сряда, 29 февруари 2012 г.

В многоточието на въпросите


ISBN: 978-954-351-018-4
Издател: Арт клуб „Херос” Стара Загора
2008
Първо издание
Корица и фотоколажи: Камелия Мирчева
За контакти: kameliqmircheva@abv.bg
                                                 Редактор:Красимира Божанова
          

ПРОЗРЕНИЕ №3
За глупостта
         Само две неща са безкрайни – Вселената и
човешката глупост, но за първото не съм особено сигурен.
                    Алберт Айнщайн

Ø      Много глупост е необходима, за да бъде принесено в жертва най-важното, което човек може да притежава – любовта и уважението.
Ø      Най-характерната особеност на глупостта е, че почти винаги може да те изненада и да ти създаде проблеми, дори и в най-обикновените и безпроблемни ситуации.
Ø      Понякога е по-добре човек да остане самотен и потопен в собственото си мълчание, отколкото да позволи на човешката глупост да полепне по него.
Ø      Животът на човек, принуден да понася дълго и продължително време активната глупост, е по-тежък и по-страшен, отколкото животът на самия глупак.
Ø      Мъдрият човек се стреми към великите и съвършени неща, но умее да цени и да се радва и на малките и не дотам съвършени неща.
Ø      Когато глупец поведе слепи, крайната спирка е единствено в пропастта.
Ø      Само глупакът вярва, че ако получи това, което иска, може да стане по-силен от другите и да има власт над тях.
Ø      Глупакът никога не проумява, че в даден момент от живота си един човек може да бъде капка, а в друг -океан.


                                                     Фотоколаж: Камелия Мирчева
ПРОЗРЕНИЕ №4
За щастието

Ø     Много хора знаят какво е собственото им състояние, но малко се опитват да разберат причините за него.
Ø     Нещастен е този, който гледа на света с презрение и мрази хората, като смята себе си за по-висш от тях.
Ø     Щастливият човек не критикува и не осъжда. Той смело преследва мечтите си, постига това, което желае, не упреква и не обвинява, защото знае, че животът му ще бъде такъв, какъвто сам си го направи.
Ø     Тайната на щастието не се състои в това да правиш само онова, което ти харесва, а да харесваш онова, което ти се налага да правиш.
Ø     Човек може да бъде щастлив, само ако успее да преодолее всичко, което му причинява болка. Щастието е начин на пътуване, а не крайна цел.
Ø     Не е необходимо човек да отиде на края на света, за да проумее, че може  да бъде щастлив, единствено и само когато иска да бъде щастлив. И въпреки това не е излишно да обиколи света и сам да се убеди в това.
Ø     Човек може да бъде щастлив само толкова, колкото сам си позволи.

                                                     Фотоколаж: Камелия Мирчева

ПРОЗРЕНИЕ №5
За промяната и за успеха

- Това е невъзможно - казала Причината.
-  Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът.
- Това е безполезно! - отсякла Гордостта.
-  Опитай... - прошепнала Мечтата.
                                      /неизвестен автор/

 Ако човек иска да промени живота си, трябва да започне да променя начина си на мислене.
Защото:
Ø      Няма проблем, който да не съдържа в себе си някаква нова възможност. Просто човек трябва да се огледа по-добре, за да я открие. Тя стои някъде около него тихичко  и го чака.
Ø      Най-добрият начин да излезеш от тунела е като преминеш през него.
Ø      Който иска да получи нещо, което никога не е имал, трябва да има смелостта да направи неща, който никога не е правил.
Ø      Когато човек даде име на едно нещо, то се превръща в реалност.
Ø      Ако една врата се затвори, друга ще се отвори. Успяват тези, които виждат отворената врата, а не тези, които плачат пред затворената.
Ø      Много хора стават жертва на собствената си, създадена от самите тях, реалност.
Ø      Нищо в света не е абсолютно еднозначно.
Нещата съществуват в зависимост от субективното индивидуално възприятие и от личното отношение и преживяване.
Ø     Никога не е твърде късно да коригираш представите си за нещо или за някого.
Ø     Човек може да познае границите на собствените си възможности, само когато се стреми към невъзможни неща.
Ø     Само когато човек успее да променя собствената си дефиниция за реалността, има възможности да променя и самата действителност.
Ø     Когато човек знае къде отива, няма начин да не пристигне.
Ø     Дали човек ще бъде по-малък или по-голям от себе си, зависи само от неговия личен избор.
Ø     Победителите винаги успяват да се качат на коня, който ги е хвърлил.
Ø     Невъзможно е да спечелиш от лотарията, ако не си си купил поне един лотариен билет.
Ø     Твърде трудно и сложно е понякога човек да разбере и осъзнае колко много неща в живота му зависят от него самия.
Ø     Когато човек се превърне в жива реклама на хората, с които работи, успехът му е сигурен.
Ø     Можеш да се справиш поне със сто неща в живота си, ако си успял да овладееш дори само едно единствено нещо перфектно.

                                               фотоколаж: Камелия Мирчева

 Констатация  № 3

        Всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива.
       Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.

         Извод: В повечето случаи няма значение дали си газела или лъв, достатъчно е да решиш какво искаш, да се мотивираш да го направиш,  да станеш, да се абстрахираш от това какво правят другите и да свършиш съвестно и отговорно работата си.

        ЗАЩОТО:
            Животът е като огърлица от съдбовни мигове. Той винаги следва своя собствен ход. Животът е низ от различни събития…
Светът за всички хора е един и същ, просто всеки го интерпретира по собствения си начин и това го прави  различен. Всеки човек има избор да е като газелата, като лъва или да бъде себе си.
 Има хора, които успяват да уловят мига и да го подредят в желания от тях ред, а други успешно пропускат миговете на възможности и се чудят защо постоянно се провалят. Има и трети вид. Те се нуждаят от собствения си провал, за да има за какво да се оплакват и по този начин тровят собствения си живот и този на хората около тях.
Когато човек не знае накъде е тръгнал и какво иска да постигне, е невъзможно въобще да пристиг­не  някъде.

                                                    фотоколаж: Камелия Мирчева

 Констатация  № 4

     Орелът си  седял по цял ден на едно високо  дърво,  без да прави нищо.
     Видял го заекът и го попитал:
    - Мога ли и аз като теб да седна и по цял ден да не правя нищо?
    - Разбира се, защо не? - отговорил орелът.
    Седнал заекът на земята и се отдал на бездействие. Наслаждавал се на новия си начин на живот Отпуснал се, поунесъл се и дори  не усетил как една лисица изскочила от храстите и закусила с него.

    Извод: За да си позволи някой да седи, без да прави нищо, трябва да е на много, много висока позиция.

Защото:  Някъде по света има правила. И едно от най-важните е, че колкото по-висока  позиция заемаш, толкова по-голяма отговорност, компе­тент­ност и морал се изисква.
У нас – колкото по-висок пост заемаш, толкова по-недосегаем си.
У нас - по-висшестоящият винаги има право: 
Ø     Той дори не спи, а се възстановява от ефекта на безделието си; 
Ø     Той дори не се храни, а само похапва, за да поддържа силите си; 
Ø     Той не пие, а дегустира напитките, за да ги препоръча на приятелите си;  
Ø     Той не крещи, а само убеждава в мнението си, което е задължително;
Ø     Той не е корумпиран, а само приема благодарности;
Ø     Той не е некомпетентен, а само не е достатъчно информиран;
Ø     Той не се занимава със интриги и слухове, а само проучва нагласите;
Ø     Той не лъже, а проявява дипломатичност;
Ø     Той не променя уговорките си, когато закъснее, а само ги вмъква между многото си делови ангажименти;
Ø     Той мисли и решава вместо другите, защото има власт;
  
И ако по някакво чудо някой кадърен, компетентен и можещ случайно успее да се покачи малко по-нависоко и реши да променя нещата, бива сдъвкан, смачкан и оплют, само защото е нарушил еднообразната хармонична безделност на групата.

Втори извод: Най – прекрасното нещо в живота е, че повечето правила си имат изключения. И това е валидно дори за много, много висшестоящите.

                                     Фотоколаж: Камелия Мирчева

Констатация  № 5

      Вълкът съгледал агне, което пиело вода в един поток.  Решил да се нагости с него, но искал това да стане под благовиден предлог.
    Застанал вълкът по-нагоре, по течението на потока и започнал да обвинява агнето, че му мъти водата. А то отвърнало, че пие с върха на устните си и че освен това не е възможно, когато стои по-надолу, да мъти водата, която тече от по-нагоре.
    Вълкът, като не успял с този довод, казал:
     — Но ти преди две години обиди моя баща.
     А когато агнето отвърнало, че тогава още не е било родено, вълкът му отвърнал:
    — Това, че ти тогава не си било родено, не значи, че не си обидил баща ми и затова аз днес ще те изям.


    Извод: Светът и за агнетата, и за вълците е един същ, просто всеки си има собствена интерпретация, която формира мотивацията му.

                                               фотоколаж: Камелия Мирчева

Констатация  № 6

Един кораб потъвал. Пътниците му се събрали на палубата, за да вземат решение и да измислят какво да правят, за да се спасят.
След дълги спорове и много, много мислене решили да сменят капитана.

    Извод: Нищо не би могло да бъде по-поучително от доказаната човешка глупост,
въпреки че
според Гьоте:
„Където глупостта е образец,
там разумът е безумие.”

                                           фотоколаж: Камелия Мирчева 


Посвещавам тази книга с благодарност:

Ø      На онези, които се опитаха да омаловажат работата ми,  да залеят част от дните ми със злоба, интриги и клюки, защото благодарение на тях разбрах, че щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване, който зависи единствено и само от моя собствен избор;
Ø      На  всички, които ме предпочетоха за свой психолог и терапевт, защото работата с тях затвърди убеждението ми, че хората не са лоши и зли, а просто объркани и нещастни;
Ø      На тези, които ми създадоха трудности и пречки, защото ме направиха по-силна, по-мъдра, по-амбициозна и по-популярна;
Ø      На хората, които направиха моя свят по-красив и по-добър, само защото са част от него;
Ø      И не на последно място на Човека, който ми помогна да повярвам, че мога да постигна всичко, което пожелая, защото ми подари рецептата на абсолютния успех, а именно: винаги да помня от къде идвам, да знам накъде отивам и по пътя да не забравям да се забавлявам и да съм щастлива.

Камелия Мирчева
2008 г.
 Цялата книга може да бъде прочетена на линк http://vesletz.webs.com/knigi/vmnogotochieto.pdf



Думи и изрази, характерни за Лесидренския говор


Думи и изрази, характерни за лесидренския говор

А
Але – ето
Алегу – ето го
Айдук  - разбойник, крадец;
Айде - хайде
Алаойда – човек без работа, който се шматка надолу нагоре;
Артък – в повече;


Б
Бръмбъл – бръмбър;
Барабой – картоф;
Балдясах - изгорях за вода;
Балтия – малка брадвичка;
Бараш - специфично забраждане, характерно за жени, останали вдивици;
Баскии – дълги, прясно отсечени пръти, завързват е два по два, от към върховете  и се премятат през пласта, купата сено, за да не го събаря вятъра;
Белким – може би;
Бранище – гора, сечище;
Бутор – дебелият край на отсечен клон или повалено дърво;
Букагии /букаи/ - железни приспособления за спъване на кон;
Белоопаво – белоопашато
Бетуин – мързелив, немърлив човек;
Баталисвам – пахабявам, унищожавам, разпилявам; Баталисал съм се от работа. Съсипал сам се от работа.
Бела гнила – бяла глина, пръст, хума;
Бюлюк – стадо с около 200 -300 овце;
Биле утишле – били отишли;
Буджак – място през което се прекарват овцете, за да се издоят
Бъдън, бъдне – затворен дървен съд с две кръгли дъна, издут в средата;



В
Варяка – оплаква се споделя, че нещо го боли;
Възнък –
по гръб;
Влък –вълк;
Верушка – вихрушка;
Вейне – 1. завее Вейне вятъръ /Задуха вятъра/
               2. завехне, изсъхне Китките ти нящо вейнат /Цветята ти          нещо вехнат, съхнат/
Връй – върви Връй нататъ /Върви нататък/
Викнъа  ма – викнаха ме;
В пърга – в ранен стадий на зреене;
Връъна дреа – връхна дреха;
Водник – място, на което са се окачвали съдове с вода;



Г
Галазно – синьо;
Гевезево – виолетово
Гътъм – свалям ,повалям,разрушавам;
Гуде – прасенце
Гьол – локва
Габосам – подигравам се, излъжа, заблудя, шегувам се
Гълчи ми нящо – приказва ми нещо


Д
 Дъмга – дъга;
Данакиня – млада крава, на възраст до 2 години;
Джевгар – впряг от два чифта волове;
Джурулек – дървен кухненски прибор за разбиване на брашно във вода при направа на качамак, коприва или разбъркване на кисело мляко;
Двиска – млада, не агнена овца;
Даврандисвам се - съвземам се, възстановявам се;
Даврантисъл съм го – изоставил съм го, зарязал съм го
Джука – уста
Дождаше – идваше Той дождаше у нас. /Той идваше у нас/
Дваждай – идвай Па по дваждай. / Идвай /
Джикет – женска връхна дреха;
Джавкат се съде – карат се само;


Е
Ейца – яйца;
Еле гу – ето го
Есенес, найсен  – през есента;
Едене – ядене;

Ж
Жълнъ – кълвач;
Жуловина – царевични стебла;


З
Зимъс – през зимата;
Затикло – запушалка;
Златовра- лале;
Задънка – предна и задна част на каруца;
Застилам – застеля, постеля Застилам кревата.
Зефет - празненство по случай влизането в нова къща,коли се курбан и  свири жива музика;
Зер – нали;
Зембил – зюмбюл;
Зъмня – змия;

И
Ичиник – гъба булка;
Изтищи – да се изцеди сланината от водата
Ибрик – глинен съд от които се е поливала вода за измиване на ръцете;


К
Калидор- коридор;
Капистра – повод, кожен юлар за биволица или за крава със синджир за водене;
Квасник – хляб замесен с квас, обикновено хляб за църковни празници;
Кичер – скалист,обрасъл с храсти и дървета  трудно достъпен хълм;
Кремениш – каменно поле, ивица край реката осеяна с камъни;
Кукурузно брашно- царевично брашно;
Крисчина – месо без тлъстна;
Куфарджийка – безопасна игла;
Клашничко – кърпикожух, син минзухар. Имало вярване, че които види за пръв път син минзухар трябва да го откъсне и да се натърка  по челото с него , като си бае:” Когато видя рог да порасне на конска глава , тогава да ме боли главата, когато видя рог а порасне на свинска глава, тогава да ме боли главата”;
Крокон  - невен /цвете/;
Кише – ъгъл на стая;
Киселек- киселец;
Клопачка- квачка;
Купаня – дървен съд за месене  на тесто
Кириджия – собственик на мъжки биволи или волове и кола /каруца/, с които свлича дървен материал от Балкана;
Курник – кокошарник;
Клич – ключ;
Клозет – тоалетна;
Куртулисах се – отървавам се, освобождавам се;
Клатено –ястие със свинско месо и лук, което се приготвя на коледа, когато се коли прасето;
Кротмач – приготвя се от прясно, посолено и сварено мляко, което се съхранява в делви;
Кюше – ъгъл на помещение;
Караклиш – просеник надробен в кисело / вид домашно приготвен оцет от сини сливи, сложени в каца за ракия/
Камик – камък;
Коги – кога;
Куртулисвам се – отървавам се от тегло. Употребява се и в преносен смисъл, като умирам;
Калпав – некадърен;
Кьопав – сакат;
Кьорав – сляп;
Кифте – кюфте;
Кладе – пали;
Кръмбулна се – преобърна се, търкулна се;
Каче – каца със среден размер. Използвала се е за приготвяне на кисело зеле, крушова чорба и някои видове туршии;
Квасник – хляб
Кърпел – тояга, парче  дърво
Клюпосал – завързал;
Курдисал се – настанил се;



Л
Лятос, лятоска
– през лятото;
Ляп – хляб;
Ладовина – хладинка, прохлада;


М
Майке – не искам, не ща;
Мигър – нима;
Минувам – минавам;
Мани тата -
Млащи – мляска;
Менгуши –обици;
Мъртвичаво дърво – дърво, което трудно гори в печката;
Мулдуванин – човек, който не поддържа своята външност, ходи мръсен;
Малица – голям дървен чук;
Мушък – сърцевината на бъзе, свирчовина и други;
Мамуле – царевица;
Мифка – парцал, с който се мият съдове;
Мустаки – мустаци;
Мугурица – гърбичка, хълмче, грапавина;
Мравучки - мравки
Месал – кърпа, с която се увива хляба
Мерудия – магданоз;
Манерка – метален съд за вода;
Мътеница – айрян;


Н
Набодка
– дълга, права и дървена вила за подаване на снопи и сено;
Навилек- купчинка сено, голяма толкова, колкото човек може да пренесе с крива вила;
Надроба – пълнеж на печено яре или агне, направен от дреболиите на агнето, които са сварени и нарязани на ситно. Към тях е прибавен изпържен зелен лук, ориз и подправки;
Напукун – след това, после;
Напролет, пролетес – през пролетта;
На прястрана – напреко през склона, през хълма;
Наали – знам ли;
Ни еде ми съ – не ми се яде;
Никоги – никога;
Ньохте – нокти;
Ниможа – не мога;
Напрявър – минаване по пряка пътека;
На испоред – успоредно;
Не съм ти /му/  вящ – не съм запознат, не го познавам
Наклади огъня – запали огъня

О
Осен – ясен, вид дърво;
От пладне – след обяд;
Отсеги, досеги –отсега, досега;
Одър – легло;
Одая –стая;
Олийка – кожена торбичка, в която се държи брашно.Прав се от одраната кожа на овцата, която се оскубва и се завързва.
Одеве- преди малко;
Оджак – огнище или място където се пали огън;
Оборете – оборите;
Онезе – онези;
Огледач – огледало;
Облещил се, като котур –вторачил поглед, като котка;


П
Пияна – пяна;
Презорец – прозорец;
Преснак – прясно мляко;
Пряод – преход, проход, брод;
Пърлича – прилича;
Пътика – пътека;
Плужек – гол охльов;
Присойка – напечено място, южен склон;
Притривник – туршия от кълцано зеле, чушки и домати. Прави се лятно време в малко количество и се консумира веднага щом почне ферментацията;
Просеник – хляб от церевиично брашно;
Пъкна – показа се, излезе от някъде;
Протък – струненик от по-старо време, при който вместо мрежа  е използвана надупчена кожа;
Пъздерка – твърдата част от стъблото на конопа, която отпада при отделянето на влакното;
Праска – праскова;
Подънек – храна или някакво вариво, което е останало на дъното на съда, в който е сготвено;
Пързулка – пързалка;
Пързулна се – плъзна се;
Пърлича – прилича;
Пъртина –отъпкан сняг от хора или превозни средства път, пътека в снега;
Парафун – парфюм, тоалетен ароматизиран сапун;
Прислукна – спря, престана, прекъсна;
Принамага – движи се или работи бавно, едвам, едвам;
Пиливанин – пехливанин;
Принамага – движи се или работи бавно, едвам, едвам;
Пъкнало – показало се
Покрекло – ястие от прясно свинско месо и кисело зеле, готви се когато се коли прасето;
Ператник – голям котел;
Пенжер – прозорец;
Паралия – малка кръгла дървена масичка за хранене;


Р
Ръфък – хапка, остатък от изяден плод /круша , ябълка /;
Ругачовка – дребна ядлива гъба;
Разквечен – неприлично разкрачен;
Ресоа – разклонение на дърво, чатал;
Рушкам – ровя
Разджуркай – разбъркай;
Рукнъ ли огъня – подпали ли се огъня;
Ръгна нанякъде – тръгна, забърза се нанякъде;


С
Сайван- навес от греди, покрит с каменни плочи или цигли;
Сиги, сигикъна – сега;
Сяно – сено;
Спрудник – хляб от царевично и пшеничено брашно;
Самълък – плевня на 2 етажа. На горният етаж се съхранява фуража, а на долният нощува добитъка;
Слон – нисък навес за овце или кози, направен от слама, папрат или клони;
Скипрен – докаран, нагласен, натъкмен;
Сугарен – късен /Сугарни мамуле – късна царевица/;
Струненик – прибор за пресяване на царевично брашно;
Сиги – сега;
Сигиз- тогиз – от време на време;
Сългън – епидемия
Снеси - донеси
Сълкъм грозде  – чепка грозде
Скокот – гъдел;
Самораслек – култура, растение, което се е посяло само;
Стаям – ставам;
Сърбогъзки – шипки;


Т
Таралежек – таралеж;
Тадява – тук някъде;
Търлъци – терлици;
Туртулица – гургулица
Тупорижка – дървена дръжка за брадва или мотика;
Турмук –юмрук;
Турям – поставям, слагам;
Тогива – тогава;
Тупан – тъпан;
Тизе – тези;
Търгъм – тръгвам;
Троптина – утайката, която се образува при пърженето на домашно масло;
Тръклище – площад;
Топило – трап налят с вода, в който киснат сноповете коноп при обработката му;
Тефтере – малко метално съдче с тапа, в което се носи ракия;
Търмък – гребно за стъргане на сено;
Тилник – инат човек
Темерут – човек с труден характер

У
Ушо – ухо;
Уреи – орехи;
Убав – хубав;
Уртаци – хора, които правят или ползват нещо заедно;
Уруглица
Угрипка – метално уредче за почистване изстъргване на копанята;
Укачалка - закачалка
Ф
Фърча, фъркам – хвърча, хвъркам;
Фтиче, фтичка –птиче, птичка;


Х
Хортуват си – приказват си

Ц
Цалав – засмян, приятен, общителен;
Целец – нов, неотъпкан сняг;

Ч
Чалъшканин – трудолюбив човек, пригодлив, практичен;
Чалъщисвам – усърдно намирам колая на всяка работа;
Човръст – чевръст, бърз, сръчен;
Чиляк – човек;
Чоона, изчоона – съхна , изсъхна;
Чутура – дървен  съд за тълкане на жито;
Чардак – дървена тераса от външната страна на къщата;
Чепици - обувки


Ш
Шиле – голямо агне на 1 година;
Шлибам – шибам, удрям с пръчка;
Шъвръкливо – човек или добитък, който не може да сто дълго на едно място;
Шъшкънин – глупав човек;
Шикер – захар;