno/videos/video/842268029-Kod_Kriminalno__Trudova_eksplotatsiya_i_trafik_na_hora.html  
                                                                   
 http://vbox7.com/play:620e232e&al=2&vid=191247

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/03/19/1790549_video_anketa_znaiat_li_mladite_momicheta_kak_da_se/

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/03/26/1792753_trafik_na_hora_ot_roditelite_i_cennostite_zapochva/

---

[1] Камелия Мирчева Как да избегнем войната с децата си Изд.Арт клуб „Херос” 2006