Трафикът на хора - съвременният модел на робство

Трафикът на хора -съвременен модел на робство  [1]

КАМЕЛИЯ МИРЧЕВА –психолог

/публикувано в списание „Обществено възпитание” бр.2/2005г. /

Трафикът на хора се осъществява от криминализирани организирани групировки и е свързан с придвижването на хора през граница или в пределите на една държава, с цел тяхната сексуална експлоатация.

България е страна на кръстопът. Това географско положение дава пре­димства, но и прави страната ни уязвима от всякакъв вид трафик - на наркотици, проститутки, деца...

Реалността ни поднася ужасяващи факти: търговия с хора, продажбата на бебета, принуждаване на деца и жени да проституират, робство в XXI век.

Звучи доста зловещо, но за съжаление се случва. Трафикът на хора съществува и е реален факт и за нашата страна. Ние сме свидетели на това.

За трафикантите хората са „стока", която може да се препродава, да носи висока печалба, крие малки рискове, осигурява дългосрочна експло­атация при минимална поддръжка и инвестиция. И най-страшното е, че съществува световна структура и канали, с които се осъществява това.

Какво най-често се случва с жертвите на трафик - непълнолетни мом­чета, момичета и жени? Те са продавани в публични домове, стриптийз барове, нощни клубове или са затваряни в някое жилище, където им во­дят клиенти. Те се превръщат в сексуални роби. Веднъж „наети" или ку­пени от техния „собственик", те са поставени в икономическа зависимост, като са принудени не само да изплатят сумата, за която са „купени", но и да носят печалба.

Дори, когато тази сума е изплатена, те продължават да работят срещу минимално заплащане. Трафикантите ги държат под кон­трол като им отнемат документите за самоличност, не им позволяват да се движат свободно и прилагат различни форми на насилие върху тях.

По смисъла на Закона за борба с трафика:„трафик на хора е набира­нето, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получава­не или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражня­ващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация".

За трафик се смята „набирането, транспортирането, прехвърлянето, ук­риването или приемането на деца с цел експлоатация.”

Трафикът е престъпление, злоупотреба с власт и контрол, експлоата­ция и робство. Той може да се осъществява вътре и извън страната. Тра­фикът в страната е по-рядко срещан и обикновено се наблюдава, като движение от по-малките към големите населени места и към туристичес­ките райони.

При трансграничния трафик се определят предварително страните, за които се изнасят жертвите. Страната, която приема трафикираните, е страна-дестинация. Транзитни са страните, през които се преминава.

Не ми е известен броят на осъдените трафиканти. Едва ли бихме мог­ли да предположим и колко неосъдени живеят около нас? Едва ли някой може да направи и точна статистика на жертвите на трафика?

Причините, които пораждат трафика, са свързани с липсата на доста­тъчно адекватно законодателство за преследване на трафикантите и за защита на жертвите.

Явлението е силно повлияно от ускорената глобализация, международния пазар за нелегална емиграция, от корупцията и тран­зитното преминаване, от липсата на информация и знания по проблема, както и с търсенето на евтина работна ръка в страните с крайна дестинация.

Влияние оказват и различията в културата и отношението на законо­дателството към сексуалната „търговия" в различните страни. Бедността е катализатор за трафика, но тя не дава адекватно обяснение за търговс­ката сексуална експлоатация на децата.

Най-често срещаният механизъм за въвличане в трафик е примамва­нето на жертвите с фалшиви обещания за работа като сервитьорки, фотомодели, танцьорки, детегледачки и т.н. Обещава им се високо заплащане и добри условия на труд. 
Много жени стават жертва на трафик, като би­ват наемани от нелицензирани фирми и посреднически агенции. Сключ­ват се трудови договори, които се оказват фалшиви.

Жертвите често са от малки градчета и селца, нямат добра информираност и притиснати от беднотията, лесно се поддават на подобни обещания, като вярват, че всичко е законно.

Другият механизъм е свързан с отвличане на малолетни. Лип­сата на опит, наивността и предоверяването от страна на малолетните и непълнолетните, както и липсата на родителски контрол понякога стават причина детето да бъде набелязано за обект и жертва на отвличане.

След дълго държане в изолация насилниците заснемат различни моменти на изнасилвания, с които изнудват детето. Смазано от срам и страх, под въз­действието на дрогата, която му дават, то става лесна жертва на трафик. Не са малко и случаите на така нареченото „доброволно тръгване". Свод­никът избира непълнолетно момиче, ухажва го дълго и твърди, че го оби­ча. Момичето вярва на това и от любов тръгва с него. По-късно се оказва, че нямат пари и той казва, че ще го убият, защото е длъжник и ако моми­чето го обича, може да направи нещо за него. За да го спаси, трябва само да бъде с един човек. След това се повтаря предишният механизъм. Поня­кога се действа и чрез лъжливи обещания за брак.

Системите за манипулация и държане под контрол на хората са известни и се практикуват, въпреки невероятно жестоките последици. Трафикантите доста добре използват тези методи.

Изнасилванията, побоищата, изтезанията и гладът поставят човека в екстремни условия на оцеляване.

Безпомощността унищожава и послед­ните капчици вяра, че можеш да се справиш. При опасност за живота човек „изключва", престава да разсъждава. Остава му единственото - да оцелее физически. Цената на физическото оцеляване е за сметка на пси­хичното. Системата от манипулации включва правилото - да не се дава на жертвата никаква почивка и никаква възможност да остава сама със себе си, за да подреди мислите си, да се възстанови поне отчасти и да предприеме действия в своя защита. Тя е пленник в пълния смисъл на думата.

Тоталната изолация и контролът водят до приемането на изкривена представа за себе си от страна на жертвата. Момичетата - жертви на тра­фик, обикновено работят и живеят на едно и също място. Принудени са да общуват само с насилника, приемат неговите внушения, че животът на жертвата не е ценен, че не струва нищо. Той постоянно им внушава, че жертвата е виновна за случилото се, защото „дължи пари", тъй като е купена и трябва да се „изплати".

Жертвата на сексуално насилие може да бъде препредавана много пъти. Първо - внушава й се, че е напълно безправна, че не е като другите. Това променя представата за света и другите. Убеждава се всекидневно, че насилието и контролът са постоянни спътници в живота й. Всички сводници са овладели до съвършенство тези механизми за контрол. По­някога тормозът се заменя с малки жестове на внимание, проява на ми­лост, например да се заведе на лекар или да не й се водят клиенти, ако е болна. Това има за цел да привърже жертвата към насилника. В повечето случаи успява, защото човек е така устроен, че има жизнено важна пот­ребност да бъде близък с някого.

В други случаи трафикантите се възползват от положението, че тех­ните жертви са принудени да живеят нелегално в съответната страна. Те са уязвими. Непознаването на културата и не знаенето на езика на страна­та също оказва влияние.

Първият етап от преживяванията на жертвата е свързан с обида, бол­ка, гняв, страх, отчаяние, безпомощност. Вторият етап е свързан с виктимизацията, с превръщането на жертвата в съучастник на насилието, като й се прехвърля цялата вина за извършваното върху нея насилие. Възста­новяването от травмата е най-трудният етап.

Жертвата трудно може да се справи сама с предизвикателствата, които я очакват. Много често е необ­ходима подкрепата на близки и на психотерапевти.

Около 70% от децата, експлоатирани чрез сексуална търговия, стра­дат от психично или физическо насилие в семействата си. Някои от тях са били обект на сексуална агресия от страна на член на семейството или приятел. Рисковите групи за въвличане в трафик са жени и деца на възраст от 12 до 35 години. Особено уязвими са безнадзорните малолетни, деца сира­ци, малолетни с противообществени прояви, избягали от къщи деца. Но това не означава, че не може да се случи и на деца и жени, които са извън рисковите групи.

Съществуват три основни взаимосвързани форми на търговска сексу­ална експлоатация на деца: проституция, порнография и трафик за сек­суални цели.

Сега разпространението на порнографските снимки е много лесно, евтино и достъпно по Интернет. Тъй като Интернет прекосява междуна­родни граници и закони, съдебното преследване е много трудно. Чрез Ин­тернет педофилите се маскират като деца и създават контакти с децата. Спечелват доверието им и развиват връзката. След това се организира среща или детето се подтиква да изпрати свои снимки.

Новите технологии, използването на графичен цифров софтуер позво­ляват да се комбинират изображения и да се създадат нови.

Непорнографските снимки на деца могат да бъдат превърнати в порнографски.

Най-очевидната употреба на детската порнография е да се стимулира сексуал­на възбуда, но тя се използва и за изнудване на деца, създаване на канали и търговски вериги.

Съществува цяла педофилска мрежа. По данни на ЕКПАТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ клуб „Уъндърленд" е такава организация, която действа на територията на 12 страни. За да стане някой член на клуба, трябва да притежава 10 000 порноснимки на деца. За по-малко от 100 долара на месец на членовете се позволява достъп до порнографски файлове и електронни чатове. От април 2001г. са издадени 50 присъди на членове на клуба и са иззети над 1 000 000 детски порнографски снимки.

Вече из целия свят са създадени специализирани полицейски отря­ди, които сърфират в Интернет и търсят потенциални сексуални прес­тъпници.

Не винаги хората, които сексуално експлоатират деца, са педофили. Сексуалният насилник на дете може да е с всякаква професия, народност и образование. Да е хомо или хетеросексуален. Гамата на лицата и орга­низациите, включени в трафика на деца е доста широка.

Хората, включени в сексуалната търговия, може да са членове на ста­билни семейства, ръководители на обществени групи, бизнесмени или да са в организирана престъпна мрежа.

Те си служат с измама, но някои родители съзнателно продават децата си, на собственици на бордеи или на трафиканти заради бедност, пристрастеност към алкохол и наркотици, укриване на кръвосмешения и т.н. Понякога роднини на жертвите рабо­тят срещу ниско възнаграждение в полза на агентите на трафикантите.

Уличната проституция е най-видимата форма на детска сексуална ек­сплоатация, но нейният процент е сравнително нисък. По-голямата част от детската секс индустрия се развива в търговски сгради, ресторанти, барове, клубове, масажни салони, хотели и частни апартаменти.

През последните години много бързо се увеличава броят на момчета - обект на сексуално насилие. Това е особено характерно за страните от Югоизточна Европа. Обект на сексуално насилие са деца от всички етни­чески групи, а не само циганската.

Тенденциите в развитието на трафика в България са свързани с уве­личаване на броя на местните сводници и засилване на вътрешния тра­фик (към граничните зони и черноморските курорти) и намаляване на възрастовата граница на жертвите. Използуват се много жестоки средст­ва за склоняване на жертвите към различни сексуални услуги.

Психичното здраве на пострадалите се възстановява много трудно, особено при тези, които продължително време са били обект на сексуал­но насилие. Психотерапевтичната интервенция е много трудна и продъл­жителна.

Интензивността на психичната травма е свързана с взаимнообусловеното влияние на няколко фактора. От особено значение е степента, в ко­ято е наранено тялото. Нападенията, при които в тялото е прониквано по някакъв начин, са по-силно травматични. Не по-малко важен фактор е и степента на страх за живота по време на нападението. Взаимоотношения­та на жертвата с насилника също оказват влияние. Нападението от поз­нат създава по-тежки психични травми. Не без значение е и мястото, къ­дето е извършено нападението. Обикновено хора, които са нападнати в дома си, са по-силно травмирани, от тези, които са нападнати на публич­но място, на улицата или някъде другаде извън дома. Жертвата развива фобийна реакция към мястото на нападението и ако това е домът й, кош­марът става постоянен.

Повечето от жертвите изпадат в шок, който може да продължи раз­личен период от време, в зависимост от тежестта на преживяната травма. След преминаването на шока жертвата изпада в депресия, която се изра­зява в резки промени в настроението. Следва активната фаза на гнева, която може да е доста деструктивна, ако насилникът не е наказан за това. Тук гневът може да бъде пренесен и върху друг обект, ако родителите и близките приятели не подкрепят жертвата. Следва фаза на рефлексия. Ако останалата част от цикъла на възстановяване е успешна, жертвата успява с помощта на терапията да преразгледа и преоцени събитието. Тя приема факта, че вече не може да бъде същият човек, но е настроена да продължи да живее.

Разстройствата, които се развиват при жертвите в ситуация на агре­сия се проявяват и напомнят симптоми на психично заболяване, но това са две различни неща и терапията и лечението са различни. Жертвата, преживяла трафик, се чувства вцепенена. Тя не е в състояние да понесе собствените си бурни емоции: чувство на вина, гняв, страх, отвращение и презрение към себе си. Те са наслоявани през целия период, през който е била жертва на насилие. Някои жертви на трафик успяват да съхранят личността си чрез временна самоизолация. Това е защитен механизъм, при който случилото се е в подсъзнанието и жертвата започва да вярва, че това се е случило с друг. Това не решава проблема докрай, защото спомените остават.

Жертвата изпада в хронична тревожност, апатия и регресия. Има случаи, при които се идентифицира с агресора и натрупва вина, че е едва ли не чудовище. Това води до психични депресивни реакции и суицидни опити.

Пътят за преодоляване на травмите е дълъг и труден. Психичното възстановяване е много по-трудно от физическото. Целта на психотера­пията е да се възвърне автономността на жертвата, да се премине безо­пасно през всички чувства, за да може макар и променена, да приеме слу­чилото се и да продължи да живее.

Темата е много тежка и болезнена, но познаването на негативните последици би могло да предпази много млади момичета и момчета от това да станат жертва на сексуална експлоатация.

Все пак обществото не е толкова безсилно, ние можем да помогнем и да предпазим децата си от попадане в ситуации на трафик.

Смятам, че трябва да се говори за това, не за да се всява страх, а с превантивна цел. Превенцията е работа, насочена напред във времето. Тя е свързана в из­вестна степен с това човек да е подготвен с информация и знания, за да може, когато прави избор, да мисли и за последиците от него.

Превенци­ята предоставя възможност за алтернативи и за предварително осмисля­не на негативните и позитивните страни при вземане на решение.

Нека да разговаряме с децата си по проблемите на насилието и тра­фика. Ние не можем да бъдем по 24 часа с тях и да ги пазим. Затова да ги подготвим как да се предпазват, доколкото това е възможно.

Промяната на нагласите и нетърпимостта на обществото към агреси­ята, насилието и трафика на хора е наложителна, защото там някъде в потока от информациони данни, сред комуникационните мрежи има един невидим свят, за съжаление, създаден от възрастни, който е свързан с много опасности за психиката на децата ни.

На практика това предполага всички възрастни - родители, учители, представители на медии, на държавни и неправителствени организации да обединят усилията си, да насочат децата към позитивни поведенчески модели, към реално позитивно възпитание - към спорт, изкуство и други алтернативни форми на работа.

Децата ни имат нужда от нас, от нашата помощ и подкрепа!        

http://vbox7.com/play:f32e5616

http://www.btv.bg/action/predavania/kodkriminalno/videos/video/842268029-Kod_Kriminalno__Trudova_eksplotatsiya_i_trafik_na_hora.html  
                                                                   
 http://vbox7.com/play:620e232e&al=2&vid=191247

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/03/19/1790549_video_anketa_znaiat_li_mladite_momicheta_kak_da_se/

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/03/26/1792753_trafik_na_hora_ot_roditelite_i_cennostite_zapochva/

---

[1] Камелия Мирчева Как да избегнем войната с децата си Изд.Арт клуб „Херос” 2006