Кристина БОЖАНОВА е родена в град Павликени. Завършила е математика и информатика в град Вроцлав, Полша. Работи като програмист в Русе, а по-късно като специалист по информатика в Стара Загора.
Сътрудничи като технически редактор във в. “Литературен глас”. Член е на Съюза на свободните писатели в България и на Дружеството на писателите в Стара Загора.
Автор на стихосбирките:
„Скок в неизвестното” – 1998,
„Отломки от облаци” – 2000,
„Опитомявам нощта” – 2003,
„Мечтата за Варшава” – 2005,
„Триъгълното око на спомена” – 2007,
„Пончо” – 2007.
ЗВЕЗДИ И ЛУНА
не ми напомняй за звездите
аз виждам само половинката Луна
тя отвисоко ме повика
и нямам никаква вина
това е новата посока
това е новият компас
когато има отвисоко
един различен глас
когото мога да попитам
за истинската тишина
която е на този ритъм
поддържащата добрина
не ми напомняй за звездите
аз имам само половинката Луна
която води ме и ме оплита
в прозрачна светлина.
Кристина Божанова
ПО СТЪПАЛАТА
Тоя град –
издължен под Аязмото –
вчера хладен,
а днеска горещ,
е латерна излъскана
и повтаря
позната мелодия
уж до края,
а все отначало -
песента ме подмамва
по пътечката,
по стъпалата,
да стигна до върха –
там е хладно,
и само за кратко
горещо...
Кристина Божанова
* * *
споря с моя невидим
събеседник от двайсети век
дебатирам уверено
жестикулирам сама
по напечената улица
какво ли си мислят
случайните минувачи
(че съм пусната току-що
от градската лудница...)
но какво ли ми пука –
имам си събеседник
поне двайсет минути...
после ще замълча
до деня на Пришествието
подозирате ли ме?
Кристина Божанова
* * *
Очите ми – зелени...
Устата ми – усмихната...
Рискувам понякога, като
пресичам булеварда...
Главата ми е
отражение на мислите,
отнякъде диктувани...
Ръцете ми са люлка
за човечеството.
Сърцето ми е
пчелна пита –
събира обич и я връща
отново и отново...
Господи, дай ми сили,
да го удържа по пътя,
отреден занапред...
Кристина Божанова
ЗИМА
По ескалатора на вечерта се спусна
денят за моя най-голяма изненада.
Снежинките, полепващи по устните
са с вкус на прах от лимонада...
Виелица като във филм от 50-те
ги кара да блестят и да танцуват,
не знаят, че обречени са те
да чезнат под подметките и гумите.
И този сняг, на който съм длъжница,
опитва да изтрие есента
и стъпките ни, холограмно вписани
в асфалта и до моста край брега.
Кристина Божанова
* * *
заминавам и аз
под надвиснали облаци
сред мъгла, посред мраз,
влак среднощен подгонила...
заминавам след теб
и събличам умората,
полузвездно небе
ми предрича спокойсттвие.
птици, жълт листопад
ме завихрят в спирала,
есен в стария град,
безнадеждност, отмала...
Ще замина и там
ще намеря безвремие –
доброволно ще дам
споделеното време!
Кристина Божанова
* * *
преплетените клони
се мъчат
да закрият слънцето
но то блести
и заслепява
очите ми
остава неговият негатив
във слънчевия ден
пред мен да скрива
ежедневните предмети
смрачава се
и ляга слънцето
под клоните
на сянка
Кристина Божанова
* * *
преписвам стихове
на пустия паркинг
кроя планове
а знам
че няма да се сбъднат
засаждам цветя
които няма
да разцъфнат
и пак на паркинга
скучая
или не
по-скоро размишлявам
слънцето залязва
отнякъде разбрало
че е излишно
остават ми звездите –
по-високи от вишните
Кристина Божанова
* *
матирано фолио
на облачета
или на звезди
за мансардата избрах
в която ще населя
моите надежди
и сбъднати желания
непрозрачно фолио
за прозореца
да не пропуска
навън
нито една от тях
ще ми гостуваш ли
Кристина Божанова
Няма коментари:
Публикуване на коментар